„Овцете са най-добрите ми приятели!“

*Големият ни проблем е, че нямаме достатъчно ливади и пасища, което затруднява изхранването на животните – посочва Ганчо Мънев от гр. Калофер. Той е собственик на стадо с 500 овце от породите Дъбенска и Средностаропланинска.

*“Колко му трябва на човек, за да е щастлив – здраве, вода, къшей хляб и разбирателство с ближните“ – споделя младият фермер.

След кучето, овцата е най-добрият приятел на човека. Това споделя 38-годишният Ганчо Мънев от гр. Калофер. Откакто се помни,е израснал сред животните, основен поминък на фамилията му вече няколко поколения. Той отглежда близо 500 овце от породите Средностаропланинска иДъбенска, която е характерна за района и застрашена от изчезване. Стопанството е в малко райско кътче, граничещо с екопътека Бяла река, която е в чертите на Национален парк Централен Балкан.Поради недостиг на работна ръка, овчар на стадото е Ганчо. Срещаме се на“работното“ му място под открито небе. Разговорът ни премина под нежни акорди като от мандолина, а всъщност бе музика от хлопките на животните. Всяка овца си има различен по големина чан,от който излиза божествена музика и като засвирят в хор, комбинацията отзвуци е невероятна.

-За мен това е най-красивата музика, мога да я слушам денонощно – каза Ганчо. – С овцете съм израснал и съм с тях от сутрин до вечер. Те са ми и работата, и развлечението, и приятелите. Преди изгрев слънце ги доим и после ги извеждам на паша. И така от пролетта до късна есен, докато има зелена трева. Прибираме се чак за вечерното доене. Най-големиятни проблем е, че в нашия район нямадостатъчно ливади и пасища, които да сеползват от животновъдите.

Доскоро имаше мандра в Калофер, която изкупуваше млякото от района, но я затвориха. Сега всеки животновъд се спасява поединично. Тъй като наблизо няма друга мандра, решихме сами да си преработваме млякото в сирене и да го предлагаме по Наредба 26. Майсторът е жената на брат ми, която прави овче сирене по класическа рецепта. Клиентите вече ни научиха и сами ни търсят.

Една от задачите ни сега е да подобрим храненето. И както нямаме достатъчно паша, ги подхранваме с някои сочни фуражи, като моркови, тикви, цвекло и др. Задължително им осигуряваме и концентрирани смески от ечемик, пшеница, царевица, овес и др. Искрено завиждам на тези колеги, които имат възможност да си правят голямо количество сено от окосени и изсушени треви през лятото, които са за предпочитане, защото са лесно смилаеми и богати на белтъчини. Не е тайна, че за няколко години цените на фуражите скочиха многократно. А животните имат и други разходи – за прегледи от ветеринар, който идва от Карлово, защото в Калофер няма, за лекарства, ако се наложи, за имунизации и др. Добре, че малко от малко държавата подпомага отрасъла. Може да е минимално, но е нещо – както по Де минимис, така и за обвързаното подпомагане за редки породи, каквито са Дъбенската и Средностаропланинската овца.

Проблемът е, че за тях няма пазар и този проблем са засилва от година на година. Преди най-голямото търсене на овце беше по Великден и Гергьовден, а сега повечето хора като купят за Великден, не се връщат за другия празник. Специално месото на Дъбенската овца, включително и при по-възрастните животни е много вкусно, няма го тази характерен тежък аромат на овнешко, който се среща при някои други породи. И външни пазари няма. Държавата уж щеше да осигурява износ за Турция и други близкоизточни страни, но нищо не се получи…

Липсата на пазар за вълната е другият проблем. Специално Дъбенската овца е порода за вълна, влакното на която минава 20 см. Няма обаче кой да я купува и години наред я складираме.

Мога да кажа, че след кучето, овцете са най-добрите приятели на човека. Въпреки трудностите, с които ежедневно се сблъсквам, нямам намерение да се отказвам да гледам овце. Те са част от живота ми и въпреки, че печалбата от тях не е голяма, е достатъчна, за да живея прилично. Не гоня големи материални блага. Но колко му трябва на човек, за да е щастлив – здраве, вода, къшей хляб и разбирателство с ближните. А аз докато съм на крака и разчитам на двете си ръце, стадото ще е плътно до мен…

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр.7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!