ПОТОМЪК НА ГУРКОВСКИ РОД ОВЧАРИ ПРОДЪЛЖАВА ТРАДИЦИЯТА…

* Младият фермер Иван Колев от Чирпан и съпругата му Радостина с нетърпение очакват първите приплоди от месодайното стадо овце от френската порода „Ил дьо Франс“. Фермата се намира в почти безлюдното село Воловарово.

Казват, че в Чирпанското село Воловарово живее един-единствен жител. И къщите са малко, само земята си е все същата. Лапатови са известна фамилия от града на Яворов. На нея назовава своята фирма Иван Колев – „Лапатов и син“ ООД, която развива дейност в малкото селце. Неотдавна г-н Колев получи приз за просперираща млада ферма на Националната изложба на породата „Ил дьо Франс“, домакин на която беше Земеделският институт в Стара Загора. Посетихме фермера с желанието да ни разкаже за бизнеса, за бъдещите планове и разбира се, за трудностите в бранша.

– Завършил съм гимназия с профил „Икономика и мениджмънт“ в моя роден град Чирпан. След казармата получих предложение за работа в мандрата в асеновградското село Леново. Отначало бях работник, след това се ориентирах към изкупуване на млечна суровина и превозването й до преработвателното предприятие – започна нашият събеседник. – От 2012 г. установих партньорство с мандра от Първомай, собственост на българо-ливанско дружество, за тях изкупувахме и овче мляко от стопаните в региона. В ония години количеството беше много голямо, сега с пъти намаля. Цената се покачи, но аз не съм съвсем убеден, че ще се възроди този сектор. В животновъдството си ангажиран с жива стока 365 дни в годината.

ОТРАСЪЛЪТ Е МНОГО ТЕЖЪК И СПОРЕД МЕН НЕ БЕШЕ ДОБРЕ И НАВРЕМЕ ПОДПОМОГНАТ! Да, има субсидии, но освен, че не достигат, стопаните ги получават епизодично. Преди 5 години стартирахме с нов район, обикаляхме селата от Казанлъшка, Гурковска и Мъглижка община (бащиният ми род е от Пчелиново и братовчед ми има голяма овцеферма в това планинско селце). Наложихме се бързо, изкупвателите бяха коректни, плащанията – редовни, и цената на млечната суровина – добра. Ето, че вече осма година сме в този бизнес. Дневно преминаваме по 300 км, през летните месеци (от март до август) плътно сме ангажирани по 12 часа. Кравето мляко е много малко като количество, основно суровината събираме от овцефермите.

Аз през 2012 г закупих ферма с намерението да я превърна в овцеферма и преди 3 години реализирах тази своя мечта. Стигнахме до 190 овце-майки, стадото ми беше селективно от породите Асаф, Аваси и Източнофризийска, събрах ги в едно в с. Воловарово (Чирпанско). Говоря в минало време, защото тази година напролет продадохме цялото стадо и след месец закупихме 50 животни от породата Ил дьо Франс. Имах щастието с подкрепата на д-р Ачкаканова да вкарам от Франция два много добри разплодника и то от най-добрата ферма, където се отглежда тази месодайна порода. Сега се насочихме към МЕСОДАЙНОТО НАПРАВЛЕНИЕ.

Защо се наложи тази генерална промяна? Причината е в липсата на работна ръка, на качествени и съвестни служители. В бизнеса сме включени всички от семейството – и аз, и съпругата ми, баща ми и двама наети работници. Отглеждането на стадато е свободно боксово, от общината наех 70 дка пасища и ливади, заградих ги с електропастир и сега животните има къде да пашуват, макар че при нас пасищата са много оскъдни. Концентрата закупуваме от земеделските производители в района…

Защо избрах тази порода? Защото овцете се климатизират добре към нашите условия, основателна и съществена причина, която ме подтикна да взема това решение. Закупих ги от ферма в гр. Суворово, оказа се, че стадото беше селектирано и с необходимото педигре. В ЗИ Стара Загора има такова стадо, както и други месодайни породи. Та неведнъж се консултирах с д-р Стайка Лалева, обменях мнения и опит и с други колеги. Сега животните са 70 на брой, 50 месодайни и 20 млечни. Справяме се с доенето им, млекодайните оставих ей така, просто от мерак. Докато при месодайната порода повечко е работата по време на агнилната кампания. Стадото се обслужва лесно, зареждаме, храним и изкарваме овцете на паша.

Когато грижите са системни, когато здравословното състояние на стадото се следи и животните се ваксинират своевременно, те се развиват добре. Разбира се, искат и грижи, и внимание, разнообразна храна.

Френската генетика е на много високо ниво, затова предпочетох да заделим повече средства, но да закупим качествени животни.

С ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ И НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАМЕ АГЪНЦАТА! Решили сме за в бъдеще всички женски да оставяме за разплод, а мъжките да угояваме и продаваме. Месото от тези животни е просто уникално, но аз не мисля, че агнетата от тази порода ще се търгуват на подобаваща цена. Те ще се продават както всички останали, защото вкусовите качества на месото не са оценени.

Във фермата имаме условия и за работа, и за почивка, изграждали сме всичко с много любов. Създадохме си и удобства. Ако оценявах бизнеса си само от материалната страна, то досега може би щяхме да го прекратим. Но обичам животните, с тях съм израснал, баба ми и дядо ми от Гурково са били овчари. Отглеждам още коне, кучета, слабост са ми породите Кавказка овчарка и Средноазиатска овчарка.

Старая се почти всеки ден да мина през фермата, тя прилича на малко ранчо, където си имаме всичко, и кокошки токачки включително. Преди 5 години закупих имота, той е мащабен с три обора и 16 декара прилежаща земя. Оборите реновирах и фермата ми е одобрена по чл. 137 за хуманно отношение към животните.

Щастлив съм, че на изложбата, която традиционно се провежда вече няколко години у нас, получих награда за млада просперираща ферма.

Относно субсидиите бих казал, че каквито и да са в сектор Животновъдство, те не са достатъчни. Млади хора трудно се ангажират с такъв бизнес. Може би трябва да се промени отношението, защото бъдещето е необозримо.

Щастлив съм, че поех бизнеса на моите деди, едните са били овчари, другите са имали мелница, която е захранвала града с брашно и стока. Имам син на пет годинки, Тодор, който също много обича да идва в стопанството. Милеем за животните, грижим се за тях подобаващо, но националният проблем си остава. Няма желаещи за работа, особено в отрасъла Животновъдство. За жалост…

Велина Петкова

(повече в Агровестник – стр. 15-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!