ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ В ДОБРУДЖА Е СУШАТА!

  • Това заяви Стелиян Стоянов по време на среща с учените от Добруджанския земеделски институт, инициирана от „Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006“. Пред прага на жътвената кампания те обсъдиха причините за лошото състояние на посевите с пшеница в Добричка област.
  • От първите ожънати ниви в крайморските общини добивите едва достигат 150 кг/дка.

Жътвата в Добруджа започна. Обикновено това е време на трескава подготовка, безсънни нощи, мобилизиране на хора и машини и всичко това е белязано от нетърпение и вълнение да се видят резултатите от целогодишния труд. Всяка година в Добричка област стартът на кампанията се бележи с ритуал за зажънване, за берекет и спорна жътва. В момента обаче ситуацията на полето в Добруджа е съвсем различна, настроението – също. Зърнокомбайните влязоха първо в нивите на крайморските общини Шабла, Каварна, Балчик. После кампанията започнаха и стопаните от Тервел и Генeрал Тошево.
Общото, което споделят зърнопроизводителите, са първоначалните ниски добиви от порядъка на 100, 150, рядко 200 кг/дка. Тези първи добиви едва ли ще се променят драстично в разгара на същинската кампания, не крият стопаните. Защо? Защото след продължителната суша, започнала от есента на 2019 г., след безснежна и топла зима и суха пролет, пшеницата изгоря. Това доведе до подаване на стотици и хиляди заявления за пропаднали посеви. Комисия на ОД „Земеделие“ започна още през април да обхожда полетата с пшеница, за да установи какъв е процентът на провалените площи.
В най-големия и утвърден район на страната, в който по традиция се добива най-много зърно, през тази година се очаква драстичен спад на добивите. Според учените от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) резултатите ще се редуцират сериозно – с около 30-40%. Като причина учените посочиха не само лошите климатични условия, но и допуснатите от производителите грешки. Това доведе до реакция на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006, със седалище в гр. Ген. Тошево, които в навечерието на жътвата поискаха среща с колектива на ДЗИ.
На дискусията се събраха учени, зърнопроизводители от региона, арендатори, представители на земеделски кооперации, за да обсъдят болките и проблемите си и да „сверят часовниците“. Срещата откри директорът на ДЗИ доц. Илия Илиев, който подчерта, че през годините съществува постоянна връзка между института в Генерал Тошево и зърнопроизводителите в района.
От своя страна председателят на УС на Асоциацията Стелиян Стоянов подчерта:

-Ние като производители и хора с ангажимент към своите колеги, работници, семейства и всички, които са ни гласували доверие да поверят земите си на нас, макар и обвинени в некомпетентност по отношение на избора на сортова структура и технология на отглеждане, смятаме, че проявяваме правилно и отговорно отношение към зърнопроизводството. При нас 50% от сортовете, които отглеждаме, са български, но за съжаление добивът от тях е с около 200 кг по-нисък от чуждестранните в благоприятни за тях години. Ние сме убедени, че основният проблем на фермерите тази година не е нашата некомпетентност, а сушата като непреодолима сила. Не желаем да влизаме в лоши взаимоотношения с Добруджанския земеделски институт, защото сме длъжници на хората, с които работим. Държим на коректността между нас и искаме да има просперитет и за двете страни – сподели емоционално г-н Стоянов.
Коста Костов, изпълнителен директор на Асоциацията и общински съветник в община Генерал Тошево заяви, че зърното е стратегия и политика. „Когато държавната политика не защитава качеството като приоритет, Вие кое бихте избрали – качество или количество?“, попита той.
Проф. Иван Киряков беше категоричен, че в Добричка област се прави модерно земеделие:

-Винаги съм твърдял, че в Добруджа са едни от най-грамотните земеделски производители в страната. Но не изхвърляйте тотално българската селекция, не пренебрегвайте различните технологии, защото за всеки отделен сорт има различна технология на отглеждане. Не само сушата е причина за ниските добиви, а и употребата на торове и продукти за растителна защита в конкретните условия. Факт е, че през тази година сортовете на института се държат по-добре от чуждестранните. Необходимо е да се разпределя рискът, да отглеждате и наши сортове – те са пригодени за такива екстремни условия.

-Земеделието е бизнес, а зърнопроизводството е основен бизнес в земеделието, подчерта Младен Мартинов, председател на ЗК „Черно море“ в гр. Балчик. Той допълни: „Като бизнесмени ние се справяме доста добре на фона на земеделието в България. Ако във времето климатичните условия продължават да са като тазгодишните, вероятността да се върнем към българската селекция е много голяма“, поясни той и беше подкрепен от негов колега с думите: „Ние сме дошли тук като приятели, а не да търсим конфронтация. Истината е, че търсим икономическия ефект. Преди години сме ползвали сортове на института и от „Енола“ сме имали добиви от 700-750 килограма от декар.

-След тази среща ще предадем на нашите членове, че сме се обединили около мнението за основния проблем през настоящата година – голямата суша. Искрено се надявам занапред да не се получават недоразумения между земеделските производители и Вас като представители на науката. Ако Вие нямате успехи, и ние няма да имаме! – каза в заключение председателят на „Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006“ Стелиян Стоянов.
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!