ПРЕОТКРИХМЕ СЕБЕ СИ В ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО!

*Важно е да усещаш тънкостите на този бизнес, да ги прогнозираш, навреме да вземеш мерки за опазване на реколтата. Когато продукцията е качествена, тогава и пазарите са гарантирани – това е убеждението на Лилия Петрова от първомайското село Караджалово, която със съпруга си Георги избира нелекия път на фермера – зеленчукопроизводител. 100 дка пипер, 50 дка патладжан и 300 дка пшеница ще реколтира през тази стопанска година младото семейство. А техните три дъщерички от малки вече знаят кое е семенце, кое разсад, как се обгрижват растенията…

Казвам се Лилия Петрова, регистриран земеделски производител от 2013-та година. Караджалово, общ. Първомай е моето и на съпруга ми Георги село. Започнахме с малко декари, бизнесът ни е наследствен, от неговите родители. Помагахме им в началото, но в последствие решихме ние да се занимаваме самостоятелно и почти всяка година увеличаваме размера на земята. Отглеждаме предимно патладжан и пипер капия – това е основното направление в производството ни. Капията е една от най-трудните култури, лесно се напада от болести, но пък усвоихме тънкостите. Самото зеленчукопроизводство е интензивен отрасъл, при пипера достигнахме 100 дка и 50 дка патладжан, това ще бъдат площите ни през този сезон.
Цялостно обслужване на фермерството ни прави г-н Иван Матев, специалист растително-защитник и собственик на агроаптека в близкото с. Плодовитово. Разчитаме на неговите знания и опит. Що се отнася до подготовката на разсада, ние сами го залагаме. Всички дейности са ръчни, като се започне от подготовката на почвата, до сеитбата и отглеждането на растенията. Обработките на площите са механизирани.
Живеем си в Караджалово, а доста години работихме във Варна, там бяхме ангажирани със строителни дейности. Имаше лека криза, малкият бизнес западна и решихме да се върнем тук. В началото ни беше интересно и аз лично се ангажирах да се образовам в насока биоземеделие. Като млад фермер имах възможност да участвам по програми. Но доказано е, че практиката учи най-вече. В добри години сме постигали максималния добив, 6 тона при пипера и то от най-високо качество. Но ежедневно сме били в насажденията, обследваме ги, налага се понякога всяка седмица да се влиза с пръскачките. 
Сега с биологично производство не се занимаваме. Преориентирахме се към конвенционалното зеленчукопроизводство. Стоката ни е изключително качествена и не се жалваме относно реализацията. Работим с фирма „Конекс тива“ от с. Оризово – изключително коректна, настоявам да посочите това. И с фабриката в Първомай.
В началото значима част от пипера и патладжана реализираме на борсата в Плодовитово. При нас всичко е документално изрядно, затова навсякъде ни приемат с „отворени врати“. Несъмнено всеки търговец и преработвател търси качество. Но работим само с няколко търговеца, в тях сме сигурни, както и те в нас. Изкупуват ни цялата продукция, а плащането е веднага.
Що се отнася до техниката – имаме си всичко, трактори – от малките до мощните. Закупили сме си и необходимия прикачен инвентар – лехообразуватели, култиватори, дискови брани…
От миналата година на 300 дка отглеждаме житни култури, с тях ще правим необходимия сеитбооборот. Харесахме площта, чиста е от почвени патогени и вредители, а това е важно за пипера и патладжана. Посочвам този факт, защото гъбичните заболявания при тях са унищожителни.
Вода ползваме от собствени водоизточници, сондите ни са с дълбочина 20 метра, нищо че Марица минава наблизо. Неколкократно поливаме зеленчука, той се нуждае от доста вода. Изчакваме еднородност при пипера и масовата беритба започва през юли. Разполагаме със собствен транспорт, стоката извозваме с нашите камиони. С това предимно е ангажиран съпругът ми.
Работата ни доставя удоволствие, както се казва преоткрихме себе си в зеленчукопроизводството, макар че е трудно да се наеме качествена работна ръка. Защото пиперовите растения са крехки и при невнимание се чупят лесно. Беритбата трябва да става с повече внимание. Обикновено в активен сезон в полетата ни се събират около 20 човека и основно аз съм ангажирана с тях. Но ви е ясно, че и ние самите сме основни работници. Няма как, не можем да стоим встрани безучастно.
На 32 години съм, имаме три дъщерички, да знаете как помагат и те в градините. Каката Нели е в седми клас, Емануела е в пети, а най-малката Йоана е на 3 годинки. Нели сортира продукцията през цялото лято, прави го отговорно, получава заплата и то заслужена. Научиха се, помагат и при производството на разсадите.
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 9-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!