ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ И АМБИЦИИТЕ НА СТОПАНИТЕ ЧЕРТАЯТ ДОБРОТО БЪДЕЩЕ НА С. БЪЛГАРИН

* Хилядите декари лозови масиви в околността, винарските изби, пътят, свързващ международния коридор Е80 с ГКПП Лесово, възможностите за производството на чиста земеделска продукция превръщат това харманлийско село и близките Богомил и Коларово в атрактивно място за бизнес и туризъм – уверява кметът Митко Тонев.
* Три европейски проекта, единият за 400 000 лв и два по програма „Красива България“ са реализирани в близките години.

Харманлийското село Българин е разположено на границата между Тракия и Сакар планина. В него живеят около 500 жители смесено население. Заети са предимно в земеделието, земята тук ражда жито и зеленчуци, дини, пъпеши, сусам и фъстъци. Много добре развити са овцевъдството и отглеждането на едър рогат добитък. През последните години крупни инвестиции навлизат в сектора лозаро-винарство, подновени са старите насаждения, създадени са и нови лозови масиви.
С г-н Митко Тонев, кмет на селото и кметски наместник на съседните Коларово и Богомил разговаряме за миналото, настоящето и бъдещето на тези села. За техните стопани, за радостите и болките:
– Кмет съм вече четири мандата (от 16 години), а идвайки сигурно забелязахте, че от града дотук асфалтът е чудесен – започна д-р Тонев. – Наложи се да протестираме за тези 3-4 километра път, който беше тесен, разбит, а ремонтът – отлаган много години. А с откриването на ГКПП Лесово той се оказа от съществена важност. Подкрепиха ни и жителите от съседните села, та го изградиха за два месеца.
По професия съм ветеринарен лекар, завършил съм университета в Стара Загора и съм работил по специалността си в съседните села, бях участъков лекар на АПК „Харманли – север“. Аз съм кореняк българин, това ми е предимство – познавам хората, околността.
Защитили сме три европейски проекта, нова улица около километър направихме, обновихме площада и в момента работим по детска площадка. Около 400 000 лв беше първият, а по-малките са по програма „Красива България“ по за 10 000 лв. В Българин имаме училище, тук се събират децата на около 10 села от община Харманли, сутрин пристигат автобусите със 130 малчугани.
Нашите хора са заети най-вече в селското стопанство, отглеждаме от всичко по малко: тютюн, слънчоглед, пшеница, сусам, бостан. Земята е от трета до осма категория, около 4000 дка са стопанисваните полета. Пасищата и горският фонд са близо 2000-3000 дка. 1300 са само овцете в Българин, имаме и ферма за крави, биволи. Докато в селата Коларово и Богомил лозарството е приоритетен отрасъл.
В Българин има 4 магазина, стоките са разнообразни. Но с новия път стигаме до Харманли само за 7-8 минути, та нашите хора посещават големите вериги там. Имаме си и църква „Успение Богородично“, реновирахме я поетапно и наскоро я осветихме. От София ни отпуснаха субсидия от около 8 000 лв.
Дали имаме нерешени проблеми? Да, свързани са с инфраструктурата на селото, някои улици се нуждаят от ремонт и асфалтиране. Пари за ново строителство общината няма, нямаме и самостоятелен бюджет. Ако се нуждаем от по-значими разходи искането ни се разглежда на сесия на общинския съвет. А за по-дребни потребности кметът сам решава и отпуска средствата. Предишните мандати имах около 10 000 лв самостоятелен бюджет, но това беше преди повече от десетина години.
* * *
Оживено е в центъра на Българин. Малко пазарче с разнообразни плодове и зеленчуци привлича минувачите и пътуващите към Тополовград и съседните села. Погледа ни привличат двата паметника на площада. Единият е видимо по-нов, поддържан. Заслуга за това има Васил Вълчев. Срещнахме се чисто случайно, помолихме го да ни разкаже за идеята за това благородно дело?
– Кореняк съм, българин. 40 години живях в Харманли, след демокрацията си дойдох в село и реших да „оставя следа“. Започнахме с пазарчето, поставихме маси, пейки и сега стопаните има къде да си продават продукцията от своите градинки. При тях сядат и други хора на раздумка.
Реших да се заема и с паметника. Имената на 31 загинали за свободата през войните Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна война са изписани на мраморната плоча. Дадох парите с мерак, за материалите, за изработката. Само плочата е на стойност 2000 лв. Направиха я в Харманли.
Две-три години работихме по него и миналата есен го завършихме, макар че бе открит преди 2 години. Тази година и пейките монтирахме, дръвчета засадих. До него е и старият паметник на загиналите шестима наши съселяни в Отечествената война през 1944 година в Унгария.
Доволен съм, че реализирах мечтата си, но малко ми е мъчно, че хората стоят пасивни, безучастни. Сега се занимавам с църквата, спонсор съм и там, искам да имаме красив храм.
Хубаво е да те запомнят с добро, но аз го правя за собствено удовлетворение.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!