ПОСТИГНАХМЕ СТАБИЛНОСТ НА КООПЕРАЦИЯТА – С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ, С ОТГОВОРНОСТ, ОРГАНИЗАЦИЯ И ДИСЦИПЛИНА!

* Обобщава г-н Стайко Гургов, председател на ЗПК „Несебър“ в гр. Несебър, която стопанисва 9200 дка земи край морския град. От няколко години успешно развива и биопроизводство.

– Лесно ли се прави земеделие на морето – питаме г-н Стайко Гургов, председател на ЗПК „Несебър“ в черноморския град?
– Ако гледаш към морето и ходиш на плажа, няма как да успееш! – шеговито започваме разговора. – Аз съм председател от създаването на структурата, през 1994 г, а дейност започнахме следващата 1995-та. По образование съм агроном, завършил съм ВСИ „Васил Коларов“, сега АУ – Пловдив.
Стопанисваме 9 200 декара, тези размери запазихме в годините. Имахме договорка с колегите да не си отнемаме площи, и рентите да са приблизително еднакви. В Несебърска община останахме само две кооперации – нашата и в с. Оризаре, докато в Поморийската броят им е по-голям.
Отглеждаме пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кориандър. Люцерна залагаме на 700 дка, а от 3 години се ориентирахме към БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЧЕМИК И КОРИАНДЪР. Сеем по 1000 дка от двете култури, люцерната е също с био-направление. Вече имаме и сертификат за кориандъра. Лозята ни са само 70 дка, запазихме ги, за да има къде да провеждаме ритуалите по Трифон Зарезан и по Гроздобер…
Шегата настрана, но тази година цената на гроздето е много ниска и пазар няма. Нито един Винпром не приема продукцията ни. В началото на кампанията проверих не само в околността, но и в други региони, но всички заявяват, че си имат собствени насаждения. Сортът ни е Мерло, реколтата е много хубава и досега не се е случвало да ни отказват категорично. Според мен лозаро-винарските камари функционират проформа, Агенцията по лозата и виното – също, та ще се откажем от членство. Редно беше да има координация все пак между тях, да се събере информация за суровината предварително и да ни помогнат. Смятам, че от Бургаски окръг сумарно малките гроздопроизводители могат да предадат най-много 1200 тона. При капацитет 10 000 тона нашето грозде, което ще бъде около 45 тона ще затормози ли дейността на който и да е Винпром?
Каква е ситуацията при останалите култури? Отгледахме нахут. Произведохме хубава, качествена стока (добивът е средно 140 кг), но никой не се интересува от него. Споменах ви за кориандъра, немска фирма взе проба, отговориха ни, че отговаря на изискванията и посочиха цена от 1.40 лв за килограм.
Пшеницата в сравнение с миналата година ни даде по-нисък добив, към 460 кг, но пък цената е по-висока и нещата се балансираха. Продаваме суровината в мелницата в с. Оризаре, там има и малък хлебозавод, с ръководството се договорихме да организираме доставката на хляб на нашите член-кооператори на цена 65 ст. Продава се в широка магазинна мрежа – в Несебър, в Равда, Влас, Поморие, Ахелой и Кошарица. Хората го закупуват с купони.
Тази пролет срещнахме затруднения със сеитбата, работим в Несебърското блато, площите се наводняват, та слънчоглед сяхме чак през май. Немалко пшенични площи загинаха…
Цялата площ на кооперацията ни е включена в Натура 2000. Ечемикът тази година също трябваше да бъде сертифициран, но какво се оказа, когато най-напред го заложихме (преди три години), сеитбата направихме през октомври, а договорът със сертифициращата фирма бе сключен през декември. И трябвало да минат три календарни години. Идната 2019-та и субсидията за кориандъра ще бъде по-малка – на 70%.
А как в годините обновявахме машинно-тракторния парк? В началото работехме с ЮМЗ-та, осем бяха, 6 излизат на работа, двата остават в ремонтната работилница. Трудно беше, но сега сме спокойни, оборудвахме технопарка със съвременна техника, с Дойтц 270 работим вече пета година, снабдихме се с Джон Диър (160 коня), два корейски трактора „Киоти“, закупихме ги по програма. Фирма „Едима“ – Добрич ни достави машина за почистване, калибриране и обеззаразяване на семена. Комбайните ни са два – Челинджър и Масей Фергюсън. Единият е на втора жътва, другият – на трета.
Проектът за двата южнокорейски трактора с продълбочителя бе на стойност около 200 000 лв. Девет години минаха от тогава и досега не са ни създавали проблеми. Имаме желание да закупим и други машини, но оказва се, че не можем да съберем необходимите точки, за да се класираме. Затова и комбайните закупихме на лизинг.
Трактористите са шестима, в администрацията сме четирима, но пазачите са повече от механизаторите. Общо сме 16 души. За лозята имаме звено от региона, заето е кампанийно.
Членуваме в Бургаския съюз на зърнопроизводителите, доволни сме от партньорството. Членуваме и в Съюза на земеделските кооперации от Бургаска област. На тях разчитаме за съвети и при регулярните ревизии, които техни специалисти правят.
Жалко, че земята се разпокъса, а и покрай морето цената й е неимоверно висока. Засега реални продажби на земя няма. 800 са договорите със собствениците и техните наследници и ежегодно от 1 август започваме да плащаме рентата, раздаваме купони за хляб. Доволни са стопаните, че се грижим за земите им, доволни сме и ние за гласуваното доверие.
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 29-20)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!