ПРАЗНИЦИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО НЯМА! ТОВА ГО ЗНАМ ОТ СТАРИТЕ ХОРА!

* А очите ми все земята гледат. Свикнахме, воюваме с времето, научихме се да й „угаждаме“, но и тя ни се отплаща! – споделя арендаторът Златин Златев, който на 9 септември празнува 60-годишен юбилей.
* Заедно със семейството си стопанисва 21 000 дка в общините Опан и Гълъбово и животновъдни ферми със 120 крави и 600 овце.

Златин Златев е успешен фермер, влагащ много любов, усет и професионализъм в работата. Собственик е на „Авгандира Агро“ ЕООД. Повече от нормално беше да тръгнем с началото:
– Всичко започна случайно и ето, че вече изминаха 25 години. Земята беше малко, но в един момент стигнахме до там, че сърце не ти дава да се откажеш, нито пък имаш куража да продължиш. Все пак избрахме второто. За наша радост, дойдоха по-добри времена, благодарение на членството ни в ЕС успяхме да си закупим нови машини, да прилагаме новите технологии. Сега вече е удоволствие да се прави земеделие, техниката е съвременна, високопроизводителна.
Започнахме с 200 дка, след 2-3 години полетата станаха 6 000 дка, така с времето земята нарасна до 21 000 дка. Сезоните се менят, годините се нижат една след друга. Рискът в нашия бизнес е огромен, та дори и да застраховаш полетата, не е гаранция, че ще си възвърнеш вложените средства.
В първите години нямахме средства, банките не отпускаха кредити, трудно беше. Но такъв човек съм, че лесно не се отказвам. Грешил съм (не греши само този, който не работи), губил съм, но си вадя поука. Важното е да пресмяташ добре нещата. Когато имаш пари за торове, за семена, то тогава работата е песен!
Отглеждаме предимно пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, люцерна за стадата. Справяме се с наличната техника, затова и механизираните дейности не ме притесняват. А от няколко години съм ангажиран с почистването на полетата от сламата. Балираме я и я доставяме за производството на биоенергия. Годишно предаваме 20 000 тона слама, но сме стигали и до 33 000 тона. Така и сламата се оползотворява, и полетата се почистват от растителните остатъци.
Всеки ден съм на полето, очите ми са все към земята. Усещане ли е, професионално изкривяване ли е, не знам, но е факт. Доволен съм, че във времето успяхме да изградим смесено фермерство. Развиваме и животновъдство, в кравефермата отглеждаме 120 крави, а в овцефермата – 600 овце от млекодайна порода.
За да си успешен трябва да следваш пътя на новостите, на иновациите. В моето стопанство всяка година се организират демоплатформи на водещите компании в сектора. Нашата земя е плодородна, издържа и на суша, и на дъжд.
За мен водещата сила е семейството, ако нямах подкрепата на съпругата ми, на сина, дъщерята, сигурен съм, че не бих постигнал това. И сега се уморявам, но те вече се профилираха и на мен ми е по-лесно. Подхвърлям на сина ми: Още десетина години ако поработя, ще бъда доволен, а той се шегува: Тате, ами те минаха вече 10 години, още 10 ли трябва да минат! От ІІІ-ти клас Гошо балираше, на 15 години жънеше с комбайна. Учеше във Ветеринарния техникум, после го приеха ветеринарна медицина в университета. Късно научавах, че е изкарал курсовете за професионален шофьор, за водач на автобуси… Сега в момента само свидетелство за каране на влак и на самолет няма!
– Основният двигател сме ние, но като че ли започнахме да ставаме дясната ръка – къде на шега, къде наистина допълва Мария.
– Хубавото е, че децата носят отговорност, че са сериозни и работят с душа и сърце. Снахата Яника е също ветеринарен лекар. Преди време, когато имахме десетина овце тя реши, че ще работи по професията си, а сега преди обяд обслужва ветеринарна аптека, която открихме в съседното село Опан.
Животновъдната ферма „се роди“ по много интересен начин. Златин беше бебе и от един стопанин на село купувахме мляко, за да си го квасим и да го храним. И до днес обича само домашното кисело мляко. Но една вечер не успяхме да стигнем до стопанина, реших, че ще си купя животни, та още сутринта кравата Роска беше в обора. Покрай внука започнахме с кравите, овцете бяха 10, сега са 600. Ливадите са 800 дка, зърно си произвеждаме и ги храним на воля.
Базата ни се простира на повече от 50 дка, имаме място и за машините, и за продукцията.
Като инвестираш поетапно и се стремиш към хубавото, полезното и прагматичното, то и окото ти свиква. Всичко зависи от екипа, имам момчета, които работят в „Авгандира Агро“ повече от 15 години. Работят съвестно и да ви призная трудно си тръгва човек от нас. Ако възникне проблем – сядаме и разговаряме до разрешаването му. Колективът ни е многоброен – 30 души са, всеки ден им осигуряваме обяд, но със собствени, качествени суровини.
Освен земеделска техника си закупихме и камиони за превоз на зърното, по този начин ставаш независим. Винаги има какво да се превозва, а в тази кампания дори и не достигат. Този бизнес развиват децата ни, фирма „Агро Лукс“ основаха Виктория и Георги.
В едната от фирмите работехме заедно с покойния ми колега Иван Генчев, започнахме през 1995 година, та 20 години заедно правихме бизнес. Дейността ни беше профилирана, успявахме… Сега се уповавам на семейството си. Съпругата ми Мария е ангажирана най-вече с договорите, тази година отбеляза рекорд – за 7 дни раздаде рентата на над 500 собственици.
Често си припомням думите на моя тъст: Ще помагаш на хората, които се трудят. И още – трябва да знаеш, че събота и неделя в земеделието няма, защото ако си почиваш през тези дни и в понеделник завали, то вече си закъснял – я със сеитбата, я с жътвата. И колкото по-навреме си вършиш задачите, толкова си по-спокоен и уверен. Разбрах също, че земеделието е проста работа, но за можещите…
Пак да се върна към стопанството, имаш ли производителна техника, работата сякаш върви гладко. А ние и с модерни навигации се оборудвахме.
Иначе помагам на общината, в Опан се организират турнири по футбол. Спортът ми е в кръвта, малкият ми внук вече играе в „Берое“, има талант, отдава му се. Щастливи сме с Мария, че децата ни започнаха сами да вземат решения, имат идеи, отстояват позиции. Разбира се, заедно обсъждаме даден казус. Не ми допада това, че ежедневието им е натоварено и разговорите по телефоните не престават, но какво да се прави, такива са съвременните комуникации.
Виктория завърши испанска филология, а магистратурата й е агрономство. Пет години работи в стопанството, ангажирана е с транспортната фирма, с документите и времето й е ограничено. Знаете ли колко пъти в деня се налага да изминаваме разстоянието от града до село и обратно. Понякога ми дотежава…
Какво ми дава и отнема бизнеса? Когато организираш дейностите си навреме, когато планираш и изпълниш задачите в срок, то и време за почивка остава. Трудът на земеделеца е благороден, винаги ще трябва хляб за хората, винаги ще има нужда и от мляко, и от месо, а то излиза от всички нас.
Какво си пожелавам? Разбира се, здраве, да сме задружни цялото семейство, да си помагаме. Радвам се, че успях да науча децата си да работят, чувствам се удовлетворен от това. Виждате, че и внуците са в базата, израснаха покрай нас и вече по-лесно се гледат…
– Попитахте какво е хобито на моя съпруг, аз ще ви кажа – смее се Мария. „Работа, работа и работа!“ Пожелавам му да е здрав, да е все така енергичен, да бъде обединител на семейството ни…
* * *
В празничната вечер над 150 гости уважиха юбиляра в приятната обстановка на Спа хотел „Калиста“ на Старозагорските минерални бани. Кръшни хора, фолклорни ритми, нежни блусове и модерни танци съпътстваха празника до ранните часове на деня…

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!