ПОЕТАПНА ПОДМЯНА НА ТЕХНОПАРКА, ИЗГРАЖДАНЕ НА НАПОИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, РАЗШИРЯВАНЕ НА СКЛАДОВИТЕ МОЩНОСТИ…

*Това са посоките в работата на екипа на „Агро Бул Инвест” от с. Павел, Великотърновска област. Братята Станимир и Емил Стамови са вложили целия производствен потенциал и дългогодишен опит в развитие на зърнопроизводството, търговията със зърнени култури, но обмислят да възвърнат отколешните традиции на този край – производството на зеленчуци и плодове.

Намираме се в с. Павел, във фермерството на Станимир и Емил Стамови. Времето е мрачно, но посрещането – сърдечно, топло, приятелско.

-Какво се промени във вашето фермерство през последните години, тук бяхме преди доста време и красивата офис сграда тогава беше строителна площадка? – питаме г-н Станимир Стамов.

-Базата ни е разположена на 30 декара. Доста неща се промениха, можем да кажем, че почти завършихме офис-сградата, в която освен нашите офиси имаме и столова, фитнес-зала, медицински пункт. Реновирахме три стари склада, кандидатствахме за изграждане на силози, но с това ранкиране и точковата система, не успяхме да се включим. И след като нещата не се случиха, така както ние желаехме, наложи се да преминем на хоризонтални складове. Земята нарасна, продукцията – също и са необходими помещения за съхранение на зърното.
В момента разполагаме с 3 склада по 1 декар всеки, които с новите машини за по-добро пълнене събират почти до 3000 тона на склад. И още – стопанството ни се разшири почти двойно. Стараем се площите ни да бъдат в близост до пътища, за по-лесното и бързо придвижване на техниката. Иначе основно землищата, в които работим са Страхилово, Павел, Хаджи Димитрово, допълнихме с Климентово и Полски Тръмбеш. И най-новото ни попълнение е село Трънчовица, Плевенско.
Справяме се на този етап и с човешкия ресурс, но проблемът с кадрите ще се задълбочава. Миналата година съвместно с фирма НИК и Прокредит Банк осъществихме финансиране по проект за пилоти, навигации, GPS-системи и то на 70% от техниката. Ето че резултатът е видим. Визирам икономия на горива, перфектна сеитба, точно изсяване, третиране на посевите. Това е пътят. В БЪДЕЩЕ СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЩЕ ВЗЕМАТ ПРЕВЕС.
И аз, и брат ми сме убедени в това. Очакваме да реализираме проект за напояване с фирма „Агроконсулт” – Стара Загора. Сондажите в този район са широко използвано средство за напояване, но в другата ни база, която е отдалечена доста, ще преминем на друг тип напояване. През последните години засушаването започна да се очертава като трайно явление, ето защо ще се налага да поливаме културите, за да ги реколтираме успешно. Миналата година от 3000 дка рапица развалихме 1500 дка, а тази стопанска година разорахме всички полета с маслодайната култура и то не малко, 1500 дка. Почвите при нас са тежък чернозем и когато се случи 2-3 месеца да не вали, последиците са трагични.
Що се отнася до структурата на културите се стараем да спазваме правилния сеитбооборот. Половината от полетата заемаме с есенници, останалата половина се полага на пролетниците. През годините си партнираме с почти всички семенарски и пестицидни компании, извеждаме опити. И подбираме най-добрите продукти за масовото производство и то за нашия регион.
Машинният ни парк е доста обновен. Разполагаме с достатъчно техника както за основните обработки, така и за леките операции. Ползваме много добър сервиз на марката Джон Диър от Русе, а техниката внасяме директно отвън. Екипът ни е от двайсетина механизатори, все дългогодишни, опитни, отдадени на работата.
Арендодателите ни са немалко на брой. Рентата в нашия регион възлиза на 60-65 лв. за декар земя. Но при възможност закупуваме, цената на декар е доста висока.
Програмите ни липсват, не ми е ясно защо експертите не оценяват, че една, каквато и да е тя нова техника, закупена през първия програмен период, за 7 години се амортизира и остарява. Когато, разбира се, се използва по предназначение. Питаме се с колегите по каква причина ги спряха, дано, както се очаква през втория програмен период нещата да се раздвижат. В края на април разбрахме, че ще бъде отворен „прозорец” за кандидатстване за 3 месеца. Ще направим опит да се включим в направление напояване.
По отношение на диверсификацията на културите имаме идеи, но те ще бъдат свързани със сектор зеленчукопроизводство. Нашият край е градинарски от време оно и е редно традициите да се поддържат. Всички жадуваме за български зеленчуци и плодове, които по пазарите вече се срещат по-рядко. В тази насока обмисляме евентуално и създаването на овощни градини.
И ако добивите в голяма степен са зависими от климата и субективния фактор в стопанствата, то не е ли време вече да бъдем облекчени откъм бумащината. Това е много, много важно! Уж компютрите ни са съвременни, и електронна система работи, а в един момент хартията стои на лично място. Доста ненужни материали и време най-вече могат да бъдат спестени, ако се поработи по темата от страна на аграрното министерство, на фонда…


В този ден Емил Стамов бе ангажиран с други задачи, но съпругата на Станимир – Катя и дъщеря им Деси доразшириха нашия репортаж. Катя е дипломиран агроном, специалност Растителна защита:

-Създали сме всички удобства за колектива, макар че има още какво да се желае. По жътвено време задължително осигуряваме следобедна закуска на комбайнерите и я приготвяме тук в базата и лично ние – дамите във фирмата – настоява да отбележи Катя. – Освен това аз съм ангажирана с обществена дейност. Председател съм на читалището в селото ни, това ми отнема време, но пък ме зарежда, носи ми удовлетворение. С общината участвахме по програма на Местната инициативна група (Полски Тръмбеш) и сме почти на финалната права за цялостен ремонт на читалището. Сумата от 200 000 лв. очакваме да ни бъде отпусната, вече е на ниво министерство.
Пандемията отложи във времето това, но имаме уверението на общината, че ще се случи. В края на този месец и в началото на април се отваря нова програма, читалището ни ще участва за пореден път и тя ще бъде за запазване на етнографските експонати, за изграждане на кът, както и за възстановяване на павелската носия. С помощта на местните хора вече възстановихме част от костюмите, но ни предстои пълно „съживяване” на още една разновидност на носията.
Танцовият ни състав е много успешен, миналата година пропуснахме „Павел феста”, надяваме се пандемията да отшуми и отново да го проведем. Участвахме и по програма за закупуване на нови книги. Селото ни наброява близо 700 жители, гласоподавателите ни са 500, застарява и намалява населението. Такава е картината… Но по време на пандемията Павел беше пълно с млади семейства и дечица.
Заедно с други ентусиасти успяваме да поддържаме живеца в читалището. Кметицата ни е млада, много дейна.


„ИЗРАСНАЛА СЪМ В БАЗАТА И ВСИЧКО МИ Е СВИДНО!“

*Деси Стамова следва в Американския университет в Благоевград и паралелно – специалност „Растителна защита” в Пловдивския аграрен университет.

-Заела съм се с не най-лесните неща, но успявам. Засега в момента все още не мога пряко да участвам в бизнеса, но ми предстои. От малка съм в стопанството, и по машините съм се качвала – на свой ред разказва 20-годишната Десислава. – Участвам в работата с каквото мога, съответно така се сблъсквам с фундаменталните неща, например как и при какви условия се залагат различните култури, машините, подходящи за тях, торовете, препаратите. Но може би най-важното е работата с колектива, трябва да се отнасяш към всекиго с уважение, по човешки.
Лятото помагам в базата с каквото мога. И в един щастлив момент се събудих с мисълта, че след години това, което правят родителите ми и чичо ми, ще трябва да доразвиваме аз и братовчед ми Емил.
Интересът ми към аграрното образование вече е висок. Реших – и кандидатствах!

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!