ПРАЗНИКЪТ БЕШЕ ЗА ТОТЛЕБЕНЦИ!

*За нашите кооператори, за наследниците на основателите, за гостите и младите,които ще продължат щафетата, за тях организирахме този празник… – със задоволство споделят г-жа Павлина Антонова, председател на ЗКПУ „Възход“и г-н Красимир Димов, председател на ЗК“Възход-39“ в плевенското село Тотлебен. – Доволни сме, че успяхме да открием доста от наследниците, а в този празничен ден, който ще остане паметен в историята на селото ни, дойдоха 40 от тях…

П. АНТОНОВА: Искахме да демонстрираме, че в нашето село кооперациите са живи и ако има хора, които да милеем за структурите, за селата си, те ще продължат да съществуват – започнахме разговора с двамата ръководители след празничното шествие на 4 май. – Аз съм председател от2007 г, а колегата Димов – от 2005-та.

Най-хубавото е, че двете кооперации никога не сме били в конфликт. При нас няма антагонизъм,в една сграда се помещаваме, една счетоводителка ни води сметките, почти един и същ е персоналът ни. Един е стопанският ни двор, едни и същи са охранителите на имуществото, на технопарка.

Кр.ДИМОВ: Разделението е условно, от времето,когато хората решиха, че тук трябва да работят две земеделски кооперации…

П.АНТОНОВА: Даваме еднакви ренти, еднакъв е размерът на личното ползване, еднакво се грижим за селото, за болните и здравите,чистим го. На всички над 70 години раздаваме по един безплатен хляб, или 20 хляба месечно.

Кр. ДИМОВ: Почти всички социални функции в Тотлебен са наши, има една фирма, която също ни помогна, тя се включи и в днешния празник на селото.

П. АНТОНОВА: Освен това на всеки празник подготвяме подаръци за хората от нашата продукция – за Великден, Коледа. Произвеждаме дини, раздаваме им и зеле, боб, леща…

Как си поделихме земята?

П. АНТОНОВА: Колегата е с малко повече, с 9000 дка, аз с 8000 дка, все пак собствениците са избрали на коя от двете кооперации да предоставят земите си. Най-лошото е, че земята изтича, продава се и попада в чужди ръце, на производители извън селото, на чужденци. Не сме допускали досега други фирми, правим размени доколкото е възможно, но трудно се удържа на този процес.

И двете кооперации имаме модерни, високопроизводителни машини.

Кр. ДИМОВ: До 2013-та година нещата бяха добре, закупихме техника за милион и половина лева – трактори, комбайни (Кейс, Ню Холанд, Фендт). Колежката закупи Клаас. Имаме и всякакъв прикачен инвентар: плугове, дискови брани, сеялки, торачки, пръскачки. Но оттогава цените на продукцията се сринаха и сега буквално крепим положението.

П. АНТОНОВА: Две години при нас имаше много голяма градушка, особено миналата година, когато 60% от продукцията беше загубена. И сега като се сетя настръхвам. На 15 май беше бурята, при колегата 2600 дка с пшеница слънчоглед и царевица бяха буквално убити.

Вършим и услуги на хората, орем дворовете им, сеем, помагаме и с други дейности. Селото ни е малко, населението е застаряващо. Училището? Закриха го! Детската градина – също. Остана само възрастното население и ние с работниците. Общо екипите на двете кооперации сме 30 души, та даваме хляб на 30 семейства от селото!

Кр. ДИМОВ: Можем и с по-малък механизиран екип, но това означава тези хора да останат без работа. Болшинството от тях са пред пенсия, грехота е да ги съкратим, нали освен производствени сме и социални структури.

П. АНТОНОВА: Колегата е машинен инженер и в действителност работи по специалността си, аз съм учителка по математика. Ангажирана съм в друга насока, следя международните финансови пазари, борсите в Чикаго и Будапеща и всеки ден си казваме къде как вървят котировките.

Кр. ДИМОВ: Ние отглеждаме 3 култури – пшеница, царевица и слънчоглед, с тях правим сеитбооборот. Оставяме и угари.

П. АНТОНОВА: А ние – 8 култури (ечемик, пшеница, слънчоглед, царевица като основни, но сеем още грах, леща, боб, дини и люцерна). Протеиновите залагаме за ЕНП-та. 350 дка са дините и то в биополе, което е на четвърта година. Изискванията за добив са по-малки, защото четири години не е третирано с пестициди, не е торено с изкуствени торове, само сме минавали с дисковата брана и сме сменяли културите – тритикале, грах, леща…

Кр. ДИМОВ: Зависими сме от пазарите. Тежи ми, че с тези угари, а те са 470 дка, нищо не произвеждам.

П. АНТОНОВА: Да, жалка е картината, миналата година сяхме грах и заради сушата не получихме добив. Тази година го засяхме рано, надяваме се да е успешна.

В близък и по-далечен план искаме да осигурим добри ренти на хората, по 60 лв на декар и двете кооперации, колегата има още задължение към банката за новозакупения комбайн. Аз нямам, но годината ни ще бъде без значими инвестиции. Хубавото е, че не сме вземали големи заеми, даже и с програмите не сме ангажирани. Единствено ползваме субсидиите.

– Искаме кооперациите да съществуват, да работят и да се развиват. Такава е нашата идея – да продължим кооперативното дело на дедите ни. Дали ще се слеем в една кооперация или не, времето ще покаже и хората ще решат това. Важното е да поддържаме пламъчето – единодушни и по този въпрос са двамата ръководители. – Тази идея се е родила още през 1919 г, когато Ал. Стамболийски е повдигнал духа на хората и тогава той е направил първата комасация в България. Тотлебен е било заможно село. После през 1939 г. у нас са създадени стопански камари, които подпомагали производителните кооперации.

След това вече знаете как при нас е направено учредителното събрание на 2 октомври 1939 г, всичко е законно, публикано е в ДВ. През януари-февруари, същата година са се създали и други кооперации – в Слатина, Обнова, Ставерци, но по-късно са се разпаднали. А нашата е оцеляла.

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!