Паталеница – съвременно средище на средновековни исторически и археологически ценности

*Най-голямото духовно богатство в близост до Пазарджишкото село, е Баткунският манастир „Св. Св. Петър и Павел“.Негова гордост е 500-годишна лоза, която все още ражда винено грозде.

Пазарджишкото село Паталеница се намира в подножието на Родопите, на не повече от 15 км югозападно от гр. Пазарджик. Ако пътувате от областния град към Велинград, малко преди с. Варвара, отбийте се вляво според указателните табели и след няколко минути ще сте в селото. Почти в центъра се пада църквата „Свети Димитър“.Тя е строена през 12 век, а през петдесетте години на миналия, е обявена за паметник на културата. Заради невероятните си ренесансови стенописи, реставрирани наскоро, тя се сравнява с Боянската църква. „Свети Димитър“ не е действащ християнски храм. Той обаче може да се разгледа след позвъняване на номер,оставен на главната порта.

В селото се намира още една православна църква – „Успение на Пресвета Богородица“, както и параклисът „Св. Георги“. Исторически сведения сочат, че през 1955 година две съседни села – Баткун и Паталеница се обединяват и така се ражда днешното село. Според последното преброяване през 2015 г., там има над 1284 постоянни жители. Иначе Паталеница е възникнала през средните векове, а Баткун е било селище с уредба като гръцките градове, в което е имало храм на Аполон. През Средновековието Баткунската крепост – Баткунион – е била най-големият град в региона, наричан във византийските хроники „блестящ и богат“. Оттам са минали войските на Филип и Александър Македонски.

От край време Паталеница е било село с българско население. Смята се, че то е основано от българи, дошли от полските села, които търсели по-спокоен живот в планината. През 18-и век тук се заселват преселници от Македония, от Шопско и от други места. След Освобождението, преди Балканската и след Междусъюзническата война, тук се заселват бежанци от Серско и Драмско.

Спори се за това откъде са дошли имената на двете населени места. За Паталеница има много предположения, но може би най-достоверното е, че идва от думата път, пат – Паталеница. Други смятат, че през средните векове е взело името си от черквата „Св. Пантелеймон“, а светецът днес е закрилник на селото. За името на село Баткун се предполага, че е от прабългарски произход и означава тресавище или блатисто място.

За съжаление, от великата и силна средновековна крепост Баткунион е останала само една стена. В съседното село Дебращица могат да се видят запазени 19 тракийски могили, останки от църкви и крепостни стени. От Дебращица пък се отива до великолепните планински курорти „Свети Константин“ и „Цигов чарк“. А само на 6 км от Паталеница е село Варвара, известно с минералните си лековити води. Само на 2 км от с. Паталеница в посока Родопите, след няколко завоя ще се озовете на обширна поляна, от която се открива чудна гледка – ако няма мараня, селото се вижда като на длан. На същата поляна горда снага извисява най-голямото съкровище на паталенци – средновековният Баткунски манастир „Св. Св. Петър и Павел“, строен през 12-и век. В двора са разположени десетки дървени пейки и столове за отдих. На метри от входа за манастира се вие една от най-старите лози в България, която е над 500 години, а формировката, на която се поддържа, е асма. Под нея има маса с беседка. Не се знае какъв сорт е лозата, но продължава да ражда – в началото гроздето е розово, после става тъмно червено, обяснява помощничка в манастира, пожелала анонимност. Тя показа паметна плоча с надпис : „Тук през 1872 г. е пребивавал апостолът на българската свобода Васил Левски“, поставена през 1958 г. , с уточнението, че Дяконът само е минал и никога не е живял там, както се споменава в някои хроники. Но пък обясни, че през 19-и век там временно се е установил и творил възрожденският зограф Станислав Доспевски. Днес мъжкият манастир представлява комплекс от каменна църква, жилищни постройки с монашески килии, в които има само двама монаси. Негов игумен е Константийски епископ Яков. Към обителта има стопански постройки и голямо църковно-земеделско стопанство. Там се отглеждат овце, крави, коне, произвежда се и мед от над 30 кошера.

Аделина ГЕОРГИЕВА

На снимката – вдясно от църквата е 500-годишната лоза

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!