„Ограниченото подпомагане пречи на развитието на българското зеленчукопроизводство“

* красноречивата констатация е на старозагорския производител на зеленчуци Живко Желев. От 7 години стопанинът прави всичко по силите си да развива собствено оранжерийно производство, преодолявайки многобройни препятствия…

Докато в отделни отрасли на земеделието са в очакване на трайно покачване на температурите, то в оранжериите в страната усилено се работи по бъдещата продукция от маруля, спанак, репички и ранните картофи. В трудния бранш са насочили своята дейност и семейство Живко и Инес Желеви. Те са зеленчукопроизводители, а близо 3 г. са отглеждали пилета от породите Супер харко и Бройлер в специално нает за целта стопански двор в старозагорското вилно селище Малка Верея. Поддържали са доскоро и магазин за плодове и зеленчуци в града. Началото на разговора ни е белязано от последните несгоди, съпътстващи семейния бизнес. С настъпването на 2018-та двамата взимат нелекото решение да се откажат от отглеждането на пилета и да напуснат наетия под наем магазин. Причините, напълно разбираемо, са финансови…

– Оттеглихме се от отглеждането на пилета и напуснахме магазина чисто и просто заради липсата на финансова обосновка – обяснява Живко Желев. – Получаваше се така, че не можехме да покрием разходите си. Преди 3 г. наехме стопански двор в село Малка Верея, за да създадем затворен цикъл при отглеждането на пилета – снасят, прибираме яйцата, люпим и продаваме малките. За целта през целия този период очаквахме отварянето на една от мерките за подпомагане, за да реализираме идеите си. Нейното откриване така и не идваше, а ежемесечно плащахме по 1000 лв. наем за използваната площ. Така решихме да преустановим. Всичко към този момент е разпродадено, с изключение на останалите 3 инкубатора за люпене, всеки от които е с вместимост от 1340 яйца. Затова съм решил, че в следващите месеци ще насоча усилията си към създаването на люпилня в село Калитиново. Ще се съсредоточим само върху продажбата на пилета. Няма никакъв смисъл да отглеждаш подобни животни, тъй като е необходимо да го правиш поне 5 месеца, докато месото им узрее. От опит мога да кажа, че няма истински вкусно и качествено пиле, чието месо може да бъде готово за пазара след 40-50 дни.

Затворихме и магазина, където предлагахме произведените от нас зеленчуци. Въпреки доброто качество, което продуктите ни имаха, след отварянето на голям хипермаркет в района, оставането ни беше икономически неизгодно…

В момента развиваме зеленчукопроизводството на собствена земя в село Калитиново. Тук изградихме на площ от два декара модерна оранжерийна база. Разполагаме и с други 8 декара, които към този момент попадат в плановете ни за бъдещо развитие на бизнеса. Трудно е, но не мислим да се отказваме!

Връщайки лентата назад във времето разбираме, че историята на семейството е повече от интересна. Живко е родом от Стара Загора, докато Инес е украинка от Закарпатска област. В началото на демокрацията мъжът и неговите родители разполагали със собствен щанд на централния пазар в града, но младият тогава стопанин решава да пробва късмета си в Чехия. Там среща и бъдещата си съпруга. След близо 18 г., в края на 2010-та двамата решават да се върнат в България и избират производството на зеленчуци. През 2012 г., проучвайки възможностите на европейските програми за стартиращи производства, стопаните се насочват към добре познатата от първия програмен период (2007- 2013) мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“. След изготвяне на проекта, в който основната задача е създаването на оранжерийна база за отглеждане на зеленчуци, и преминаването през съответните процедури, идеята на Живко и Инес получава одобрение за финансиране в размер на 25 хил. евро. Първоначалната радост от успеха бива изместена от суровата реалност…

– Положихме нужните усилия, направихме инвестициите, изградихме базата. След първоначално вложени близо 40 000 лв. от Държавен фонд „Земеделие“ ни признаха едва една четвърт от разходите. Впоследствие обаче съоръженията ни бяха високо оценени от проверяващите екипи и договорираните средства ни се изплатиха. Получихме сумата, но истината е, че тя е много малка, за да стартираш подобен бизнес. Това не е програма, която може да те подпомогне – категоричен е Живко Желев. – С малки стъпки стартирахме отглеждането на краставици и домати. Положихме и капково напояване, което драстично улесни процеса.

Европейското финансиране в сектора е недостатъчно. Проблемът е в напълно грешната схема на субсидиране, която властимащите са договорили с европейските институции в предприсъединителния период на страната. Говорим за нереално ниски ставки, които днес водят до това българското земеделие да бъде неконкурентоспособно на европейските. Ето какво се получава: нашите търговци отиват в Гърция, за да купуват евтина стока. Същевременно българският производител прави разсад, сади го, пикира, разсажда, полива, колтучи и плаща надница на работник. Всичко това оскъпява крайния продукт, като паралелно с това търговците внасят същата стока, но далеч под твоята себестойност. А народът е беден и няма средства за качествени български, но по-скъпи стоки. Резултатът е губещо зеленчукопроизодство.

Нека обаче да споменем, че у нас за оранжерийно производство помощи получават онези, които разполагат с над 5 декара. Т.е. вече говорим за 15-20, но не производители, а фирми. Взимат помощи онези, които имат много. В основата на тази несправедливост стоят договорките с европейските институции, които към този момент се явяват чисто и просто препъникамък в развитието на зеленчуковия сектор у нас. От години слушаме как уж българското производство се стимулира, а на практика резултатът е в обратна посока.

Сред другите съпътстващи проблеми са лошите условия за търговия, които са продиктувани от високите наеми на щандове и не особено атрактивните места за търговия.

Несгодите наистина не са малко, но въпреки това не можем да си представим, че бихме изоставили всичко, което сме постигнали досега. С много усилия, труд и внимателно проучване успяхме да съберем близо 5000 доматени семена от висококачествени сортове. Сред тях са биволско сърце, червено биволско сърце, едър червен и едър розов. Това са традиционно български, селски домати. Залагаме още краставици, репички, маруля и спанак.

След свиването на бизнеса сме решили, че в близките няколко месеца ще разчитаме предимно на своите усилия и няма да наемаме допълнителни работници. Една от причините е свързана с липсата на истински подготвени кадри.

Зеленчукопроизводството е изключително ангажиращ отрасъл. Няма да е пресилено, ако кажа, че на всеки 4 години в този бранш има една печеливша.

Последните силни бури нанесоха сериозни щети върху две от оранжериите ни. Изчисленията показват, че поправката ще струва приблизително 2000 лв. Ако някой наистина иска да се занимава с производство на зеленчуци, трябва да има пари да ги влага и да не се чуди защо ги губи. Хората гледат цената, а не качеството. Ние обаче все още няма да спрем, въпреки че други отдавна се отказаха – с нотка на надежда и поглед към бъдещото завършва разговорът ни със семейство Живко и Инес Желеви.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!