Овцевъдството не е просто работа, а начин на живот! Нужен е характер, за да се задържиш!

  • Тази философия следва в живота си овцевъдът от николаевското село Нова махала Симеон Хаджиев. Фермерът вече повече от 20 г. се е посветил на своето призвание – селското стопанство. Разполага със стадо от над 600 овце под селекционен контрол, за които се грижи напълно сам.

Разположена в подножието на Стара планина, фермата на Симеон Хаджиев от село Нова махала,община Николаево, наброява над 600 овцес подчертано млечно направление. За тях 44-годишният мъж се грижи напълно сам.Работна ръка в селото липсва, а онази,която е готова да се включи в процеса,поставя непосилни финансови изисквания пред него. Ето защо овцевъдът се е научил във времето да разчита единствено и само на себе си. За щастие преди месец успява да убеди единствения овчар в селото да изкарва животните му на паша,с което възможността за отглеждане на овце в Нова махала почти секва.

Стадото на Симеон Хаджиев е съставено основно от кръстоски между чуждестранните породи „Аваси“ и „Асаф“. Близо 530 от дребните преживни животни са от двете млекодайни разновидности. Останалите около 80 овце в стадото са от месодайната порода „Ил дьо Франс“. В опита си да създаде елитни животни през миналата година той инвестира сериозна сума за закупуването на чистокръвна овца „Аваси“ от Испания, която тепърва се надява, че ще му носи ползи. Задълженията във фермата пред Хаджиев са ежедневни и неотменими. Две доенета, чистене, хранене и паша. Като човек с богат опит зад гърба си Симеон е категоричен, че България трябва да брани своите традиции в овцевъдството, свързани с оборно-пасищното отглеждане на животните:

– Денонощно съм при овцете. За мен няма делник и празник. Посрещал съм Нова година тук докато ги настаня и отделя, че и нахраня. Това е съдбата ни. Писнало ми е и има моменти, в които не ми се живее повече така, обаче си давам сметка, че това е моето призвание, а и съм човек, който не се предава, затова няма да се отказвам докато мога.

Възпитаникът на селскостопанския техникум в Айтос си спомня съвсем ясно деня на своето уволнение от казарма през 1995 г. Не след дълго призванието му го насочва към първото занимание – отглеждане на прасета. След около 3 години усилия Симеон Хаджиев се насочва към крави. В този период полага грижи и за близо 40 декара ниви с картофи. През 2003 г. обаче кравите са заменени с овце. Сега е категоричен, че това е най-голямата му грешка в живота, защото времето, усилията и средствата нямат възвръщаемост. Така или иначе трудностите и до днес не успяват да сломят духа му и макар и нелеко все пак намира причина и смисъл да продължи.

2018-та се оказва лоша за овцевъда. Наред с работната ръка липсва и адекватен пазар на млякото и месото:

– Искам по 5 лв. за килограм ж.т., но няма купувачи. Едно животно сигурно с храненето ми излиза около 400 лв., а хората са готови да дадат до 200 – обяснява Хаджиев. – Овцевъдството наистина е най-трудоемко. Възвръщаемостта е нулева, а печалбата – химера. Необяснимо е, но преди 14-15 г. чисто икономически стопанството ми беше по-добре. Имахме добър пазар за млякото, имахме надежда, че ще бъде още по-добре с присъединяването ни към ЕС. Днес, 10 години от членството на България, картината е коренно различна. През 2012 г., малко преди пазарът на българско мляко към Русия да рухне, направих най-сериозната инвестиция. Закупих обора, в който отглеждам животните. За кратко време успях да покрия всички европейски изисквания за отглеждането на овце. Направих хранилки, създадох доилна зала за 12 животни едновременно, инвестирах и в други подобрения по сградата, наследство от бившето ТКЗС. Всичко това обаче има своите финансови измерения.

Надеждата ми бе, че цената на млякото ще продължи да се вдига. В общи линии в периода 2010-2014 овчето мляко всяка година бележеше ръст от 5 стотинки, а очакванията бяха да достигне до 2 лв. за литър. Това се дължеше на износа към Русия. Промяната във външнополитическата обстановка и последвалите санкции нанесоха може би най-сериозния удар върху нас. Обратните действия на Русия, с които тя прекрати вноса на българско мляко, убиха продуктивността на сектора и сринаха цената на млякото до равнищата, които познаваме днес.

Наред с липсата на работна ръка и адекватен пазар за продукцията сред големите проблеми в сектора е и административната тежест на институциите. Разочароваща е и помощта по програма de minimis, където вместо очакваните по 20 лв. на животно министерството одобрява с 5 лв. по-ниска сума за подпомагане. Изводите са следните – вече съм убеден, че хората, работещи в отговорните институции, въобще не се интересуват от нашите проблеми, спънки и бъдещето ни унищожение. Пристиснат съм от една страна от липсата на работна ръка, от друга от административна тежест, от трета идват лошите пазарни цени, а на четвърто мога да обобщя е неадекватната държавна политика. В такава ситуация се „развивам“…

България трябва да отстоява своите традиции в отглеждането на овце, сред които попада пашата на стадата. Крайно време е да престанем с безусловното приемане на директиви и регламенти от Европа, а да отстояваме националните ни интереси в селското стопанство, защото отделни сектори в него са на прага на унищожение. Ако днес някой се заема с овцевъдството, той трябва да знае, че това не е просто работа, а начин на живот. Трябва да обичаш животните, да бъдеш много постоянен, с много силен характер и упорит. Тук няма делник, няма празник. Спестяваш ли усилия, загиват животни! – тази философия вече 15 години следва фермерът Симеон Хаджиев.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!