<<>> категорична е Анелия Маринова, агроном и председател на ЗК „Победа“ в едноименното добричко село. Прегърнала каузата на своя баща, заедно с екипа на кооперацията следват основната цел: „Да съхраним създаденото и работещо предприятие, в памет на неговите основатели“. 17 200 дка е стопанисваната земя, тук години наред се организират мащабни демополета на водещи компании, отчитат се резултатите, подбират се адаптивни и восокодобивни хибриди.
-Да си ръководител на успешна структура е приоритет и отговорност, откога г-жо Маринова сте част от екипа на кооперацията?
-В ЗК „Победа“ работя официално от 2007 г., първоначално като технолог, в последствие като агроном. И до ден-днешен съм агроном на кооперацията, независимо че оглавявам тази структура. Поради така стеклите се обстоятелства с предишния председател и настъпилата внезапна кончина, ми се наложи да застана пред много труден избор – дали да „предам“ кооперацията, която доайените от миналото изградиха, разработиха и опазиха от набези на външни недоброжелателни лица, даващи мило и драго да е успешна и да съществува за бъдещите поколения, или да продължа тяхната кауза.
-Поехте ръководството от баща ви Георги Маринов, когото познаваме като професионалист, уважаван ръководител, който и в трудни, и в благодатни години се стремеше към усъвършенстване. Разкажете за кооперацията – кога е основана, колко и какви площи стопанисва ЗК „Победа“?
-Ще се радвам да достигна неговото ниво, че дори и да го мина. Той и старият гл. счетоводител са моите учители. Дипломите не ме направиха това което съм, а практиката, поуките от добрите. И нека ги назова: г-н Злати Златев, дългогодишен главен счетоводител, г-н Георги Георгиев, дългогодишен председател, през далечната 1994 г, след разпадането на ТКЗС, решават да създадат ЗК “ Победа“. Те са основоположниците, но не само. За да я има тази структура днес, много хора вземат участие и имат принос, а именно – учредителите на самата кооперация. За голямо съжаление повечето не са сред нас.
През 1994 г. кооперацията обработва 24 000 дка земеделска земя. Това е земята на цялото землище на с. Победа и масиви, в непосредствена близост до селото. През годините площите постепенно намаляват, появиха се и други ползватели. Към настоящата 2026 г екипът обработва 17180 дка.
Основно при нас се отглеждат зърнено-житни, зърнено-фуражни и технически – маслодайни култури. Това са ечемик, пшеница, царевица слънчоглед, а от стопанската 2025/2026 г. – и рапица, която бе излязла от сеитбооборота през годините преди това. Назад във времето се отглеждаха зърнено-бобови и др. маслодайни, но поради ниските изкупни цени и несигурния пазар, вече не се залагат.
-Всеобщо е мнението, че в Добруджа даденостите за печелившо земеделие са налице. Така ли е според вас, как в последните години климатът се отразява на производството и съответно върху икономиката на кооперацията?
-Да, така е. Не напразно я наричат „Златна Добруджа“. Но да се позова на старата приказка, която и баща ми често повтаряше: „Земеделието е проста работа, но не е за прости хора“. Не всеки може да направи качествено земеделие. Промените в климатичните условия през последните няколко години доведоха до спад на произвежданата продукция – добивите са значително по-ниски, от това, което сме получавали. Няма ли дъжд, каквото и да си заложил, няма да даде резултати.
От икономическа гледна точка това пък води до по-ниски приходи, а разходите за производството нарастват постоянно. Секторът не е защитен от държавата с цена, която да ни дава сигурност и спокойствие, че продукцията ни ще бъде изкупена. Всеки се спасява както може. Засега издържаме в тази обстановка, но поради стеклите се събития, които от своя страна доведоха до повишаване на цените на торове, препарати и горива, занапред никой не може да даде прогноза. Освен това, смятам, че е абсурдно да се твърди, че земеделците ще излязат от кризата, в която се намираме.
-Как в годините надграждахте в технологично отношение машинния парк? С каква техника разполагате, в какви програми сте участвали и на този етап нуждаете ли се от подмяна на машини?
-В годините назад машинно-тракторния парк се е обновявал поетапно, както с участия по програми, така и със собствени средства. Имаме и стара, и нова техника, поддържаме я, за да ни служи в производството. Сега кандидатствахме за втори път по програми на ДФЗ. При първото ни участие не бяхме одобрени. Да се надяваме, че този път късметът ще бъде на наша страна.
-Рентите напоследък са често обсъждан въпрос, налага ли се да ги редуцирате?
-През изминалата година рентата в парично отношение възлизаше на 90 лв/дка, в нашия район само една кооперация даде по-висока рента. Засега имаме резерв, който да покрие загубите (ако има такива), но ако не издържим, може и да се наложи редукция.
-Вие сте млад ръководител, какви бяха основните препоръки и съвети, които получихте от баща си?
-Никога не се предавай, колкото и тежко да ти е. Вземай правилни решение и бъди убедена в това, което правиш. Не се навеждай пред тези, които искат да те смачкат, устоявай на трудностите и предизвикателствата, които ти поднася животът, не падай духом! Бъди себе си! Бъди приятел с хората. Дръж и враговете си близо. Не бъди лицемер като тях.
-А трудностите, които срещате в производството?
-Трудности няма, когато си добре подготвен. Винаги има изненади, очаквани и неочаквани. Без тях не може. Иначе щеше да бъде прекалено лесно. По-скоро трудностите са при вземането на решенията за цената, на която да продадеш, да изчакаш или да действаш на момента, защото в бъдещето нямаш яснота. Разпределяш риска!
Въпросите зададе Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
