ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХРАНИ ТРЯБВА ДА СТАВА ВСЕ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО!

* Това е посоката, в която смятам да се развиваме! – споделя инж. Сотир Немов, собственик на „Си Комерсиал“ ЕООД Самоков. Дружеството е в Топ-10 на българските производители на захарни и шоколадови изделия.

Инж. Сотир Немов е роден в София през 1967 г. Завършва през 1991 г. Хранително-вкусовия институт в Пловдив. От 26 години се е посветил на търговията, а от 12 г. – на производството на сладкарски изделия. Още като студент създава компанията „Си Комерсиал“ ЕООД – Самоков. В момента е един от най-големите индустриални производители на сладкарски изделия – рула, пасти, кексове и др. Фирмата е в „Топ 10“ на българските производители на захарни и шоколадови изделия с дневно производство 35-40 тона. Реализира продукцията си на три континента и в над 39 държави. Обявен е за „Мениджър на 2012 г.“, като е известен като „шоколадовия бос на Югозапада“. Член на УС на „Заруга за чиста храна“ и един от инициаторите за нейното развитие.

– Г-н Немов, с какво Ви привлече каузата на „Задруга за чиста храна“?

– Включването в тази организация е поредната стъпка по пътя към здравето на нашите клиенти. Моята лична стратегия за продуктите, които произвеждаме под марката „Дома“, е винаги да продаваме артикули от висококачествени суровини. Това се отнася за какаото, джемовете и всичко останало, което се влага. Основните ни доставчици на суровини са от Пловдивско. Брашното ни е българско, от подбрани сортове. В момента със съдействието на Георги Славейков – зърнопроизводител от Арбанаси, разработваме бисквити от лимец. Това е много нетипичен сорт брашно, труден за обработка и изисква много усилия. На пазара пуснахме такива бисквити, но иновативното не е само вкуса и съдържанието, а и опаковката. Те се продават в кутия с основен мотив българските шевици. Чрез този елемент искаме да разкажем не само на нашите, но и на чуждите клиенти какво представлява този фолклорен елемент. Шевиците за мен не са просто композиция от цветове и знаци, а универсални символи, които имат дълбока символика. Едни от тях изобразяват семейството, други здравето, богатството, просперитета, успеха, плодовитостта, благоденствието на рода. В каквото и общество да е живял българинът, тези ценности винаги са били на дневен ред. Затова трябва да се върнем към корените си, защото в това е истината. Не да следваме някакви чужди модели…

Аз лично се гордея, че на всяка наша кутия, пише „Произведено в България“ и адреса на фабриката ни в Самоков. Изнасяме продукцията си в 39 държави от три континента – Европа, Азия, Африка.

Първият ни експорт беше през 2008 г. Според мен това, което привлича чуждите ни партньори се съдържа във формулата „Високо качество на добра цена“. Никога досега не сме си позволили да правим компромиси с качеството на суровините.

Целта на човека чрез храненето освен да си достави енергия, е и да изпита удоволствие. Когато хапваме сладко, си го доставяме.

– В резултат на рекламата един и същ продукт или суровина се обявяват за полезни, а после за вредни. Кои са в момента във фокуса на дискусиите?

– Такъв пример е палмовото масло. Ако някой си е купил най-евтиното, логично е, че вътре ще има химии. Палмовото масло се произвежда от пресована палмова ядка и е природен продукт. По същия начин се произвежда кокосовото, но въпреки популярността му, то е по-вредно. Ние ползваме палмово масло, което доставяме от един от най-крупните производители от Холандия. То е едно от най-чистите, нехидрогенирани и е сред най-скъпите на пазара, 100%-но, без консерванти. Отговаря на най-новите стандарти за здравословно хранене. Те са заложени и в една от последните европейски директиви,с която се поставят стриктни изисквания и уреждат такива детайли като нивата на триглицериди, киселини, вредни емисии др. Директивата предвижда понижение на референтните стойности в палмовите масла с 1-2%.

– Разкажете повече за Вашето предприятие и производствения процес.

– Започнахме с инвестиции на собствени средства, като във фабриката те са над 10 млн. евро. Производствената база на „Си Комерсиал 7“ е оборудвана с последно поколение техника за производството на пандишпан. Тук се произвеждат всички видове продукти, които се правят от полуфабриката пандишпан. Техниката е създадена от пионерите в производството на тази вкусотия – италианците. Две напълно автоматизирани поточни линии – система от тръбопроводи, помпи и конвейери създават по над 14 000 продукта на час. По специалните конвейери продуктите достигат до много бързи пакетиращи машини, които ги опаковат, поставят ги в кашони и така започва техният живот по световните търговски мрежи.

Основните суровини на пандишпана са: брашно, което има точно определени параметри, произвеждано специално за нашите продукти; яйцата, които използваме, са пресни, но са стабилизирани чрез пастьоризация, за да бъдат приложими в индустриално производство, съхраняват се при определени температурни условия в хладилни съоръжения. Ароматът на продуктите ни се допълва и от висококачественото холандско какао, произвеждано от най-елитните сортове, отглеждани единствено в Гана и преработени във втората по големина компания в света за производство на какао.

Плодовите пълнежи са с до 35% съдържание на истински плод и натурални оцветители, съответстващи на асортимента на продукта. Набухвателите ни са добре познатите на всички сода бикарбонат и амонячна сода за приготвянето на домашни сладкиши, както едно време нашите баби правели, когато варели мармалади и сладка.

Твърдо вярвам, че индустриалното производство на храни трябва да бъде все по-здравословно. Това е посоката, в която смятам да се развиваме. Потребителят твърде много е заблуждаван маркетоложки, че тази храна е вредна, а друга е полезна. Трябва да се намери пресечната точка, харесвам умерените неща. Необходима е спокойна дискусия по тези теми в обществото, за да не люлеем махалото от едната крайност в другата.

– И накрая, инж. Немов, каква е тайната за успеха?

– Ако трябва да използвам клише – да имаш ясна цел и да не се отказваш. Аз съм от стар самоковски род, дядо ми е бил дърводелец, по днешните представи – предприемач. Създадох компанията още като студент. През 1991 г. отидох при баща си и му поисках пари назаем. Той ми каза, че няма пари, но има познанства по заводите. Взехме от едно предприятие текстил, от друго – одеяла и тръгнахме по пазарите на Южна България. След години майка ми сподели, че вечерта след един пазарен ден баща ми се върнал и казал: „Днес заради името ми дадоха стока, напълнихме буса. Но ако не потръгнат нещата, как ще ги връщам“. Това недоверие към мен ме е мобилизирало да се докажа, че мога. След това идват и други предизвикателства…

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр.7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!