Професор Георги Георгиев – от радиоастрономията до семейната ферма

*Научните си изследвания на „Т-числата“и електромагнитни вълни с приложение в радиаострономията провежда заедно със сестра си д-р Марияна Георгиева. С майка им Трифонка Попниколова пък се грижат и за малко семейно стопанство -една крава и няколко декара, на които залагат люцерна и царевица.

*Математикът прави сериозни проучвания на историята на градинарството в родното си село Поликраище, общ. Горна Оряховица.

Казват,че 21 век е времето на хората, които живеят в различни измерения. Проф. Георги Георгиев от с. Поликраище, Великотърновско живее в различни измерения – от иновациите в радиоастрономията и антени за наблюдение на космическите тела, през историята на градинарството, до семейната кравеферма. Професорът е един от водещите учени в света в областта на електромагнитната теория и математичната физика. От 1987 г. е преподавател по математика и физика във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Научните си изследвания провежда заедно със сестра си д-р Марияна Георгиева. Освен на преподавателска и научна дейност, се е посветил на проучвания на историята на градинарството в родното си село (според него то трябва да се изписва правилно Поликрайще). Същевременно от 31 години семейството му отглежда крави. В момента е останала само една, но са се грижили и за осем.

Всяка година засява 5 дка с люцерна, която балира и пренася сам. Обработват и два декара царевица заедно с майка си Трифонка Романова Попниколова (изключителен педагог, работила като учителка по български език и литература 38 години).

Проф. Георгиев смята, че държавата не се грижи нито за земеделието, нито за науката.Според него политиката в агросферата е недалновидна. В градовете има големи струпвания на хора, за които няма подходяща работа, а селата се обезлюдяват.

Спомня си времената преди 20-30 години, когато Поликраище е било „столицата на пуйките“, тъй като тук е имало близо милион птици, няколко стотин хиляди кокошки и няколко хиляди токачки. От цялата страна са идвали хора, за да си купуват пуйченца и пиленца, и големи пуйки, кокошки и токачки. Имало е и модерен рибарник, където по всяко време е можело да се купи прясна риба…

Научната дейност на проф. Георгиев е свързана с изследване на „Т-числа“ и електромагнитни вълни с приложение в радиаострономията. Заедно със сестра си доказват съществуването и описват свойствата на т. нар. „Т-числа“.Наречени са на първата буква от името на майка им – Трифонка. Тези числа имат приложения в изчисленията на характеристиките и изучаването на свойствата на микровълните (с дължина от 10 см. до 0,1 мм.), които са част от електромагнитния спектър. Те могат да се използват за създаване на нов тип антени за наблюдение на космоса. Такива новаторски съоръжения са много по-компактни от настоящите антени за наблюдение на Космоса. Те са без движещи се части, но имат електромагнитен сноп,който може да се насочва и да описва като дъга цялото небе.

Към оригиналните разработки на Георгиеви вече имат интерес военновъздушните сили и управлението по аеронавтика на САЩ. Високо са оценени и от Европейската космическа агенция. Те са посрещали брата и сестрата 10 пъти за официални разговори и представяне на резултати от техни изследвания, придружавани понякога и от майка им г-жа Попниколова.

След разказа за мащабната научна дейност, проф. Георгиев се върна към историческите проучвания на градинарството в родното Поликраище. Ползва документи в националния архив, военния архив във В. Търново, Регионалната библиотека в града, както иуниверситетската. През миналата година е обявен за „Читател на годината“ и е награден от „Държавна агенция – Архиви“. Изследванията започват покрай проучването на родовата история и живота на своите прапра- и прадядо – свещениците йерей Георги Полуганов и неговия син – протойерей Никола ПопГеоргиев, които са били изключителни общественици.

Великотърновско – „люлката“ на европейското градинарство. В изследванията си проф. Георгиев достига 4-5 века назад в миналото и открива, че всъщност първите градинари са от… Лясковец, Великотърновско. Всичко започва в далечната 1538 г., по време на царуването на султан Сюлейман Великолепни.

По-късно българите се отправят към Трансилвания, като в гр. Брашов около 1715 г. създават едни от първите градини. Работели са и в други румънски градове – Турну Магуреле, Плоещ, Браила и др. Усвоеният занаят се практикува само от лясковчани, които го предават от поколение на поколение. Пазят го в „тайна“ близо 100 години, като допускат в него първоначално само хора от Драгижево. Но понеже предприемачеството (бизнесът) им се разраства, вече било необходимо да наемат работници, които да обучават. Така градинарството става съдба на Поликраище към 1810-та година.

Друго направление, което избират градинарите, е Русия. Първата градина там създава Христо Мусев през 1870 г. в Троицк, Оренбурска губерния, на границата между Европа и Азия. Никола Цвятков Попгеоргиев, бил градинар в Екатеринослав (днес Днипро), Украйна. От Влашко и Молдова градинарите, включително и поликрайшчани, се отправят към други европейски държави – най-напред към Австро-Унгария, като през 1845 г. достигат Будапеща. Първата градина в Братислава е изградена от Васил Каравасилев през 1887 г., който развива земеделска дейности във Виена и създава и първата градина в Алпийска Австрия през 1896 г.

Най-големите градинари от Поликраище са Цвятко Касаков и Цвятко Джонгов. Първият обработва най-големи площи – 5 градини по 100 ха около Виена. Неговият съименник и колега пък развива най-мащабната дейност – има градини в Унгария, Австрия, Румъния, Хърватия, Полска Силезия, Моравия. Бил е изключително инициативен, правел е предварителни проучвания, свързвал се е с властите и е познавал влиятелни хора от различни държави.

По инициатива на прадядо ми протойерей Никола Попгеоргиев се създава Кредитна кооперация „Солидарност“, която имала правомощията да оперира като банка. Дори имала спестовен отдел с над 5 млн. лв. Прадядо ми и още 13 съучредители залагат всичките си имоти, за да получат кредит за началния капитал за създаването й, защото това се случва между двете войни. В кооперацията след това влагат средствата си общината, църквата, хора от целия регион.

В резултат на непрекъснатия приток на средства Поликраище претърпява небивал разцвет. Изграждат се две училища за момичета, които били обучавани в шиене. Едното „Младина“ е създадено през 1911 г. и е финансирано от църквата „Св. Вмчца Марина“, а второто – „Направи си сама“ – през 1922 г. и се подпомага от Кредитната кооперация „Солидарност“. Причината е, че по това време жителите на селото се носели по европейска виенска мода, а имало единици шивачи, които работели по нея и то срещу огромни суми.

В селото държавата създава Дружество на модерните земеделци. Правели са се лозарски курсове. Закупуват се фиданки за озеленяване на улиците на населеното място и за направа на паркове. По това време са се изграждали бетонни торища по европейски образец, които са се ползвали за наторяване на градините. Правят се и модерни птичарници.

В Поликраище се развива огромна просветна и културна дейност. Техен бележит съгражданин – Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев, се издига до министър на земеделието на Царство България, като е помагал изключително на гурбетчиите.

Цар Фердинанд уважавал изключително жителите на Поликраище. Идва в току-що новоизградената църква „Света Марина“ в селото. Най-тържествено го посреща моят прапрадядо йерей Георги Полуганов. Той отслужва тържествен молебен в чест на Фердинанд (който се заклева за княз на България на следващия ден пред Великото народно събрание във Велико Търново). На молебена присъстват тримата регенти, цялото българско правителство, ръководството на Великото народно събрание и почти всички депутати, журналисти, кметове. Няколко пъти прави лични дарения на училището в Поликраище. След това многократно посещава населеното място, като води съпругата си княгиня Мария Луиза и като предава отношението си към поликрайшчани и на сина си Н.В. цар Борис III Обединител.

Сега в селото няма и помен от старата слава на тази „люлка на европейското градинарство“. Обаче проф. Георгиев и сестра му д-р Марияна Георгиева смятат да продължат с проучванията си, защото вярват, че бъдещите поколения трябва да знаят историята и корените си.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!