ПЕНЮ ПЕНЕВ Е ИЗГРАДИЛ В МЕРИЧЛЕРИ ФЕРМА-МЕЧТА

* Благодарение на мащабен проект от Програмата за развитие на селските райони е модернизирал стопанството си с доилна зала, лагуна за оборска тор и земеделска техника. Стадото му от над 100 крави, юници и теленца спи на удобни матраци.

Пеню Пенев от гр. Меричлери е сред малцината животновъди в Хасковска област и единствен в родния си град. Притежава модерна кравеферма, оборудвана според изискванията на съвременното млечно говедовъдство. В нея почти всичко е механизирано, като човешкият труд е сведен до минимум, а на животните – над 100 броя крави, юници и теленца е осигурен комфорт. Стопанинът обработва и 1200 декара земя. На нея отглежда различни култури като ечемик, пшеница, люцерна, слънчоглед, от които произвежда фураж. Отделно стопанисва и 465 декара пасища в землището на Меричлери. Той бе сред отличените земеделски производители в конкурса на вестник „Марица“ – „Фермер на Тракия 2017“, проведен в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра 2018“.

Стартира частен аграрен бизнес през далечната 1989 г., но по-мащабната дейност разгръща през 1996-1997 г. Започва с няколко крави, а днес стадото му е десетократно увеличено. През годините се разраства, преодолявайки неизменните трудности в животновъдството. Мечтата му за модерна ферма се сбъдва преди няколко години и както казва дясната му ръка в бизнеса – съпругата Виолета – „успяхме да хванем последния влак от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.“ Тогава земеделският производител кандидатствал с проект за 480 хил. лв. без ДДС по Мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“, а от фонд „Земеделие“ му възстановили 47% от направените инвестиции. Благодарение на този проект успях да модернизирам фермата с доилна зала и централен млекопровод, закупих и трактор от най-ново поколение, каза Пеню Пенев. По мярката се сдобил също с модерна косачка и италианска рулонна балировачка. С тази нова техника се обогатил машинно-тракторния парк в стопанството. Подсигурено било и удобство за животните – всички спят на специални гумени матраци.

Най-доволен е фермерът от лагуната за оборски тор на стойност 89 хиляди евро, също закупена по проекта. Това е единственото подобно съоръжение в Хасковска област. Почистването на обора става автоматично и със специална техника оборската тор се влива в 500-кубиковата лагуна, където отлежава шест месеца. След това се използва за торене на нивите. Така земята се щади от изкуствени торове и на практика се получава екологично чисто производство. Благодарение на тази тор през последните две години получавам много добри добиви, доволен съм и от количеството и качеството, а в почвата и растенията влизат по-малко нитрати. По този начин се спазват и правилата на Нитратната директива за опазване на почвите и водите, подчерта Пеню Пенев. Той уточни, че лагуната е от неръждавейка, немско производство. Специално да я видят и с тенденция да я внедрят в производството при него ходели дори хора от Кипър.

Както всички фермери и Пеню е изправен пред проблема дефицит на работна ръка. През зимата все някак намирал хора да му помагат. Но големият проблем идвал през лятото, когато работата по полето и животните ставала много, а свободните наемни работници заминавали на гурбет в странство.

– Иначе всяка сутрин ставам в 6 часа и работя в стопанството си до 20-21 часа, а през лятото и до полунощ. Няма събота, няма неделя, няма празници, отпуски и почивни дни. Затова често се шегувам, че работя 400 дни в годината – казва с усмивка стопанинът.

Семейство Пеневи се чувстват галеници в Меричлери, тъй като са единствените животновъди в района. В тази връзка нямат и проблем с наемането на пасища. По думите на г-жа Пенева – ние долу се стараем да се справяме, въпреки трудностите, които съпътстват този бизнес, но проблемите идват отгоре. Отделно са нестабилните изкупни цени на суровото краве мляко, за което ние, производителите не сме защитени. В същото време млечните продукти в магазина са доста скъпи. Например бабите ни, които едно време са произвеждали в домашни условия сирене, са използвали между 4 и 6 литра, за да направят килограм. И сега е така – от 6 литра мляко се прави 1 кг сирене. При 62 стотинки изкупна цена, която е базисна, без ДДС, излиза, че цената на кило сирене трябва да е 3.60 -4.00 лв. за кг. Как така става 12 лв. до краен потребител? Кашкавалът също има процес на зреене, но никой не спазва необходимото време. Най-бързата реализация на суровото краве мляко е киселото мляко. Но и кофичката от 400 грама скочи над лев. За съжаление нямаме цена на нашия труд, налагат ни цената на зърното, на млякото, на месото, абсолютно отвсякъде – ние не можем да получим реалната цена, на която произвеждаме всички тези продукти. Много пъти сме изпадали в безизходица, обезверени, заради липсата на работна ръка, а понякога и заради липса на време. Има случаи, когато се налага да работим до 1 ч. през нощта. Това е неимоверен и неблагодарен труд – казва г-жа Пенева.

Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!