ПРИ ТОЗИ МАЛЪК ОБЕМ ЗЕМЯ НЯМАМЕ ПРАВО НА ГРЕШКИ!

* категоричен е Светослав Василев, председател на ЗКПУ „Обединение“ в шабленското село Горичане. Младият мъж ръководи кооператива от 5 години и споделя, че това е предизвикателство и отговорност.
* Структурата стопанисва около 3000 дка, на която залага предимно пшеница, слънчоглед и царевица…

Шабленското село Горичане е една от най-крайните точки на страната ни. Разположено е на десетина километра от румънската граница и на толкова от морския бряг. В средата на миналия век то е било второто по големина населено място в общината след Шабла с 1200 жители. Днес в него живеят около 100 души – т.е. стопило се е повече от десет пъти. Малкото добруджанско село не е подминато от общата за страната ни тенденция за застаряване на населението и бягство на младите хора. През лятото районът леко оживява, тук идват любителите на дивата природа, на спокойното и незастроено Северно Черноморие, на скалистия бряг, тишината и спокойствието.
Днес ще ви срещнем с един предприемчив, отговорен и амбициозен млад човек, чиито корени са от Горичане и който е решил да развива иновативно земеделие в селото. Светослав Василев е председател на ЗКПУ „Обединение“ от септември 2013 г. Завършва Аграрния университет в Пловдив, специалност полевъдство. След това продължава магистърска степен „Агробизнес“. Успоредно с това заедно с баща си отглежда 140 дка зеленчуци – типичните за региона пипер и домати. Въпреки натовареното си ежедневие и трудния баланс между работата в кооперацията и грижите около новородената му дъщеричка, Светослав Василев намира време и за среща с репортер на „Агровестник“.
– Родът ми е от Горичане, дядо ми е от това село. В интерес на истината, това е една от причините хората тук да ми гласуват доверие, когато през 2013 г. избираха председател на кооперацията. Другата причина е, че стопанството имаше нужда от агроном, а аз бях с нужното образование. Така се случиха нещата.
Земеделската кооперация е сравнително малка на фона на обработваемите площи както в района, така и в Добруджа. Проблемите обаче никак не са малко, нито пък са по-различни, а работата е наистина много. Наследих 3400 дка земя, в момента са 3060 дка.
До миналата стопанска година отглеждахме предимно слънчоглед и пшеница и само 100 дка с царевица. Дали заради агроклиматичните условия или заради нещо друго, последната култура в региона не става. До миналата пролет в продължение на 3 години установихме, че капка дъжд не пада от засяването на пролетните култури до края на жътвата на пшеница и след това на слънчоглед. Когато няма добър и правилен сеитбооборот обаче, това рефлектира върху добива. Затова от тази стопанска година реших да рискувам и да засея повече царевица, а намалих площите с пшеница. Така тази пролет от 100 станаха 700 дка царевица. Това беше голям риск, но природата ни помогна, годината беше дъждовна и получихме отлична реколта. Средният ни добив е 950 кг от декар, а на отделни места над 1000 кг/дка.
При пшеницата това лято ожънахме по 760 кг/дка среден добив. Надяваме се следващото лято да се похвалим също с добри добиви.
При този малък обем земя нямаме право на грешки! Всяка погрешна стъпка води до сериозни последствия и затова изисква внимателно обмисляне и добре аргументирани решения.
Резултатите от тази стопанска година са много добри, но пак стигаме до един сериозен въпрос – изплащането на високи ренти в Добруджа. Ние обработваме трета категория земя, а рентата не се определя от категорията, която всъщност оказва влияние. При нас Управителният съвет на кооперацията решава какъв да е размерът на рентата. Предстои да се направи годишен финансов отчет в края на годината и да се прецени какво ще се изплати на собствениците на земя. Времената станаха такива, че този, който наддава повече, той получава земята. Така ние се влияем от по-големите арендатори. От друга страна са собствениците, които очакват станалите вече традиционни високи ренти и са прави за себе си. Не всичко обаче е до съобразяване, а по-скоро до разчети. Реално няма как всяка година да даваме средства, които ги нямаме заради нискък добив, лоши климатични условия или нещо друго и трябва да теглим кредити, за да доплащаме. Рента спрямо добивите през тази година може да бъде от 80 до 90 лева за декар. По-едрите арендатори обаче най-вероятно ще изплатят по 100 лева, тъй като имат повече земя, по-голяма част от която е собствена и така могат да си позволят високите суми. През миналата стопанска година ние изплатихме по 80 лв./дка.
8 души сме екипът в кооперацията и успяваме да се справим. Всеки си знае отговорностите. Старая се да търся мнението на по-опитните и възрастни хора, но в същото време се опитвам да вкарвам новости и да ги убедя, че това е начинът. Трябва да се знаят новите технологии, новите машини, новите постижения на селекцията, да се търси новото.
За мене е предизвикателство като млад човек да ръководя земеделската кооперация. Отговорността е много голяма, но ми харесва. Няма да крия, в началото беше трудно, тъй като ръководната длъжност изисква други качества. Освен това аз съм с 25-30 години по-млад от останалите в кооперацията и ми беше необичайно, но и те, и аз свикнахме. Затова казах, че тяхното мнение ми е важно, но крайното решение може да е друго.
Изминалата стопанска година беше странна – мека и топла зима, после вместо пролет имахме студ и сняг. Последва силно затопляне и два месеца дъжд, който хвана и жътвата. За радост нямаме сериозно отражение на природните капризи. По време на валежите пшениците бяха в добро физиологично състояние, не полегнаха и най-общо казано нямахме поражения. Когато се спазват технологиите, нещата си вървят. Всички пръскания са изведени навреме, нямаме в повече третирания. Всяка година залагаме на две влизания срещу болести и неприятели и едно листно торене.
Кампанията по сеитба на пшеница приключи безпроблемно в средата на октомври. Наистина почвата беше суха, но не можем да чакаме винаги дъждът да дойде и тогава да работим, тъй като ще изпуснем оптималните срокове. Всяка година в кооперацията засяваме пшеницата в порядъка 12-18 октомври, тази година също успяхме…
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!