Професор д-р Волфганг Люпке – ученият с международни изобретения

* Той създава ваксини срещу болести по птиците, регистрира птичи грип и разработва имунното мляко.

* „Българите трябва да имате самочувствие и да цените своя земен рай!“ – е апелът на 77-годишния ветеринарен лекар, който има сериозни идеи и за спасяването на българското село.

Оказа се, че да пишеш за човек като проф. д-р Волфганг Герхард Люпке, не е никак лесно. Той е на 77 г., времето по никакъв начин не се отразило на енергичността и острата му мисъл. Едновременно работи по няколко важни проекта заедно с доц. Димитър Якимов от ВУАРР – филиал В. Търново, където от 15 години преподава на студенти. Нещо повече – имат сериозни идеи и за спасяване на българското село. Освен това е създал практическа методика за изучаване на български език за мениджъри -немци, които ръководят фирми у нас. Занимава се и с преводаческа дейност, най-вече със синхронен превод на международни конференции и курсове за специализанти. Преподава уроци по немски език по негов ускорен метод.

Професорът сподели, че обича България и е в страната ни от 1980 г., въпреки че има единствено немско поданство. Фактът, че е завършил образование тук, му помага за успешната кариера. Дипломира се през 1967 г. по специалност ветеринарна медицина във ВВМИ „проф. д-р Георги Павлов“ София. Започва работа в държавно земеделско стопанство гр. Айслебен, ГДР. През есента на 1968 г. е назначен в Окръжния ветеринарен институт гр. Хале като специалист по ДВСК, а на следващата година се мести в отделението по вирусология на учреждението. След няколко месеца става и неин ръководител и после зам. ръководител на секция лабораторна диагностика на института до преселването си в България през лятото на 1980 година.

Спомня си първия работен ден като ветеринарен лекар. Бъдещият му шеф като чул къде е завършил , първо отказал да го назначи, но наложило се да изследва крави за бременност и така перфектно изпълнил задачата, че след 4 часа получил длъжността. След две седмици избухнало сериозно заболяване в близка свинеферма. Още като спрели пред обекта, слизайки от колата, поставил диагнозата – класическа чума. Цитирал директно своя български професор: „Голяма свинеферма, време за хранене, мъртва тишина – това е чума!“. В Германия това заболяване не било регистрирано от десетилетия. Затова неговият началник бил възмутен как може абсолвент да си позволи от портала да поставя диагноза. Още повече, ветеринарният лекар на обекта бил не само дългогодишен практик, а трето поколение доктор. Оказало се, че в свинефермата има точно класическа чума. Веднага в целия район се разнесла мълвата за професионалната компетентност на младия д-р Люпке, придобита чрез обучение в България.

През 1980 г защитава дисертация в Лайпцигския университет и започва работа в Районната ветеринарна станция в гр. Варна, където след конкурс през 1981 г. става научен сътрудник първа степен. Три години по-късно създава първата българска ваксина срещу болестта Гумборо – инфекциозен бурзит по пилетата. С това постижение и на база на многобройните публикации и патентован лабораторно-диагностичен метод, става старши научен сътрудник втора степен. Неговото изобретение прави България независима от вноса на тази ваксина, без която не може да се прави успешно птицевъдство.

През 1997 г. вече работи в Районния научно-изследователски и диагностичен ветеринарно-медицински институт във В. Търново – първо като имунолог, след това пак като вирусолог и на края като ръководител на института. След това животът му отново го връща във Варна, но той остава свързан с В. Търново. Над 15 години вече е преподавател във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите Пловдив – филиал В.Търново по дисциплината животновъдни технологии, по която е специализирал в Германия, Холандия, Австрия, Унгария и Русия.

Волфганг Люпке е експертът, изолирал Инфлуенца – вируса на птичия грип. Той установява заболяването, след като е било забравено повече от 60 години. През 1979 г. избухва заболяване с висока смъртност във ферма за кокошки-носачки в Германия. Собствениците изпращат материал за изследване в 7 реномирани немски института, като в единия работи д-р Люпке. Шест от екипите поставят диагноза псевдопчума. Само д-р Люпке диагностицира забравеното заболяване инфлуенца (вирусен птичи грип). Прогнозите му обаче са, че независимо от усилията на научната общност, това заболяване от тук нататък няма да изчезне, тъй като всяка година ще възникват нови и различни щамовете, както при човешкия грип.

Д-р Люпке участвал и при разработването на антивирусния препарат „Ремантадин“. В проекта „Антивирусни субстанции“ се включили учени от различни държави – България, Полша, Литва, Латвия, ГДР и др. през 80-те години на миналия век.

През 1992 г. в България се появява силно вирулентната форма на инфекциозния бурзит по пилета. Само за няколко месеца д-р Люпке разработил ваксина срещу заболяването, която по това време е една от първите в света. Интересното е, че този вирус може да се диференцира от класическия с един също от него разработен и лесно приложим лабораторен метод за диагностика, който позволява доказването на вируса или антитела за 24 часа. На негово име е наречен лабораторно-диагностичен тест, който установява едновременно дали изследваното животно има антитела и какво е състоянието на имунитета му. Популярен е като „Супернеутрализационен тест по Люпке“ и е публикуван в световния наръчник по вирусологична диагностика.

В момента д-р Люпке разработва криоконсервирано имунно мляко. Пет години след Чернобилската авария професорът изнася лекция в Харков, Украйна, която предизвиква интерес. Представя метод за профилактика и лечение на тежки вирусни диарии при деца, развили имунен дефицит след радиацията. Предлага използване на имунно мляко, което се получава след инжектиране с определени отслабени вируси във вимето на сухостойни крави и кози. В полученото мляко вече има изработени антитела срещу определените вируси. Правят се 2-3 апликации и в коластрата и млякото се постигат необходимите нива на антитела, нужни за създаването на пасивния имунитет в червата на децата.

В момента работи върху продукт срещу опасната ЕНЕС (ентерохеморагична ешерихия коли) – инфекция, заедно с колеги от ветеринарния факултет на Лайпцигския университет, ветеринарния факултет на Тракийския университет в Ст. Загора, Института по криобиология при БАН София и ВУАРР.

В проучванията за по-бързото извеждане на вредните бактерии оригинални идеи има и доц. д-р Димитър Якимов от ВУАРР Пловдив – филиал В. Търново. В обобщение, екипът работи за създаване на продукт въз основата на имунното мляко, който ще бъде произведен в криоконсервирана форма и по този начин ще има дълъг срок на съхранение и годност. В този вид е и храната за космонавти. Не е особено популярен фактът, че има само няколко страни в света, които разработват храна за космонавтиката – САЩ, Русия и Китай са водещи, но между тях е и България.

Заедно с колеги и студенти от ВУАРР, ученици от Варна и други ентусиасти, д-р Люпке работи по проект за справяне с друг сериозен проблем в България и в много други страни на Европа – разработен е модел за справяне с обезлюдяването на селата. В него е вложен и успешният опит за възстановяване на германски населени места след Втората световна война. В центъра на модела е създаване на сдружението „СЕЛИНИ“ /СЕЛска ИНИциатива/, която цели подобряването на житейските, битовите и трудови условия и осигуряване на поминък на селското население. За пилотна община е избрана Долни чифлик, област Варна, като е осигурена подкрепата на местната власт…

* * *

Така вече почти четири десетилетия професорът с немски паспорт работи в България. Изключително уважаван и много обичан, той е станал един от нас. Милее за хубавата ни страна, която е негова втора родина. Той смята, че тук има всичко необходимо за просперитета на нашия народ – слънце, море, планини, чиста и красива природа, плодородна земя, лековита минерална вода, здравословна храна и българите трябва да имаме самочувствие и да ценим този земен рай.

Възхитен е от нашето гостоприемство – където и да отиде, винаги е добре посрещнат. Тук у нас е съхранено това общуване между хората, което липсва в много западни страни. Той смята, че България е уникално място, в което човек може да бъде истински щастлив. Но и всеки трябва да се чувства отговорен и да допринася с каквото може към запазването на това скъпо кътче земя със славна история и прекрасно бъдеще.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!