ПЪРВИ ЕСЕНЕН ПРЕГЛЕД НА БИВОЛСКИ РАЗПЛОДНИЦИ ОТ ПОРОДАТА БЪЛГАРСКА МУРРА СЕ ПРОВЕДЕ В СЛИВЕН

* Мястото бе Станцията за изкуствено осеменяване, а организатори – Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и развъдните организации.

* Целта е да се популяризират националните генетични ресурси при биволите от породата Българска Мурра и възможността за съхраняването и опазването им за идните поколения.

На 4 октомври се проведе първият по рода си Есенен преглед на биволски разплодници. Проявата откри г-н Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ).

В далечната 1956 г. навръх Нова година в Станцията за изкуствено осеменяване (СИО) – Сливен, влизат първите два бика. За тези 61 година районът на станцията е огласяван от мощния рев на 727 бика от 15 породи, внесени от Германия, САЩ, Швейцария, Холандия, Дания, Австрия, Канада, Франция и България… Тя има определен дял за значителното увеличаване на селскостопанските животни и за нарастване на получаваната от тях продукция. От тогава до сега традициите и търсенето на новото вървят заедно, за да може СИО Сливен да продължи това, за което е създадена – получаването на качествена семенна течност.

В депото се извършва преценка по собствена продуктивност – растежна способност, тегловно и линейно развитие, полови рефлекси и спермопродукция. За периода от създаването до момента са преценени 240 бичета, от които за СИО са одобрени 127.

От своя страна г-жа Бонка Чолакова, директор на ГД „Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес“ в ИАСРЖ, също отправи кратко приветствие:

– Отглеждането на биволи по нашите земи датира от създаването на Първото българско царство. Биволовъдството е било силно развито през 18-19 век, когато занаятчийството и търговията са процъфтявали.

БЪЛГАРСКА МУРРА Е С УНИКАЛЕН ГЕНОТИП ЗА ВИСОКА МЛЕЧНОСТ, ОТЛИЧНА ПРИСПОСОБИМОСТ, ДОБЪР ЗДРАВЕН СТАТУС И НЕПРЕТЕНЦИОЗНОСТ КЪМ ФУРАЖИТЕ И ХРАНАТА

С нея България доби световна известност като страна с най-високо продуктивно биволовъдство. Част от функциите на ИАСРЖ са ефективно управление, дългосрочно опазване и съхраняване на националните генетични ресурси в Република България. В тази връзка Агенцията разработи и изпълнява 10-годишна крио-консервационна програма за управление на генетичните ресурси в България. В нея е предвидено в държавните станции по изкуствено осеменяване да постъпват разплодници от комерсиални, автохтонни породи говеда, биволи, овце, кози и коне, от които се консервира генетичен материал. Подборът на мъжките разплодници за постъпване в станциите се осъществява съвместно с развъдните асоциации, работещи с дадената порода и фермери, отглеждащи чистопородни развъдни стада. За тази цел агенцията използва методите за сътрудничество и публично-частно партньорство. По този начин в СИО-Сливен са постъпили 6 биволски разплодника, на които ние днес ще се насладим.

Важно е с днешната инициатива всички да намерим пресечните точки на голямата цел – да съхраним природното богатство, което имаме. И да създадем реална възможност на българските биволовъди да намерят ниша за продуктите си и на външния пазар като собствена запазена марка! – апелира г-жа Чолакова.

* * *

Дефилирането на шестте бика се превърна в атракция за присъстващите. Своенравните животни се притесниха от публиката, но благодарение на уменията и опита на гледачите, всичко завърши благополучно. Г-жа Виолета Георгиева, главен експерт в ИАСРЖ, отговаряща именно за станцията в Сливен, представи дефилиращите животни:

– На първия есенен преглед ще видим 6 бици от породата Българска Мурра, като първите три от тях са в основно стадо, а вторите – в СПМБСП. Те са изкупени от фермите на Ангел Ангелков от село Григорево, обл. София, Паскал Иванов от с. Умаревци, обл. Ловеч, от ферма „Бик“ ООД, с. Младово, обл. Сливен и „Царев брод“ – Шумен.

Г-жа Чолакова благодари на двете развъдни асоциации, които са оказали съдействие при намирането на животни, на фермерите, които са предоставили бичета, на Земеделския институт в Шумен. И посочи, че у нас е създаден резерв от семенна течност от около 30 бика и той е един от най-богатите в Европа. Може да бъде използван за възстановяване на изчезващи породи. След дефилето на животните бяха връчени и наградите: за Земеделски институт – Шумен, „Бик“ ООД и на фермерите Паскал Иванов и Ангел Ангелков.

* * *

Втората част от програмата включваше дискусионния брифинг, на който бе дадена възможност на присъстващите да изкажат мнения за дефилиралите животни. Всички присъстващи бяха единодушни, че българското биволовъдство е на много високо ниво и прославя страната ни по света. Семенен материал от наши бици е продаден дори в Колумбия.

Г-н Йорданов закри дискусията с обобщението, че за да се развива секторът, трябва да се засили сътрудничеството с развъдните асоциации. Пое ангажимент да постави повдигнатите въпроси и предложения на по-високо ниво. Директорът споделя мнението за разделяне на субсидиите по направления животни – за биволовъдство, овцевъдство, козевъдство и т.н.

* * *

Думата на наградените

ОТГЛЕЖДАМ ЖИВОТНИ НЕ ЗАРАДИ СУБСИДИИТЕ, А ОТ ЛЮБОВ КЪМ ТЯХ!

* сподели Ангел Ангелков, фермер от с. Григорево, общ. Елин Пелин, обл. София.

– От около 25 години се занимавам с биволовъдство. Стартирах с едно животно, след това си купих още едно и започнах да си ги произвеждам. В момента във фермата ми има 22 дойни биволици, 1 бик и 3-4 подрастващи. Всички са от породата Българска Мурра. Преимуществата й са, че животните са по-кротки и дават повече мляко… Средният ми добив е около 2 т, а маслеността около 6%.

Не съм се фокусирал само в биволовъдството, грижа се още за 22 овце, 5 коня, крави, папагали, гълъби… Поначало си обичам животните. Биволите ги отглеждам вързано боксово, доим с гюмчета. Фермата ми е оборудвана с хладилна вана за съхранение на млякото, хладилна камера, всичко по изискванията… Почистването и храненето обаче са ръчни. Не възнамерявам да увеличавам стадата. С агенцията работя от около 6-7 г.

Със субсидиите успяваме да покрием заплатите на работниците. За печалба не можем да говорим. Не съм кандидатствал по проекти и нямам намерение занапред. Аз не гледам животни заради субсидиите, а от любов към тях. Не виждам обаче добро бъдеще за биволовъдството. В моя район аз съм може би единственият, който отглежда биволи. Всичко отива на затриване, просто млякото не се изкупува. Сами се справяме, но е много трудно. Регистрирах се по Наредба 26, произвеждаме и сирене.

Една от най-големите трудности, с която се сблъсквах през годините, е работната ръка. Това е проблемът. И в момента работя с жена ми и още 4-ма човека. 2-ма ги пасат и 2-ма са в обора. За прибиране на реколтата през летния сезон наемам още работници. За съжаление, не виждам и решение, няма да има квалифицирани кадри в животновъдството, така ще си караме… Ще се мъчим докъдето можем, лошо е, че след нас няма кой да наследи фермата. Благодаря на организаторите за днешната награда, която е признание за упорития труд на мен и моя екип.

Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!