ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ ПРОДАВА НА БЕЗЦЕНИЦА, ПОТРЕБИТЕЛЯТ КУПУВА НА БЕЗБОЖНО ВИСОКИ ЦЕНИ! А ПРЕКУПВАЧЪТ ПЕЧЕЛИ!

<> По темата разсъждаваме с Галина Чернева, земеделски производител от Пловдивското село Ръжево Конаре. Семейството й отглежда близо 200 зеленчуци и малини. И всяка година си задава многократно въпросите дали сезонът ще е добър, дали търговците ще са акуратни и накъде отива отрасълът…

Галя е родом от съседното село Главатар, а Николай – от Ръжево Конаре. Ученическата любов на двамата прераства в сплотено семейство с две дечица.

-Установихме се тук, много млади бяхме, когато се втурнахме в бизнеса с ентусиазъм. Дори не се бяхме венчали още. Първата година (2010 г.) беше стартова и лека-полека хобито ни завладя – разказва Галя. – Започнахме с 20, 30, 50 дка и сега в момента отглеждаме около 90 дка пипер, трийсетина дка патладжан и 60 дка малини. Имаме и други зеленчуци в по-малки размери. Общо взето се простираме до 190-200 дка. Покрай работата станахме агрономи, нито Николай, нито аз сме завършили специалност, свързана с агробизнеса.
Когато стартирахме бяхме абитуриенти. Невежи, неуки, без всякаква представа за земеделието. Но когато работата те обземе, когато ти стане интересно, когато дойде и тръпката – полека-лека се развиваш. Баща ми ни даде успешен старт, тракторист е и навремето с негова помощ и съвети си закупихме техника (трактори, пръскачки, инвентар). Сега вече мога да кажа, че сме на добро ниво, сами се справяме, няма външна намеса във фамилното стопанство.
Земята ни е под аренда, заплащаме рента на собствениците. Нашият регион е подходящ за развитие на зеленчукопроизводството, масово в околността се отглежда пипер и патладжан. Доста сме колегите – от нашето село, от Дълго поле, Калояново…
Традиционно отглеждаме Капия и малко Сиврия за пресния пазар. Ползваме директни сортове, а не хибриди. Със съпруга ми не сме рискови играчи. Не се втурваме в неизвестното. Климатичните условия се променят, хибридите са скъпи и при неблагополучия тревогата е голяма.
Миналата година поради пандемията колегите бяхме уплашени, разсадите ни бързо свършиха, полета останаха незасадени, та и от субсидии ни орязаха. И при мен имаше такова неблагополучие, заради 6.4 дка с патладжан не получих субсидия за 20 дка пипер. При положение, че все пак площите са заети със зеленчуци. И когато попитах защо, отговорът беше, че „патладжанът не е зеленчук“. Вероятно са имали предвид „не е точният зеленчук“. А субсидиите бяха близо по 300 лв/дка и не са пари за подценяване. Но не се чувствам измамница, защото площта си беше заета със зеленчуци.
Останалите култури – 30 дка старо насаждение и 30 дка ново с малини. Чудесен плод, но в последните няколко години инвестицията не ни се отплати както очаквахме. Защото пазарната цена на този тъй желан и вкусен летен плод беше много ниска – около 2.50 лв./килограма. А сме продавали и за 2.20. Брането е трудна и отговорна операция, къса се плодче по плодче. Отделно берачите получават по левче за килограм. Но и транспорт, и други разходи си имаме. А по пазарите и в големите вериги знаете каква е цената, стига и до 15 лв.
Берачите? Болната тема на всички колеги, извиват ни ръцете, ние пък скланяме глави, защото сме зависими от тях. Събираме ги – от Раковски, от Карловско. Все пак сме доволни, че идват на работа.
95% от необходимия разсад произвеждаме сами със съпруга ми. Сеем семената в тунелчета, отвиваме-завиваме и гледаме все да ни е под око.
Преди години отглеждахме 80 дка патладжан, впоследствие го намалихме и сега сме се фокусирали между 20 и 30 дка. Предимно за фабриката и за свежия пазар (малко). И Сиврията е по-скоро за свежия пазар и не е в големи количества. Капията предаваме на фабриката в с. Оризово – Конекстива. Отделно работим и с дългогодишни търговци за борсите. Е, имало е години, когато ни е оставала продукция, преди 3-4 години се подведохме по един търговец и изхвърлихме може би 300 тона патладжан. А бяхме с подписан договор. Голяма болка ни беше!
Каквото сме изкарали като печалба в годините, сме го инвестирали в техника, в напояване. Всяка година опъваме маркучи и то съвсем нови. И помпите почти се налага да подменяме в годините. Осем помпи работят всяко лято и все по някоя нова закупуваме.
Две-три години гледахме и зеле, българско, за зимнина. Една година над 100 тона зеле изгни по къра. И как иначе, голям внос дойде от румънско и то до рампа за 15 ст. килограма. Нашето остана….
Не рискуваме пиперът да бъде всяка година на едни и същи полета. На негово място идва пшеница. Добре, че баща ми се занимава с растениевъдство, стопанисва и ферма с животни, та благодарение на този факт можем спокойно да планираме сеитбооборота. За малините казват, че могат да останат на една и съща площ до 10 години, а нашето първо насаждение е на 6-та година.
Всичко си има точното време – и на сеитба, разсаждане, прибиране. И ние производителите сме в най-неизгодната ситуация. Току-виж, че ни излъжат със семената – няма на кого да се оплачем, лъжат ни на пазара – няма на кого да се оплачем. Продаваме на безценица, за да продават търговците на космически цени. А имаше години, когато ценовият пазар на зеления пипер е бил максимум 38-40 ст. И си казваме: „Няма да берем, няма да продаваме на тази цена!“. Но пък нямаме оборотни средства, нямаме възвръщаемост на вложенията и стоката гние по полето.
МЗХГ уж е много заинтересовано за нашата, родната продукция, но същевременно не се упражнява никакъв контрол на вноса. И резултатът: ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ ПРОДАВА НА БЕЗЦЕНИЦА, ПОТРЕБИТЕЛЯТ – КУПУВА НА БЕЗБОЖНО ВИСОКИ ЦЕНИ! ПЕЧЕЛИ ПРЕКУПВАЧЪТ! Няма я спойката, първият и последният по веригата са ощетени. Да, има и сив сектор, защото я няма грижата за производителя, както и за потребителя. От много години слушаме обещания. За мен тази ще бъде 12-ти сезон на полето. Една година пробвахме с проект, изиграни бяхме и не желаем подобен род помощ…
Питам къде са младите фермери? Кой от тях е израснал като истински земеделски производител? А колко пари отидоха по мярката…
Членуваме в Асоциация „Български пипер“ (АБП), събираме се, миналата година за последно бяхме на семинар по време на пловдивската Агра. Зададох няколко въпроса на Чавдар Маринов, тогава зам. министър в аграрното министерство. Единият беше за фактурите. Произвела съм тонове пипер, а не мога да докажа, че съм ги произвела. Имаше дебати и за борсата в Плодовитово. Говори се и за намаляване на ДДС на нашите продукти, но все още продаваме и купуваме с 20% ДДС. Та поддържаме контакти с нашия секретар – г-н Георги Василев, той непрекъснато ни информира за новостите в бранша.


Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 16-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!