„Проблемът на българското село са празните къщи“

* Констатацията е на кметицата на пограничното тополовградско село Радовец – Христина Маврева. Според нея, районът около турската граница е най-пострадал от демографската криза в страната. Надежда по тези места носят селското стопанство и традициите на българската култура

Срещата ни с кметицата на тополовградското село Радовец – г-жа Христина Маврева се случва броени минути след щателната проверка, на която бяхме подложени от патрулиращ в района екип на гранична полиция. Още с първите метри в селото стават ясни две неща – навремето то е било дом за повече от 2000 души. Днес обаче само празните и подключени с катинар къщи напомнят за кипящия в миналото живот. Близо 4 пъти е намалял броят на жителите, за да достигне днес до 525-ма, предимно възрастни хора.

– Тук няма млади хора, не идват нови и перспективата не е никак позитивна – затвърждава първите ни впечатления Христина Маврева. Избраната през 2015 г. кметица кара своя първи мандат. Помага й секретарят на селото. В началото ни започва от бежанската вълна и нейното отражение върху живота на обикновените радовчани. – Това беше един нормален процес, с който ние свикнахме. Минаваха групички, които биваха улавяни от граничните полицаи и след това водени в определените за това учреждения. Хората в село Радовец буквално свикнаха с този процес, то беше ежедневие. Въпреки построяването на оградата, прииждащите хора се оказаха по-изобретателни. Все пак искам да отбележа, че гранична полиция си върши перфектно работата и ние нямаме случаи на кражби или други престъпления. Има си патрули денонощно.

Родената в град Раднево 58-годишна жена прекарва целия си живот в селото. Мести се в Радовец, след като среща мъжа си. Благодарение на едно от постановленията по време на социализма на младите хора им е забранено да напускат родните си места, което макар и изкуствено, запазва живота в тези отдалечени райони. С прехода към демокрация обаче няма какво да мотивира активните хора да се задържат, споделя ни своите наблюдения Маврева. Някогашните заводи в района отдавна са затворени и земеделието остава единственото средство за оцеляване:

– Почти нямам семейство, което да не се занимава със земеделие. Всеки си сее по нещо. Безработицата е толкова голяма, че хората работят, където намерят. Няма нищо трайно. Ако има някоя европейска програма за 6-месечен или едногодишен период, това е. Навремето тук се е отглеждал основно тютюн. Сега са останали само 5-6 семейства, които да се занимават с това – откровена е кметицата на село Радовец. – Виновна за обезлюдяването на малките населени е недалновидната политика на държавата.

Заради някогашното си значение Радовец и към днешна дата разполага със сравнително добри транспортни връзки. Особено здрави са те с общинския център Тополовград. За съжаление, в последната година е спрян транспортът към Свиленград. Това създава сериозни проблеми, тъй като преди време много от по-възрастните хора си избраха лични лекари в него. В селото има здравна служба, но освен един зъболекар не разполагаме с друго медицинско лице. В Тополовград има открит един единствен кабинет, затова и местните се насочиха към Свиленград – посочва г-жа Маврева. – Една от причините за спирането на транспорта е във влошеното състояние на пътната настилка, която камионите, превозващи материали за изграждането на оградата, напълно са съсипали. Обещаните ремонти така и не се случват…

Независимо от трудностите, разчитаме на взаимопомощта и сплотеността на радовчани и така надделяваме над ежедневните несгоди. Ние сме работливи и корави хора. Много трудно нещо може да ни стресне. Работата ми като кмет е изпълнена с много отговорности и непрестанна мисъл за състоянието на всеки един жител. Понякога просто ги изслушвам и това им е достатъчно. Друг път купувам лекарства, водя болни хора на преглед. Правя каквото мога и виждам, че хората са доволни от това.

Подобно на много други населени места от такъв тип и в село Радовец проблемите, освен финансово-социални, са свързани пряко с условията на живот. Липсата на средства в кметството към този момент не позволява подобряване на пътя между селото и гробищния парк. Тепърва желанието на кмета е мястото да бъде оградено.

Големият удар за село Радовец обаче идва в края на учебната 2016/2017 г., когато става ясно, че местното основно училище „Христо Ботев“ затваря врати, поради липсва на ученици. Въпреки опитите на кмета на населеното място и образователния отдел на Община Тополовград, решението е взето.

– Закривайки училището, наполовина ни закриха и селото. Няма ли дечица, няма надежда – отбелязва не без основание Христина Маврева. – Малкото останали деца са пренасочени в съседно село, а транспортът им е подсигурен и безплатен. За щастие местната детска градина все още работи. Две учителки и 15 деца все още поддържат живота в детското заведение и не ми се иска да мисля какво би станало, ако и то бъде закрито.

Далеч по-ведра е ситуацията в културния живот. Благодарение на дейците от НЧ „Васил Левски“ 1934 развиваме богата читалищна дейност, с постоянни самодейни състави. Всички тържества си подготвяме в читалището. Отбелязваме всеки празник. Имаме женска фолклорна група, имаме коледарска група и третата група, в която и аз участвам е група за стари градски песни. Опитваме се с всички сили да поддържаме живеца на село. На репетиции се събираме половината жители.

Празникът на село Радовец е пряко свързан с патрона на вече закритото ОУ „Христо Ботев“ и се провежда ежегодно на 2-ри юни. По този повод организираме традиционен събор, на който се събираме всички семейства. Фолклорната група представя красотата на традиционната българска носия и народното хоро. Повод за празнуване имаме и в дена на „Св. Константин и Елена“, когато е празникът на църковния храм.

Богато историческо минало има местността около село Радовец. Като започнем от историите за граничните застави и стигнем до по-далечни периоди. Наблизо се намира римската крепост Букелон, която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин).

Бъдещите начинания пред кметицата не са никак малко. На първо време обаче тя е съсредоточена върху отремонтирането на някогашния киносалон, който впоследствие да бъде ползван от певческите групи за репетиции и представления. За тази цел Христина Маврева е извоювала 10 хил. лв. За щастие в общинския бюджет за 2018 г. са заложени средства и за ремонта на три от улиците на село Радовец. „Бутаме малко по малко. Но когато ставаш кмет на едно село като нашето, трябва да си наясно какво те чака. Каквото мога го правя с желание, сърце и много труд“, откровена е кметицата на тополовградското село Радовец.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!