ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ ПО-ВКУСНИ НЯМА!

* категоричен е Антон Димитров от старозагорското село Зимница, който вече 11 години отглежда пипер и домати. Грижи се и за няколко декара рози.

Днес ще ви представим вторият „герой“ от т.нар. малцинство, който с честен труд в сектор Земеделие, си изкарва прехраната. И опровергава онази приказка за градинарите… След срещата ни с Ахмет Махмуд от с. Шейново, поехме към Зимница. Инфраструктурата по тези населени места не е никак добра, но пък близостта им до Казанлък и Стара Загора, все още ги държи „живи“. Ето какво ни сподели събеседникът ни на чаша кафе:
– Родом съм от с. Зимница. Кореняк, бих казал от „стария регенерат“. Селото ни е с преобладаващо ромско население, българските семейства са петнадесетина. В момента тук работят и две земеделски кооперации. Завършил съм Селскостопанския техникум в Нова Загора, 5 години работих към АПК Гурково.
След като ме съкратиха от ДАП – Казанлък, се захванах със земеделие. Това беше през 1993 г. Работим заедно със съпругата ми Фана Илиева Димитрова, тя е регистрирана като земеделски производител. Започнахме с 1-2 дка общински ниви. По-сериозно се заехме може би през 1998 г. Тогава закупих 15 декара общинска земя. Започнах и да наемам от хора от селото и от кооперацията. Работата вървеше много добре, дори както се казва не стъпка, а цели крачки правехме.
Успях да закупя техника и всичко беше спокойно до преди година и половина. Засадих пипер, който се изнасяше за Полша. Докато поляк отговаряше за дейностите в България нямах проблеми близо 3 години, но когато поста зае наш човек, и то от селото, нещата се объркаха. Не ни преведе парите за стоката, която произведохме, не само на мен, но и на колеги от близките населени места. Съответно аз трябваше да си платя за труда на десетината работници и теглих кредит. Наложи се да продам част от техниката, в момента сме в много затруднено положение. Може да се каже, че стигнахме до дъното и започваме от нулата.
Но вярвам, че ще се оправим. Изключително съм благодарен на г-н Ганчо Илиев от сдружение „Свят без граници“, който прие проблема ми присърце и много ми помага. Е
До миналата година гледах 25 дка зеленчуци. От тях около 18 дка пипер – Росенска капия (от с. Росен, Пазарджишко). С Куртовската капия, може да се каже, че са едни и същи, само че „чоканът“ на куртовската е по-голям. Тази година намалих площите до 13 дка. Всичко обрахме вече – извадих горе-долу около 1 тон с върхарите. Около 24-25 септември падна слана. Дори и най-дребния пипер (около 2-3 см) го изкупиха от с. Оризаре, Сливенско. Там има цех за преработка на зеленчуци. А да знаете тази година пиперът каква цена имаше! 11 години се занимавам със зеленчукопроизводство и такава не помня. Климатът се промени, този сезон заради многото дъждове може би около 40% от продукцията ми окапа, още докато се отвори цветът и абортира. Пиперът не може да понася вода, сигурно знаете, че се води дърво…
При доматите ситуацията беше подобна. Хубава цена имаха, но си останаха на нивата, изгниха. Толкова пъти пръскахме, че вече трябва нов препарат да измислим… Ако продължава така, не знам как ще я караме… Залагам на сорта „Рио Гранде“ – за преработка, за консерви и на „Фуего“. На по-малко площи сея и розов домат, български сорт. Вадил съм и по 500-600 г зеленчук. Хубави сортове са, много са вкусни. Затова и на вас ще кажа, че от българските зеленчуци по-хубави няма! Грехота е да се блъскат с пестициди. Аз ако използвах химически продукти, сигурно щях да вадя по 4-5 тона. Но ми е жал за хората, които консумират, за малките деца…
От всички зеленчуци най-скъпо е да произвеждаш пипер. Започваш от семка, разсад, много копане иска. С мотокопачката минавам, но си иска и ръка да пипне – покрай коренчето има ли трева, пиперът не вирее, разболява се… Внимавам и да не го подкопая. А от много години съм се научил – „искаш ли земята да ти е здрава, никога не пръскай с хербициди“. Тези продукти все едно намаляват имунната защита, както при човека.
Грижа се и за малко над 2 дка рози. Може би ще ги увелича максимум до 3 дка, за да мога сам да си ги бера. Работната ръка е дефицит и тук в нашия район миналата година много рози окапаха…
Питате ме защо не съм сертифициран като биопроизводител ли? Документите и таксите са непосилни за мен на този етап.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ТЕХНИКАТА, тракторът ми е малък и вече не ми върши работа. Имам нужда от нов. Оборудван съм с мотофреза с ремарке, моторна косачка, мотокопачка. Всичко това ново съм го закупувал. Участвах по проект на Фондация „Земята – източник на доходи“.
По европейските програми не съм кандидатствал. Получаваме си субсидии за зеленчукопроизводството. Преди ни даваха по 220 лв/дка, но ги намалиха значително, може би и още ще паднат. А са ни крайно необходими. Взимам ги през март, точно навреме, за да си обработя площите. Защото пиперът изисква супер хубава обработка.
Плановете ми за идната година са да заложа 9 дка пипер и 2 дка домати. Почвите ни тук, по поречието на Тунджа са плодородни. В Зимница сме прочути с пипера, със зелето… Преди години бяхме като с. Плодовитово, сега вече никой не идва да търси продукция. Картофи вече не гледаме, заради ниските изкупни цени, а и трябва да разполагаш със складова база. Доста хора се отказаха…
Много си обичам работата, може да се каже, че ми е в кръвта. Баща ми и майка ми, бог да ги прости, бяха градинари. С жена си работя, намираме и помощници… Макар, че от 2-3 години почти няма кой да дойде да работи при нас. Ще ви дам пример – искаха ми 2 тона зелени чушки на ден, на добра цена, но нямаше кой да ги набере. Все се говори за интеграция, но всичко е лъжа. Дай на човека работа, да е между хората, и той сам ще се интегрира. Като си стои вкъщи, няма какво да научи…
За в бъдеще – надявам се да си погася задълженията към банките и да си стъпя отново на краката. Каквото изкарам от продукцията, веднага го влагам отново в земята – торове, заплати на работници… Само да сме живи и здрави, вярвам че ще се оправя…
Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!