Подкрепата за българското земеделие е инвестиция в бъдещето на България!

*е позицията на Петя Ставрева, председател на ПП “Обединени земеделци” и члeн на Експертен съвет за управление на риска в земеделието в ЕС.

-Г-жо Ставрева, какви са вашите наблюдения- как се отрази коронавирусът на селското стопанство у нас и в света?

-Днес светът преживява безпрецедентна криза, която има отражение във всички сфери на живота. Много обществени системи са поставени на голямо изпитание.Необходимостта от противодействие на масовото разпространение на заразата с Ковид-19 провокира извънредни мерки по света и у нас.

В кризата, която преживяваме, ролята на земеделските производители, като стожер на продоволствената сигурност, става все по-голяма. Затова дори в условията на извънредно положение от „Обединени земеделци” настоявахме да се осигури безпроблемно придвижване на земеделската техника във връзка с текущите агротехнически мероприятия.За оцеляването на земеделския бранш е необходимо също така да не се допуска забавяне на плащанията към фермерите,а дори предсрочното им изплащане.

В условията на повишена безработицата и ограничени доходи по време на пандемията, е необходимо да се даде приоритет на търговските практики, които стимулират скъсяването на веригата от производител до краен клиент. Това позволява на стопаните да получат по-добри приходи от своята дейност и е фактор за ограничаване на спекулата.

Един от ефектите на пандемията върху земеделието е сериозен натиск върху пазарите в условия на затворени или ограничени канали за реализация на продукцията. Това е натиск и върху фермерите и цените на тяхното производство.В кризисната ситуация по-малките земеделски стопанства са по-уязвими и имат нужда от допълнителна подкрепа,за да преодолеят трудностите. Свидетели сме как различните държави търсят възможности да подкрепят своите фермери и чрез средства от националните си бюджети.

На 4 май т.г. Европейската комисия прие пакет от извънредни мерки, за да продължи да подкрепя секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, които са най-тежко засегнати от кризата. Освен това Еврокомисията предложи да се позволи на страните от ЕС да използват средствата за развитие на селските райони за компенсиране на земеделските стопани и малките предприятия от хранително-вкусовата промишленост съответно със суми до 5000 евро на земеделски стопанин и до 50 000 евро на малко предприятие.

Удължени са сроковете за подаване на заявления за подкрепа по линия на общата селскостопанска политика до 15 юни 2020 г., като по този начин се дава възможност за по-голяма гъвкавост на земеделските стопани.

По линия на новоприетата временна рамка за държавната помощ, фермерите вече могат да се възползват от максимална помощ от 100 000 евро на стопанство. Но освен европейските, са много важни и националните мерки за подкрепа на производството и реализацията на земеделската продукция.

-Като председател на ПП “Обединени земеделци” отдавна настоявате за повече български стоки в хранителните вериги.Удовлетворява ли ви решението на правителството и кое е най-наложително да влезе в сила в най-близко бъдеще?

-От „Обединени земеделци” повече от 10 години настояваме минимум 50 % от земеделските стоки в суров и преработен вид в големите търговски вериги да бъдат българско производство. Ние подкрепяме мерките, предложени от земеделското министерство за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти. Днес е важно да бъдат взети решения, които ще осигурят продоволствената сигурност утре. Затова от „Обединени земеделци” смятаме, че промените в нормативната уредба са необходими и са важна стъпка за подкрепа на производството и осигуряване на пазар за българските производители на земеделска продукция и храни.

Днес, освен пазарните, са важни и моралните аргументи. В други европейски държави търговски вериги вече прилагат мерки за подкрепа на родното производство, предизвикани от пандемията. За нас е важно приетите мерки да са част от дългосрочна политика за подкрепа на реализацията на произведеното от българските стопани. Когато дадем сигнал на фермерите ни, че 50 на сто от продукцията в търговските вериги ще бъде българско производство, те ще бъдат много по-мотивирани да произвеждат. Съществен въпрос е също как реално печалбата да отива в ръцете на производителите, а не вериги или прекупвачи да извиват ръцете на земеделците със силно занижени цени.

От друга страна е отношението ни като граждани – да имаме съзнанието, че като избираме да купим българска продукция ние подкрепяме също и родните стопани.

Днес финансовата подкрепа за родните стопани е ключова. Приоритетно е осигуряването на държавна помощ за направени извънредни разходи във връзка с Ковид-19, което ще намали негативния ефект от пандемията.От една страна, финансовите инструменти на ДФ „Земеделие“ могат да бъдат насочени към най-нуждаещите се. От друга страна, мерките по ПРСР трябва да бъдат ориентирани към подкрепа на най-уязвимите браншове и стопани. В трудната ситуация днес е важно земеделците да имат достъпи до безлихвени кредити, за да преодолеят кризата.

От „Обединени земеделци” предлагаме въвеждане на платформа за електронно управление на агросектора – освен чрез дистанционна комуникация и подаване на документи по електронен път, да се даде възможност за реализацията на земеделската продукция и чрез система от онлайн-борси и тържища.

-Г-жо Ставрева, вие сте член на Експертен съвет за управление на риска в земеделието в ЕС? Какви политики разработвате там в полза на земеделските производители и конкретно за държавите от Източна Европа и България?

-Участвам в Експертен съвет за управлението на риска в земеделието в ЕС, в който има представители на 30 държави. Ние подготвихме предложения за промени в европейската политика по отношение на културата по безопасност и риска в селското стопанство.През последните 10 години в ЕС има отчетени над 200 000 инциденти с наранявани и заболявания при дейности в земеделското производство. Близо 500 от случаите са с фатален край. Голям процент от злополуките са по време на работата със земеделска техника и при употребата на пестициди.

Аз инициирах няколко срещи в европейските институции, на които с моите колеги представихме предложения за промени в Общата селскостопанска политика по отношение на управление на риска в земеделието. В Брюксел проведохме срещи с еврокомисаря Мария Габриел, с ръководството на Комисията по земеделие на Европейския парламент, с генералния секретар на КОПА-КОДЖЕКА и др. Обсъдихме конкретни мерки, които са необходими като промени в аграрната политика на ЕС за безопасността на земеделските производители. Те са свързани с гарантирането на компетентността, здравето и благополучието на производителите и работниците в земеделските стопанства. И ще са в полза на всички ангажирани в земеделския сектор.

Едно от предложенията е изграждането на европейска мрежа от научни институти, експертни организации и национални институции, която да координира и прилага програми за безопасност и управление на риска в земеделието. Като превантивна мярка се предлага да се организират серия от обучения за създаване на умения на заетите в земеделието, финансирани през общата селскостопанска политика.

Управлението на риска в земеделието ще бъде сред приоритетите на аграрната политика на ЕС в следващия програмен период.

И накрая, като обобщение – в този критичен момент подкрепата за българското земеделие е важна инвестиция в стратегически сектор на българската икономиката, който продължава да предоставя работни места и да осигурява изхранването на населението.

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!