*И това ме притеснява! – заявява Филип Филипов от ПК „Успех“ – гр. Крън. Структурата е сред малкото в страната, която поддържа растениевъдство на 6000 дка, кравеферма със 110 животни и черешова градина.
*Филип е ангажиран и в браншовия живот като член на Контролния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Като основни проблеми в работата си посочва поземлените отношения, прекалената бюрокрация и намаляващите изкупни цени във всички отрасли на селското стопанство.
Дигитализацията тече с пълна сила и става привлекателна за младите. Все по-рядко се замисляме колко е ценно и заслужаващо уважение да произвеждаш нещо с ръцете си, особено да осигуряваш продоволствената сигурност. Точно това запалва Филип Филипов по земеделието. Завършил е Промишлено управление в Технически университет – Варна, но тръгва по стъпките на дядо си и баща си. Ето какво сподели той за производството, за предизвикателствата и удовлетворението от работата:
-Част съм от администрацията на ПК „Успех“ – гр. Крън, занимавам се главно със счетоводството, но обикалям и полетата. Управлявам трактор, мога да извършвам транспортни дейности. Средното ми образование е Икономика с информатика, а и имаше кой да ме обучи – предишната главна счетоводителка. Въпреки че нямам такава диплома, смея да твърдя, че от текущо отчитане до счетоводно приключване, мога да се справя.
Обработваме земя в землището на гр. Крън. Баща ми Стефан Филипов е председател на структурата от 2008-2009 г., преди това е бил зает в растениевъдството. Може би от 1997-1998 г е в земеделието. А доста по-рано и дядо ми е бил в УС, той е работил в животновъдното звено, още преди ТКЗС-то. В последствие остава да помага и влиза в УС. През 1994 г. кооперацията става доброволно дружество, а официално е сформирана като Производствена кооперация през 1996 г.
В момента стопанисваме около 5800-6000 дка, заедно с 250-300 дка череши. Основно полетата са в землището на градчето и по-малко в селата Енина и Хаджидимитрово. Земите са предимно 4-5 и 6-та категория, но на места, особено в подбалканските части имаме и 7-8 категория, условията са по-различни, по-подходящи за овощни насаждения. Но с правилната технология може да се прилага и общо земеделие. Не смятяме, че ще получим същите добиви като в полетата на Южна България, но се стараем. КООПЕРАЦИЯТА РАБОТИ И СЕ РАЗВИВА!
На площите, които стопанисваме, залагаме 7-8 култури: пшеница, ечемик, овес (заради кравефермата), слънчоглед, царевица, люцерна. И отвреме навреме грахова смеска за животните. Благодарение на това разнообразие не ми беше трудно да се нагодя към новите европейски изисквания за разнообразяване на културите. Естествено най-големи площи заемат пшеницата и слънчогледът, по-малко царевицата и ечемикът, който също е основно за кравефермата.
Кооперацията разполага със складове, може да задържа продукция. Но вече икономическите условия са такива, че няма как да е за дълго. Особено като дойде време за рента, сме длъжни да обезпечим средствата. Наведнъж я изплащаме на 400-те ни арендодатели. И ние се сблъскваме с ОГРОМНИЯ ПРОБЛЕМ С ЕДНОГОДИШНИТЕ ДОГОВОРИ! ТОВА Е БРЕМЕ ЗА НАС!
Трябва да организираме преподписване с толкова много собственици. А това ангажира време, средства и най-лошото е, че нямам сигурност за следващата година. Тази практика не дава нужната предвидимост, както и възможност за планиране… Нямаме необходимото спокойствие, че ще обработваме тези декари…
Основното стадо наброява около 110-115 животни – крави, юници и новородени телета. Неслучайно са малко комбинираните стопанства, просто защото себестойността на продукцията и ситуацията с работната ръка в животновъдството е меко казано лоша. Много години този отрасъл се пренебрегва или се води умишлена политика срещу него. Смятам, че ИМА ТРАЙНА ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ЗАТВАРЯНЕ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ! И ТО В ЦЯЛАТА СТРАНА!
В района на Казанлък за млечно направление са може би 2-3 ферми. Не повече! Което е жалко! Нашите животни са внесени от Западна Германия още през 1974 г. И кооперацията продължава да поддържа стадото. Породата е Черношарена, под селекция. През последните години запазихме броя, обаче вече виждам назряваща потребност от намаляване. Не ми се иска, но за съжаление – лошата икономическа среда плюс липсата на работна ръка, водят до такова решение.
Суровината предаваме на мандрата в Домлян. Изкупната цена е прекалено ниска – 82 стотинки на литър. Малка част продаваме на населението.
Проблемът на животновъдството е, че освен човешки ресурс този отрасъл „затваря“ и много зърнена продукция – вкарваш я в нов производствен цикъл, вместо да я реализираш веднага на пазара. Не си струва времето и риска да заделяш няколкостотин декара за продукция, за да поддържаш животни…
Кравите се отглеждат основно на ясла. Излизат на паша през деня. Храненето им е полуавтоматизирано, почистването също. Нямаме робот. Разполагаме с двама доячи, механизатор, фуражир и двама телчари. А цялостно екипът на кооперацията наброява 22 човека. Включително ветеринарен лекар, охрана, касиер, механизатори.
Що се отнася до овощните насаждения – градината ни е стара, но плододаваща. Стараем се да я поддържаме. И тук идва проблемът с работната ръка. Механизирана беритба е „рискова“. Сортовете ни са Ван, Бинг, Ламберт, Гермерсдорф. От ранните поддържаме стари сортове – Бигаро Бюрла, Старозагорска черна едра… Успяваме да намерим 70-80 берачи, но и 150 човека да влязат в градината няма да са излишни… За тях подготвяме еднодневни договори – още една излишна административна операция и тежка бюрокрация. Продукцията предаваме на фабрика в Царацово.
Кооперацията разполага със собствен машинно-тракторен парк. Тракторите са ни основно Дойтц Фар, имаме и зърнокомбайн, самоходна пръскачка, прикачен инвентар най-различен.
-Наскоро участвахте в протестите в Брюксел и Страсбург относно Меркосур, какво ви провокира да се включите в делегацията?
-ВКЛЮЧИХ СЕ ЗАЩОТО ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВАТА, А ЕДИНСТВЕНО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ!
Това ме притеснява. Разбрах, че решението за сделката Меркосур е отвъд националната политика. Т.е. да протестираме тук няма да има ефект, защото се взема на ниво ЕС… В Брюксел се събрахме около 4000 протестиращи. Имаше много италианци, унгарци, чехи, поляци. Много добре организирани. България беше представена от близо 70 човека. Сделката Меркосур цели да изпрати земеделието „в ъгъла“ за сметка на индустрията. Не е това начинът, и смятам, че сме го показали на протестите.
Членуваме в Тракийския съюз на зърнопроизводителите от самото му учредяване. Много са ползите – най-вече, че се събираме с колеги, с които мога да обменя спокойно информация и опит. Така се ориентирам да взема решения относно производството. От последния мандат аз съм член на Контролния съвет.
Поземлените отношения са един от най-наболелите проблеми в момента! Наистина едногодишните договори създават огромен хаос! Другото е засилващата се регулация, чрез екосхемите и по линия на въглеродния данък, за торовете. Всяка година влизат все нови и нови изисквания. Буквално ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НИ ПРАВЯТ СЧЕТОВОДИТЕЛИ!
Вероятно имат добри намерения, но изпълнението на тези замисли, се оказва точно обратното.
Кооперацията ни е с диверсифицирано производство – и растениевъдство, и животновъдство, и черешова градина. Пазарният риск е разпределен. Приходите са разтегливи в годината, почти постоянно „влизат свежи пари“. Лошото е, че се наблюдава тенденция на намаляване на изкупните цени на продукцията във всички направления… А същевременно себестойността ни се повишава. Това е проблем за всяко земеделско стопанство!
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
