Площите на картофи в България намаляват!

  • Има субсидии за обвързана подкрепа, но не можем да се преборим с евтината вносна продукция. За проблемите в бранша разказва Петър Канев от родопското село Момчиловци. Той и семейството му отглеждат високо в планината 100 декара картофи за семепроизводство.

Петър Канев от село Момчиловци е сред амбициозните фермери в китния родопски край. Завършил е информатика, но тръпката му е в земеделието, с което се занимава цялото му семейство. Тъй като в планинат аняма голям избор за отглеждане на култури, фамилия Каневи се е насочила към картофи, които са осново за семепроизводство. Началото поставя баща му Илия, който е агроном, а годината е 1992-а. Оттогава до ден днешен Петър и по-големият му брат Иван са първи помощници на баща си. Десет години след старта, Петър поема кормилото на семейния бизнес, най-вече в административната част. Въпреки трудностите в бранша, той успешно води фирмата напред.

Отначало тръгват с 20-30 дка картофи, които през годините постепенно се увеличават, а вмомента се обработват 100 декара. Цялатаземя е под наем, и тъй като в планинатанивите са разпокъсани, парцелите скартофи са разположени на около 20 места,всяко по 4-5 декара.

– Голяма трудност създава и издирването на десетките им наследници, което допълнително затруднява и сключването на договори – уточнява г-н Канев. – С измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, има малко облекчение при сключването на договори, тъй като се дава възможност от ответната страна да участват 25 % от притежателите на идеални части. А преди това пред нотариус трябваше да присъстват всички наследници. Иначе сделка нямаше как да се получи.

Изходният посевен материал, който ползваме в нашето производство, е внос от две сертифицирани холандски компании. Всяка година взимаме различни сортове. Първо ги изпитваме ние, а после проследяваме как ще реагира и пазарът. Семената продаваме основно в равнинната част на страната – обяснява Петър Канев.

Специално за родопските картофи той коментира, че имало погрешно наложено мнение сред потребителите. Повечето смятали, че те са специален местен сорт, но всъщност това били различни вносни сортове картофи, отгледани в Родопите. Те обаче имали свой и неповторим вкус заради специфичните почвени и климатични условия в региона.

– Самата почва тук е по-рохкава и аерирана, което се отразява и на вкуса и аромата, които са буквално на пръст, докато в равнината част на страната почвата е по-тежка. При нас в Момчиловци всичките ни площи са разположени на висока надморска височина – 1400-1500 метра. Това е предимство и от гледна точка на вредителите, които се появяват по-малко.

Допреди няколко години бизнесът бе изключително доходен, но в последно време нещата се промениха. Откакто въведоха обвързаното подпомагане за картофи, някои буквално полудяха и сега започнаха да правят същото, както беше с тиквите. Обаждат ми се хора и ми казват: „Искаме семена по 10-15 стотинки, само да ги засеем по нивите, за да вземем субсидията!“. Затова и тази година не можахме да реализираме цялата продукция – останаха ни около 7-8 процента. Затова предпочитаме да хвърлим картофите, вместо да ги даваме на безценица по 10-15 стотинки. Така че не зная доколко е полезно това обвързано подпомагане, още повече че не се осъществява достатъчен контрол. Проблемът е, че не се прави и насрещна проверка, за да се разбере. А се вадят фалшиви документи за реализирана продукция.

Не мога да си обясня обаче защо тази година се отчита спад на производството на картофи. По данни на Министерство на земеделието за засетите площи с пролетници през 2018 г., тези с картофите са с близо 20 процента по-малко в сравнение с миналата година. Във фонд Земеделие се очертават едни площи. Тези площи обаче не са регистрирани в Изпълнителна агенция по селекция, апробация и семеконтрол и в Българска агенция по безопасност на храните.

Аделина Георгиева

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!