… ПО СТЪПКИТЕ НА „БЯГАЩОТО ДЪРВО“

*Атрактивният символ на Старозагорското село Бенковски това лято придоби широка известност в социалните мрежи. Повече за него и за живота в населеното място разказва кметският наместник Стефка Георгиева.

Едва ли има пътуващ по автомагистрала Тракия, който да не е забелязал силуета на „Бягащото дърво“ в отсечката между Стара и Нова Загора. Може би мнозина си задават въпроса каква е причината за интересната форма. С този и други въпроси се отправихме към Старозагорското село Бенковски, в чието землище попада тази природна забележителност. Тук вече ни очакваше г-жа Стефка Георгиева, кметски наместник от 4 февруари 2020 г., след като нейната предшественичка Янка Тонева се оттегля поради здравословни причини. Няколко години по-рано Стефка се установява за постоянно в селището, а тук за първи път идва като снаха в началото на 80-те години. На 31 километра от Стара Загора и на 18 от Нова Загора, в селото не са останали много хора, но според местните, има голям потенциал, който тепърва може да доведе до по-добро развитие в следващите години.

-По регистрация в селото се водят 127 жители, но реално живеещите са около 80 души. В последните години много млади хора постепенно се завръщат и дори, някои от тях намират тук поминък и бизнес, който развиват. Това ме прави оптимист, че селото ни може да бъде възродено и да пречупи тененцията – споделя Стефка Георгиева. – По традиция най-многолюдно е през лятото, когато мнозина собственици на имоти идват с децата си през ваканцията.
Кметската наместничка не си поставя някакви амбициозни планове, смята, че във всичко трябва да се отчитат реалните условия.
Училище тук отдавна няма и най-малките жители на Бенковски учат в съседното село Хан Аспарухово, за което им е осигурен общински транспорт.
В центъра на селото е триъгълникът, но не на властта, а на общността. До кметството е здравната служба, в която всяка седмица, по определен график идва общопрактикуващ лекар. На мястото на бивше заведение, сега е Ловният клуб, който е гордостта на местните, и в който са включени кажи-речи половината мъже, а дори и членове от съседни селища. В центъра е и пенсионерският клуб, в който местните имат възможност да се видят и поразговорят, да споделят радостите си и да се веселят при различни поводи.
През активния земеделски сезон, повечето сбирки са по-малобройни, защото бенковчани си имат много работа, средната големина на дворовете е над 3 декара. Мнозина стопанисват оранжерии, над трийсет са земеделските стопани, десетина са животновъдите, на различни възрасти.
Бенковски се слави с почти нулева престъпност. Няма и набези по полето. Хората са задружни и инициативни, може би, защото всички се познават добре.

Инфраструктурата е добре поддържана, наскоро бе основно почистен паркът. От общинското ръководство в Стара Загора ни обещаха детски люлки и други съоръжения, които ще монтираме в центъра, за да могат да се забавляват малчуганите, особено през летните месеци. Имаме назначен озеленител на половин щат, жената работи много съвестно и добре – сподели кметската наместничка.
Главните улици, по основните пътни направления са асфалтирани, но на много места се нуждаят от ремонт. Г-жа Георгиева има уверенията на общинското ръководство, че най-лошите участъци ще се поправят. Тя има идея и за почистването на паметника на загиналите жители на селото през войните. В момента районът около него е целият в саморасляци. Дамата разчита на доброволци и съмишленици и е сигурна, че ще доведе това дело до добър край, при това, без да се харчат много средства.
„Бягащото дърво“ е причината наскоро Бенковски да добие национална известност. Всъщност вековният дъб в близост до магистрала Тракия си е там от стотици години. По-старите жители на селото знаят, че там е имало и много други дървета, но корията е изчезнала с окрупняването на нивите. Големият дъб многократно е удрян от гръмотевици, така че видът му добива форма на бягащ човек.

Трябва да направим всичко възможно, за да запазим този атрактивен символ на селото, при все че той се намира на около километър и половина от центъра на селището. Има пропуквания, които трябва да се обработят така, че да не се допусне заразяването и съхненето на столетното дърво. Така още много поколения бенковци ще могат да се радват на неговата прохладна сянка, а пътуващите в района да се дивят на неговата форма – завършва г-жа Георгиева.
Димитър БАХЧЕВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!