* смята г-н Стоян Бонев, кмет на Община Гурково. В състава й влизат 11 населени места с територия от 292 кв. км, като 70% от нея е планински район, и с население от 5 600 човека.
Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година. По време на турското робство се нарича Хаинето /Хаинкьой/, по името на Хаинбоаз, което ще рече предателски, коварен проход. В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хаинчани от 1906 година носи името на генерал Гурко – село Гурково. От 04.09.1974 година Гурково е обявено за град.
Община Гурково е създадена през 1987 година. В състава й влизат 11 населени места с територия от 292 кв. км, като 70% от нея е планински район. Населението на общината е 5 600 човека, като главно е съсредоточено в Гурково, Паничерево и Конаре, останалите села са със затихващи функции, поради застаряване на обитателите им.
Планинското градче ни посреща усмихнато и приветливо, приятно тихо и чисто. Въпреки това се усеща празнично настроение и своеобразно напрежение от предстоящите тържества.
В навечерието на Деня на града разговаряме с кмета на Община Гурково, г-н Стоян Бонев
– Г-н Бонев, вие сте вече трети мандат кмет на община Гурково. Кое ви провокира в началото да се кандидатирате и кое ви кара да продължите и сега?
– Пенсионирах се през 1998 г в мини „Балканбас“ – Сливен. Работих три години като таксиметров шофьор в Стара Загора. Предложиха ми да се завърна в Гурково и да издигнат кандидатурата ми за кмет. Дадох си съгласието и през 2003 г. се явих на изборите като кандидат-кмет от ПП „Социалдемократи“ на Николай Камов. Спечелих на балотажа. През 2007 г. и 2011 г. се явих на изборите като кандидат на БСП и в двата случая спечелих още на първия тур.
За мен това е оценката на избирателите за работата на един кмет. Разбира се, никога един кмет не може да удовлетвори на 100% желанието на всички, но по-голямата част от хората са дали своята положителна оценка аз да ръководя за трети път общината, за което и сега им благодаря.
Мисля, че с работата си с екипа, който ръководя в общината, с общинския съвет сме променили облика изцяло и най-вече на град Гурково. Поел съм ангажимент към хората, които са гласували доверието си и се стремя да го оправдая. И така ще бъде докато ми позволяват физическите сили да работя.
– Кои от основните цели и задачи през предишните два мандата сте успели да завършите и кои продължавате сега?
– От най-важните задачи, които трябваше да се изпълнят от 2003 г на първо място бяха подобряване условията на живеене в населените места и на водоснабдяването. Успяхме да решим проблема на село Димовци с водоподаването. Изградихме на 85-90% канализационна мрежа в Гурково. Разбира се, проблемът, който от години стои в тази сфера, е водоснабдяването на село Конаре, доставката на необходимия дебит питейна вода. Работи се в тази посока, имаме виждане, но все още не сме стигнали до окончателното решаване на този въпрос. Имаме спечелен проект и за реконструкция на вътрешната водопреносна мрежа в селото и в момента върви процедура по избор на изпълнител.
Една от задачите, които си поставих в началото бе газифицирането на град Гурково. Това вече е факт. Извършена е промишлената газификация. За битовата са изградени 2 800 линейни метра улична мрежа и остава само включването на самите абонати. За мен това е най-голямата инвестиция за града. С помощта на собственика на „Булметал“ се изгради довеждащия газопровод от Черганово до Гурково около 36 километра.
По проект „Красива България“ реконструирахме църквата, площада и градския парк. В момента работим по реализирането на два проекта. Единият е по Оперативна програма „Регионално развитие“ за предотвратяване наводненията на населените места, изграждането на две подпорни стени по течението на река Лазова, като строителната му част ще приключи до дни.
Другият проект е по Оперативна програма за развитие на селските райони. Имам уверението от фирмата изпълнител, че строителните работи в пълен обем ще приключат до края на септември.
На територията на общината има 2 училища – средно общообразователно училище в Гурково с 400 деца, което е топлофицирано, и основно училище в с. Паничерево с 200 ученика. Имаме и три детски градини – в Гурково, Паничерево и Конаре. По програмата за енергийна ефективност спечелихме проект за саниране на детската градина в града, който най-вероятно ще се осъществи в началото на следващата година. Но за съжаление не успяхме да спечелим проект за саниране на училището. Ще продължим да работи в тази посока, както и за топлофициране на училището в с. Паничерево.
Имаме действащи пенсионерски клубове и читалища в Гурково, Конаре, Паничерево, които развиват своята дейност, самодейни състави, които изнасят своите художествени програми. Функционира и младежки клуб, където се извършват всички тържествени ритуали, бракосъчетания и др.
Изградихме в горното течение на реката кът за отдих за жителите и гостите на нашия град. Мястото е приятно, хладно и привлекателно в тези горещи дни и в края на седмицата там винаги е оживено. Хората си почиват, разтоварват се, ловят риба. Изградена е екопътека от Предела до село Лява река с дължина 15 километра.
– Какво бихте искали да постигнете в следващите три години?
– Да се завърши битовата газификация – всяко семейство да успее да се газифицира. Да се решат проблемите с водоснабдяването на Конаре, изграждане на пречиствателните станции в Гурково, Конаре, Паничерево, завършване на целия воден цикъл, за който има разработени проекти на този етап. По мярка 313 имаме сключен договор с държавен фонд „Земеделие“ за изграждане на туристически информационен център и музей на магарето.
Тъй като бюджетът на общината не е голям, ние ще продължим да разработваме проекти и да участваме по различните програми за финансиране. Не можем и да спрем, защото няма откъде да дойдат средства за изграждането на такива обекти.
– В момента тече подготовката за празника на града, разкажете с няколко думи за прочутото в цяла България – Биорали?
– В зората на демокрацията през 1989 г Биоралито е било прекъснато за около 15 години. В началото на първия си мандат аз реших да потърся възможности то да се възстанови. И от 2005 г традиционно всяка година в първия почивен ден на месец септември се провежда това надбягване с магарешки каручки. Същевременно то е свързано и с празника на общината – 4 септември.
През тези години ние учредихме още един празник за нашата община – Празника на розата. Той също се утвърди в календара ни, тъй като голяма част от продукцията на нашите частни земеделски кооперации е розовият цвят.
Част от празника е пленерът, на който една художничка от Русия Светлана Солодовникова, разкрива пред нашите деца тайните на рисуването. Този курс ще продължи три дни и ще приключи с изложба в Младежкия дом, където ще бъдат изложени рисунките, които децата са направили през това време. Както и изложба от творби на Светлана Солодовникова и Светлозар Недев.
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
