Празник на плодородието в манастира „Света Марина“

* На 17 юли край лековития извор между селата Крумово и Ботево се събраха стотици християни, за да почетат Деня на светицата и да отбележат края на „бялата“ жътва. Възстановеният манастир стана сцена на фолклорен фестивал, на който се събраха състави от областите Варна и Добрич.

Още от древни времена лековитите извори са специално и сакрално място. Именно затова около тях възникват селища или духовни центрове. Такава е историята на манастира „Света Марина“, разположен между селата Ботево и Крумово, на границата на областите Варна и Добрич. Леко хълмистият терен и земеделските ниви изведнъж се срещат в ниско дере с буйна гора и храсти – истински оазис. Няма ограда или големи манастирски порти, а по-скоро огромна поляна сред дърветата и тишина, нарушавана от ромоленето на водата, шума на листата и птичките. Точно на това вълшебно място от древни времена блика изворчето с лековитата вода.
Според оскъдните предания това са били земите на турски бей от Добруджа. Тук се криел от летните жеги и решил да си направи сарай. При разкопките обаче бил открит древен кръст с надпис Марина. Беят продал земите на българин от село Ботево, който пък от своя страна ги дарява на църквата. Така още през 1860 г на мястото се изгражда християнски параклис. Около лековития извор имало и две къпални – за мъже и жени, за да лекуват болежките си. Църквата в днешния й вид е вдигната върху основите на параклиса.
Наричат манастир „Света Марина“ още царски, защото през 1940 г. цар Борис III издава указ тук да се построи манастирски комплекс, за да се ознаменува възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България. Границата на изкуствено откъснатата област между България и Румъния минавала точно тук. Построяването на манастира обаче се забавя с десетилетия и това се случва през 2001 г. Един от основните двигатели за вдигането на манастирски комплекс е земеделският стопанин Петър Петров от Варна.
Всяка година на 17 юли светата обител отбелязва своя храмов празник, на който се стичат стотици християни от Варненска и Добричка област. Денят на Огнена Марина е съпроводен още с фолклорно надпяване на певчески и танцови групи от читалищата в двете области. На специално издигната сцена се събират състави от всички краища на Добруджа – за да покажат, че народните традиции са живи.
За възродяването на светата обител и на традициите разговаряме с кмета на община Аксаково Атанас Стоилов:
– Преди 16-17 години ние успяхме да възстановим тази традиция в нашия регион, тъй като това е бил празникът на три населени места – село Ботево, село Радево и село Крумово. Благодарение на бизнеса тук мястото беше променено и облагородено. Виждате църквата, сградата за монасите, двете чешми – стара и нова. След това дойде идеята да се възстанови и празникът на тази дата като направим фолклорен събор. Започнахме със състави само от община Аксаково, после включихме от Добричка, Варненска и в момента имаме повече от 70 участници от 15 общини. Това се превърна в събор на двете области и ни радва. Интересът към святото място продължава да расте. До тук нямаше път и през годините съвместно с Министерството на регионалното развитие съумяхме да асфалтираме и това улеснява достъпа до манастира. Пътят направи по-популярно мястото и може би затова всяка година нарастват участниците в събора. Този фестивал впоследствие беше утвърден и от Министерство на културата и това ни дава кураж, че работим в правилната посока.
Това е празник и на плодородието, жътвата на места вече приключи, някъде продължава. Виждаме, че времето доста се отрази на кампанията. Радващо е за нас, че ако преди десетилетия в общината имаше пустеещи земи. В момента на 100 % всичко се обработва. Земеделието е един от основните поминъци в България. В нашата област след туризма се нареждат земеделието, животновъдството, отглеждането на плодове и зеленчуци.
Света Марина е покровителка на жътвата и нивите. Затова земеделският производител Петър Петров нарича Деня на Света Марина още Празник на плодородието. Фермерът е един от основните инициатори за възстановяване на манастира:
– Всяка година на този ден хората от съседните села са се събирали и са отбелязвали края на жътвата. По стария юлиански календар празникът е бил на 30 юли и това е съвпадало с края на жътвата. Тази година за първи път успях да приключа с кампанията. Точно вчера, в навечерието на празника на Света Марина успях да прибера 12 000 дка с пшеница. Така поставихме финал на кампания 2018. Отчитаме много добри резултати, малко по-слаби от миналогодишните, но благодарение на Бог всичко е в рамките на нормалното. През тази година природата ни постави на изпитание. Имахме мека зима, снежна пролет, дъждове по време на жътвата. Досега в моята 27-годишна практика в земеделието такова съвпадение на негативни явления не е имало. Наистина много трудна кампания, но в крайна сметка господ ни възнагради за усилията с едни добри добиви. Вчера приключихме жътвата, днес празнуваме и после отново поемаме следващите задачи. Наистина когато си свършил всичко, се чувстваш добре и аз се радвам, че съвпадна с Деня на Света Марина. Това е празник на природата, човешкия труд и човешкия дух.
* * *
Стотици вярващи от Добруджа дойдоха до лечебния извор, за да отпият вода и да запалят свещи в църквата „Света Марина“. Свещеници от региона извършиха празничен водосвет като осветиха водата и приготвения курбан.
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 32)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!