ПРЕДИ ГОДИНИ, КОГАТО РАБОТЕХМЕ С ЮМЗ-та И МТЗ-та И ИЗКАРВАХМЕ ПО 300 КГ ЗЪРНО ОТ ДЕКАР, ВИКАХМЕ „УРА“, ДНЕС С ВИСОКОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ МАШИНИ ДОБИВИТЕ НИ СА УДВОЕНИ!

* И се стремим към все по-високи. Инвестираме в качествени семена, в модерна техника, в иновативни технологии. Молим се само природата да ни щади… – отбеляза г-н Иван Атанасов, фермер от село Полски извор, община Камено, област Бургас.

Много години минаха откакто гостувахме в един ден на неколцина бургаски фермери. И още тогава те бяха крачка напред пред много други свои колеги. В полетата им работеха модерни машини, залагаха съвременни сортове и хибриди. Работеха успешно и задружно. Оттогава датира приятелството ни с двамата братя Иван и Александър Атанасови. И днес се виждаме често – по изложения, семинари, разменяме приказка за добиви и технологии, за земята и машините, за семействата.

– Започнах през 1993 г като едноличен търговец с наследствената земя (стотина декара) – споделя Иван Атанасов. – В годините я увеличавах по малко и днес стопанисвам 8 000 дка. В началото работехме съвместно с брат ми Александър, впоследствие се разделихме, но по братски (подчертавам това). Моите полета са разположени в землищата на селата Полски извор, Черни връх, Ливада. Блоковете са комасирани, най-малкият е 100 дка, а повечето са по 500 дка и повече. И най-важното е, че с колегите от региона (Янчо Проданов, брат ми, Георги Желев), се разбираме добре, помагаме си и в никакъв случай не си пречим.

Отглеждам предимно есенни и пролетни култури – пшеница, слънчоглед и малко рапица. Изминалата стопанска година се отчете много добре. Доволен съм от добивите.

Като останалите колеги и ние не се отличаваме от тенденцията – правим интензивно земеделие, което изисква модерни и високопродуктивни машини, които ни дават възможност да приключваме дейностите за кратко време и при високо качество. В началото започнахме със стара техника, предимно ЮМЗ-та. С отварянето на програмите разработих проекти и закупих доста машини: 3 трактора Джон Диър, комбайн и прикачен инвентар. След 5 години отново участвах и поднових технопарка. Продадох единия трактор „Джон Диър“ и закупих нов. Два проекта защитих по ПРСР в първия програмен период, след което участвах и по втория прием. Миналата година си закупих пръскачка от НИК Електроникс и съм много доволен. В нова техника съм инвестирал около 1,5 милиона лв.

Инвестициите, разумно направени, винаги си заслужават. С новата и модерна техника си повишихме добивите 2 пъти. Знаете ли, преди години като „хванехме“ 300 кг зърно от декар, викахме „Ура!“, тогава и тракторите бяха малки, с ниска производителност. След това с новите машини внедрихме съвременни технологии и добивите се покачиха двойно… Сега като че ли отново не сме доволни, смятаме, че може повече…

Аз обичам земята от малък, родителите ми са работили полска работа и от дете съм с тях на къра. На 14 години вече бях прикачвач на тракторите. После ми дадоха да карам трактор (на 15-16 годишна възраст). След това станах шофьор и накрая се върнах трайно към земеделието. Родом съм от Черни връх, а основната ми база е в Полски извор. Тя е позиционирана на 3 декара покрита площ за съхранение на продукция, а през зимата под навесите и в складовете прибирам техниката.

Екипът ми е оптимизиран (4 механизатора и един общ работник). Аз също помагам на момчетата, най-вече през лятото, когато прибираме реколтата. В момента няма възможност да си разширим земята, защото имаме добри отношения с колегите. Според мен тази земя, която гледаме ни е достатъчна. Със Сашо, като двама братя, си помагаме много. Когато се налага той влиза в моите полета с комбайна, а тези дни му помагам с пръскачката при извеждането на растителната защита. Винаги гледаме при реализацията на зърното да хванем някаква цена, но не и директно от нивата.

Няма нещо в земеделието, към което да изпитвам трудност. Организирали сме си така нещата, че всичко да е наред, да сме улеснени. Земята ни е една и съща, собствениците – също. С колегите се събираме често, обсъждаме проблемите, успехите. Членувам в Бургаския съюз на зърнопроизводителите още от сформирането му. Едва ли някой би оспорил ползите от тези структури.

Както аз съм наследил занаята от моите родители, така тайничко се надявам дъщеря ми Росица, която учи Агрономство в Тракийския университет да се включи в бизнеса…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!