ПОСТОЯНСТВО И КОМПЕТЕНТНОСТ СА ФОРМУЛАТА ЗА УСПЕХ НА ЕТ „ПАВИС – Петко Димитров“

*Семейният бизнес на Петко и Атанас Димитрови, баща и син, вече 25 години се грижи за земята в с. Черногорово, Пловдивско. Дружеството стопанисва 10000 декара с традиционните зърнено-житник ултури. От няколко години възражда и една отколешна традиция – памукопроизводството.

„Цените на продукцията тази година са ниски“- с това изречение започват повечето от разговорите ни в последно време. И при срещата ни с Петко и Наско Димитрови от с. Черногорово, не бе по-различно. Със семейството се познаваме отдавна,пътували сме заедно на не едно и две международни изложения… Насочихме г-н Петко Димитров към началото на бизнеса,трудностите през годините и бъдещите цели…

-От около 25 години ЕТ „Павис“ работи в земеделието. Имаме и друга фирма -„Екип“ ООД, поддържаме бензиностанция в селото, от която зареждаме машините си с гориво. В началото, когато създадохме фирмата не обработвахме земя, правехме услуги с 2-3 трактора и 4 комбайна. До 1996-1997 г. работихме така. Настъпи инфлация,кооперациите се оказаха в сериозни затруднения, земеделските фирми почнаха да фалират и земите да запустяват. Така останахме без работа за машините и решихме, че за да жънем, трябва и да сеем… – върна се назад във времето инж. Димитров. – Полетата тук до 2003 г. бяха буренаци – разоравахме поетапно и облагородявахме. И вече след 2007 г., когато станахме членове на Европейския съюзи започнаха да се дават субсидии,конкуренцията за земята стана много голяма.

В момента СТОПАНИСВАМЕ 10 000 дка в землището на Черногорово, част от която е собствена. Окрупнили сме площите, но имаме и по-дребни парцели. Спазваме един стар принцип ПО-МАЛКО ОРИ, ПОВЕЧЕ ТОРИ! Преди години не можехме да прескочим 300 кг пшеница от декар. А и миналата, и тази резултатите ни са над 400 кг/дка, макар че не бяха добри в климатично отношение.Почвите ни са чернозем – смолник, граничим с Пазарджик и Съединение. Наносните са около реката, където са се насочили зеленчукарите, които обаче с всяка изминала година намаляват. А в посока на село Пищигово има около 3000 декара оризища и там почвите са леки, наричамеги „бели земи“.

Залагаме основните зърнено-житни култури – царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед, а от скоро и памук. Търсим начини да редуцираме пшеницата, защото имаме проблеми със складовата база. Не пропускаме година, в която да не заложим опити. Партнираме си с различните фирми, договаряме се за опитните парцелки…

ЗА ЧЕТВЪРТА ГОДИНА СЕЕМ И ПАМУК на площ от 500 дка. Сортът ни е гръцки – партнираме си с фирма от Александруполис. Посетихме ги на място, договорихме се, на тях продаваме и продукцията. Снабдихме се и с памукокомбайн, за да не сме зависими.

От 3 години не гледаме рапица, макар че имаме и оборудване и всичко, но като че ли при нас няма условия. Два пъти сме я разоравали, ето и сега септември си отива, а тя още не е поникнала. Не се ли вкорени до октомври, после нищо не става…

Машинният ни парк не е на 100% обновен, винаги има с какво още да се снабдим. Решили сме въпроса с прибиращата техника – имаме няколко Ню Холанда за бялата жътва, памукокомбайн. С тракторите за обработките също, макар че ползваме и стари. Работихме с турски сеялки, сега решихме да си закупим хубава, нова. Защитили сме два проекта – един по Сапард и един по 121 мярка (за трактор и комабайн), всичко останало е закупено със собствени средства и лизинги.

Общо екипът ни наброява 10 човека. Стремим се към нови, високопроизводителни машини, посещаваме международните изложения… Аз и синът ми сме инженери, завършили в Техническия университет в София. Бях конструктор в специалност „Автомобили, трактори и кари“, върнах се да работя в Черногорово и така попаднах в земеделието. Но не съжалявам! А и както се шегуваме с колеги, без проблем мога да взема диплома за агроном. Практиката ме е научила… А и това, че цялото ми семейство е включено в бизнеса, също ми дава стимул за работа. Жена ми работи в офиса. Снахата също много помага…

Аз много разчитам на Наско за иновациите и дигитализациите, новите машини, софтуери… Ние не стоим далеч от тях, приемаме ги и ги внедряваме в работата си.

Инж. Наско Димитров също се включи в разговора:

– След като завърших магистратурата през 2010 г. се включих в земеделския бизнес. Макар че и докато следвах се връщах и помагах с каквото мога. И тракторист съм, и на комбайна се качвам понякога, сменям колегите. Аз съм специалист по машините, но не само ги поддържам, а и работя с тях. А и новите са с GPS, компютри с навигации, изискват се повече умения за управление. Техниката постоянно има нужда от обновяване, но на веднъж няма как да стане, стремим се да е постепенно…

Моето виждане за бъдещето на стопанството ни е: осъвременяване на машинно-тракторния парк и да продължаваме да работим усърдно, както до сега! Следим новостите, които навлизат в сектора, интересуваме се от съвременните технологии за обработка на земята. Разчитам на опита и познанията на баща ми, разбираме се, работим заедно и гледаме в една посока! – завърши младият фермер.

Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!