ОСП СЛЕД 2020, ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ, СРОКОВЕ…

<> Тези и редица още въпроси поставиха на вниманието на ръководствата на земеделските кооперации експерти от МЗХГ по време на квалификационния семинар на кооперациите от Североизточна България.

В работата на традиционния квалификационен семинар на председателите и счетоводителите на земеделски кооперации от Североизточна България взеха участие зам. министър Вергиния Кръстева, експерти от МЗХ, г-н Явор Гечев, председател на НСЗКБ, водещи фирми, обслужващи земеделското производство. Тази единствена по рода си авторитетна и полезна проява разширява своето присъствие, в нея се включиха и представители на земеделски кооперации от Южна България. Разгледани бяха важни теми, касаещи директните плащания и втория стълб от ПРСР, поземлените отношения, ОСП след 2020 г, вътрешно-кооперативните отношения, изграждане на Кооперативно търговско обединение към НСЗКБ, Проектозакона за земеделските кооперации и др.

ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА СЛЕД 2020.

* това бе темата, на която отдели внимание зам. министър Вергиния Кръстева:

– Ролята, която страната ни ще изпълнява в следващите 6 месеца по време на председателството, е много важна. Тя ще осъществява комуникацията между Европейската комисия и Европейския парламент. И в тази връзка приоритетите, които България си е поставила за това време, са свързани с бъдещето на ОСП. Може би знаете, че в края на миналата година изпратихме позицията на страната ни свързана с ОСП след 2020 г. Тъй като председателството предполага, че ще запазим неутралитет, т.е. ние като председател на съвета не следва да изразяваме гласно позиция, а трябва да установяваме баланс и комуникация с държавите-членки. В тази връзка изпратихме позицията по-рано, все пак да заявим какво иска страната ни за бъдещето си, как си представя развитието на политиката след 2020.

ОСНОВНИТЕ АКЦЕНТИ са запазване на директните плащания, запазване на ПРСР във вида, в който е, като визията, че двата стълба трябва да останат със съответната гъвкавост между тях. Апелираме за по-опростени правила на ОСП, намаляване на административната тежест и връзката с ЕК, изразяваме позиция, че сме против националното съфинансиране по директните плащания (такава тема се обсъжда в различните варианти за финансиране). Недостигът в бюджета, вследствие на Брекзит е около 12 млрд. евро, който няма как да не окаже влияние.

Други акценти: запазване на схемата за единно плащане на площ в сегашния й вид; сближаване на нивата на подпомагане между държавите членки (страната ни е в неблагоприятна позиция на фона на субсидиите в останалите страни-членки), изразено е мнението, че България се бори за изравняване на тези нива на подпомагане; Запазване на схемата за зелени директни плащания, които имат принос във все по-честите климатични промени – това е друг фокус; обвързаните плащания – ние също сме за тяхното запазване, като бихме искали да повдигнем въпроса за увеличаване на бюджета в тази насока; прилагане на ефикасна схема за млади земеделски стопани (темата е засегната и в съобщението на ЕК, относно визията за ОСП); достъп на млади хора в селското стопанство; осигуряване на целенасочено подпомагане за малки и средни стопанства; запазване на преходна национална помощ след 2020 г и осигуряване на гъвкави и ефективни инструменти на ниво ЕС за справяне с бъдещи кризи. По директните плащания от 2016 г се въведе процент (1.30%), с който се намаляват плащанията ежегодно, това е резерв при кризи, който отива в ЕС. Апелът ни в тази посока е да бъде формулиран малко по-гъвкаво, а не да се удържа всяка година и при неговото разходване да се допълва.

Многогодишната финансова рамка ще излезе в края на май, ние ще се радваме ако имаме възможност да поставим темата на последния съвет през юни, когато ще председателстваме за последен път съвета на ЕС.

В частта Директни плащания планът ни за действие за първите 3 месеца е изясняване на темата. Предвиждаме да се повдигне въпросът за сближаване на плащанията, да се изведе на първо място принадената стойност, която дават тези плащания, целта е да покажем, че те имат значение. Ще повдигнем въпроса и за обвързаното подпомагане. На съветите през февруари ще бъдат обсъдени тези теми с държавите-членки и през март страната ни да излезе със заключение във връзка с тези обсъждания, които да бъдат предоставени на ЕК.

От 1 април се очаква комисията да излезе с предложение за законодателство в тази област, като подчертавам – без финансовата рамка. Страната ни си е поставила доста висока цел – на първите два съвета да постави темите „Директни плащания“, да проучи мнението на държавите-членки, да поиска от ЕК допълнителни насоки относно целите на комисията и на ЕС, стратегическите планове, които държавите-членки следва да спазват. И на съвета през март да представим заключение от тези дебати, това е доста оптимистична задача и мисля, че ще се справим с нея.

Но нека ви разкажа какво сме свършили в аграрното министерство през последните 4 месеца: МЗХГ изготви подробен анализ на поземлените отношения у нас (качен е на страницата на министерството). Експертите от министерството положиха доста усилия, за което им благодаря. Следващите 10 месеца трябва да излезем с общ законопроект, който да обединява поземлените отношения и да събере всички закони по темата на едно място, да се отстранят неработещите, трудни процедури. Това ще стане заедно с вас – вие ще бъдете поканени на такива разговори.

* * *

Лилия Стоянова, нач. отдел „Поземлена собственост и поземлени отношения“:

– ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ – БОЛНАТА ТЕМА!

– Първата тема е „Правните основания и степенуването по тяхната правна тежест“. Избрах тази тема, защото всяка година за съжаление конфликтите, които се пораждат между различните правни основания до голяма степен се дължат и на незнанието на ползвателите, относно важността, степента и ролята на отделните правни основания. Имаме доста видове правни основания за ползване на земеделски земи, някои са с по-голям приоритет, други – с по-малък и когато за 1 имот има повече от едно правно основание на практика положенията са две: или равноправни правни основания, които водят до спор на право на ползване или имаме преимущество на едно правно основание пред друго.

С изменението на закона отпреди година полските пътища, които не се използват по предназначение, можеха да бъдат включвани към масивите за ползване на земеделските земи, като документът, с който се ползват, са или договори с кмета на общината, а ако той не издаде договори, се издава заповед от директора на Областната дирекция. За този вид имоти това е единственото правно основание, което е валидно.

За имоти от горския фонд, те могат да се ползват със земеделско предназначение, става дума за пасища, ливади и горски ниви, за тях единственото възможно правно основание е договор по чл. 43А от Закона за горите, получено след търг. Миналата година в кампания 2017 г за подпомагане при нас дойдоха много правни основания за имоти в гори, за които е издадено разрешително за паша. Тези разрешителни от 3 години не са валидни документи за ползване на земи от Горския фонд за земеделско предназначение. Единствените правни основания, това са договори след проведен търг.

Разрешителните за паша в националните паркове също са единствено правно основание, което не се конкурира с нищо друго, те се издават от самите паркови управи.

От по-ниска (втора) степен са заповедите за доброволни споразумения или разпределения по реда на Чл.37В от Закона за собствеността и ползването, както и другите заповеди за пасища, мери и ливади отново са доброволни споразумения. Това означава, че ако имаме за един имот договор за ползване и за същия имот имаме заповед, издадена по реда на един от тези два члена, то правното основание е на ползвателя, който е по заповедта. Това на практика означава степенуването.

Третата степен правни основания засягат собственици и ползватели на животновъдни обекти, които по един особен ред могат да ползват пасища, мери и ливади от Общинския и Държавния поземлен фонд. Правните основания за ползването им са единствено по реда на Чл. 37 и от закона, т.е. получени след разпределение или след търгове отново по реда на Чл. 37 И. Когато говорим за пасища, мери и ливади от Държавния и Общинския поземлен фонд, то всяко едно правно основание, което е извън този ред на практика се явява незаконосъобразно и няма как да бъде зачетено като валидно. Т.е. идеята тук е: имаш животни – влизаш в разпределение – ползваш пасища, мери и ливади. В този ред не влизат частните пасища, мери и ливади.

И от ІV-та степен това са най-масовите правни основания, които съществуват у нас, най-проблемните. Това са договорите за ползване, всички видове договори, включително и договорите за съвместна обработка по закона за кооперациите. Тъй като всеки един договор си е валидно правно основание само по себе си, няма как, например, един едногодишен договор да бъде отстранен затова, че за имота има дългосрочен договор. В тази част на правните основания обикновено се случват най-големите неприятности и конфликти между ползвателите.

Когато за един имот има повече от едно правно основание в тази група, на практика е налице спор за право да ползване. Такива имоти не могат да участват в споразумения, те се оставят за ползване в реални граници, а относно ползването им – ползвателите могат доброволно да се разберат кой да го ползва или да отнесат спора в съда. От най-долен ранг това са документите за собственост или съдебно решение, което замества такива документи за собственост.

ВАЖНИ ДАТИ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА СТОПАНСКАТА 2018-2019 Г.

Запомнете тези дати:

>> Подаване на регистрацията на правните основания за ползване (договорите) – до 31 юли.

>> На същата дата се подават заявленията за участие или за неучастие в споразумение, както и декларациите от собствениците с информация за това какво искат да стане с имотите им. В заявленията се описват имотите, които ще участват или тези, които няма да участват в споразумението. Това е много важно, заради поправките в срока до 15 август.

>> Предоставянето на предварителните регистри, карти на масивите за ползване и определения размер на средното рентно плащане за землището се извършва в периода 1-5 август 2018 г. Обикновено на тази дата общинските служби не са готови с предварителните регистри, защото на 31 юли служителите там изписват кашони с нови договори. Имаме електронни заявления и това не е новост, възползвайте се от тези формати, за да се улесни работата.

>> До 15 август могат да се отстраняват грешки в предварителните регистри. Законът има предвид технически грешки, но за съжаление на почти всички места в страната ползвателите настояват да им се регистрират нови договори, а те на практика променят цялата картина, предоставена с предварителните регистри. И след като се изготви предварителния регистър не бива да се включват нови договори. Всяко едно забавяне и промяна, добавянето на нова информация отдалечава времево изготвянето на самото споразумение.

>> До 15 август могат да се изчистват дублираните правни основания за един имот.

>> Срокът за доброволните споразумения е по закон 25 август. За да влезе в сила то трябва да се подпише от всички участници в него. Когато споразумението е постигнато за 2/3 от площта, то се счита, че е доброволно, а за останалата 1/3 се прави служебно разпределение. Но в практиката е така: постигат се 2/3 споразумения , а 1/3 е на малък ползвател, който не подписва споразумението, защото не е доволен, защото е решил да пречи на останалите или има други намерения. И по-голямата група настоява за издаване на заповед за 2/3 от земите. Но тези 2/3 се отнасят за площ, а споразумението трябва да е подписано от ВСИЧКИ, за да е валидно! Законът има предвид, че ако за някаква площ, която е не повече от 1/3 от общата площ за ползване хората не се споразумеят за него да има разпределение. Но не и да имаме неподписано споразумение от всички. Ако само 1 участник не подпише споразумението, то тогава се отива на служебно разпределение за цялата площ.

СЛУЖЕБНИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЯ? При нас става ясно, че те често не се правят така, както е посочено в закона, а в него се казва: … при служебно разпределение всеки ползвател отива в масива, в който преобладава неговото ползване“. Под влияние на местни отношения много често разпределенията са далече от правилата.

И в момента имаме райони, в които не е издадена заповед на директора на Областната дирекция, в този случай участниците могат да поискат това да направи министърът. Споразуменията за трайни насаждения се изработват отделно от тези за обработваемите земи. Сроковете са същите както за нивите. А в споразуменията за пасища, мери и ливади участват само ползватели или собственици на животновъдни обекти, срокът за подаване на заявленията е 31 октомври 2018 г, а издаването на заповедта е 30 декември 2018 г.

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!