Работя с голямо желание и любов!

*Това споделя Виолета Крушкова – майстор на бутикови овчи продукти „Златно руно“. Тя ги приготвя в собствена мандра в Пловдивското с. Брестник, в полите на Родопите. Дамата апелира да се консумира все повече чиста и качествена храна, защото е убедена, че това е инвестиция в здравето.

Виолета Крушкова е потомствен фермер. Тя е инженер от Техническия факултет на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, сега Университет по хранителни технологии – Пловдив, но се е специализирала в производството на ръчни бутикови млечни продукти. От рода Вършилови от Брестник, който е известен със своето трудолюбие и всеотдайна земеделска и животновъдна дейност, упражнявана още от 70-те години на миналия век. Започнали са с малко стадо овце, което към днешна дата наброява над 800 глави. Суровината се преработва в собствена мандра, а произвежданите млечни продукти – сирене, кашкавал, брънза сирене /старото мяхово сирене, но сега в буркан/, кисело мляко, извара и др. се предлагат под марката „Златно руно – Вършилов и сие“, каквото е името и на мандрата.
Животните се отглеждат от брата и бащата на Виолета. В работата си тя обича да експериментира и непрекъснато обогатява продуктите с различни добавки, които придават неповторим вкус – вино, боровинки, гъби шийтаке, орехи, а последният й експеримент е с шафран. Продуктите се предлагат основно на фермерски пазари в Пловдив и София. Виолета Крушкова стана носител на приза „Фермер на Тракия“ в раздел „Животновъдство“.
Семейният бизнес стартира в далечната 1969 г., когато чичо й, тогава ученик, печели шестица от тотото – 20 000 лв., които за онези години са много пари. Късметлийският фиш му се паднал във Велинград, където отишъл с приятели и на шега решил да си пробва късмета. Било голямо преживяване, след като научили щастливата новина, а печалбата дала възможност на фамилията да си стъпи на краката. Интересната история със сигурност ще се предава от поколение на поколение в рода.

-Допреди това баба ми и дядо ми, като обикновени хора, по-трудно са живеели – започна да ни разказва млечната си приказка Виолета. – С част от парите от печалбата закупили малко овце и лек автомобил Волга, много престижна марка за онова време. В продължение на доста години стадото се гледа от двамата братя – баща ми и чичо ми, но впоследствие си делят животните и всеки подхваща собствен бизнес. След време и брат ми се включи и двамата с баща ми основно се грижат за тях.
Овцете са няколко породи – Каракачански овце, които дават малко количество мляко, но то е с много добри качествени показатели, Сакарска овца, Аваси, Асаф, Българска млечна овца. В момента общо са над 800 броя. Всяка година стадото се подобрява, като част от агнетата се оставят за разплод. През зимата животните се гледат в местността „Мерата“ в землището на с. Брестник. В края на май, началото на юни, се качват в местността „Баш мандра“ в Родопите, на 1600 метра надморска височина. Там стоят до декември, докато натрупа повече сняг. Отглеждат се свободно-пасищно, а мястото е рай за тяхната прехрана – на воля пасат чисти треви и билки, което е много важно за качеството на млякото, още повече, че в момента, в който те се доят, са горе на Балкана.
През 2010 г. с излизането на Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, решихме да затворим цикъла на производство и в собствена мандра да произвеждаме млечни продукти изцяло с нашата суровина. На селскостопанското изложение „Агра“ в пловдивския панаир бяха представили една модулна мандра. Баща ми я видя, хареса и естествено закупи. На практика бяхме от първите в страната с такава мандра. Тя е с капацитет 400 литра мляко на ден.
През 2011 г. започнахме експериментално да правим сирена, кашкавали и кисело мляко. Сега съм щастлива, че това, което исках да уча, сега го работя. И то с голямо желание и голяма любов. За мен храната винаги е представлявала интерес и предизвикателство, още от ученичка – завършила съм Техникум по обществено хранене.
В началото по въпросната Наредба 26 имаше доста неясноти. След ходене по мъките, едва през 2016 г. успях да се регистрирам. Мандрата е разположена в село Брестник и отговаря на всички изисквания на Българска агенция по безопасност на храните. Произвеждам сирене, кашкавал, брънза сирене, кисело мляко и извара. Важното е да има разнообразие, защото на пазара клиентите имат различни предпочитания. Затова и правя различни и интересни видове кашкавали, с различни добавки – с ядки, с гъби, зрели с червено вино, с боровинки, с различни подправки, като риган и мащерка и др. Приготвям и един дърпан кашкавал. След като се измеси, той се дърпа като кора за баница и става точно като т.нар. къпана баница. После се усуква, плете се и се къса на ленти и конци. Правя също и кашкавалени рулца с подправки, с маслинки или нещо друго.
Направила съм си такава организация на работа, че произвеждам в дните от понеделник до петък, а в събота и неделя съм ангажирана с реализацията. Тя е предимно по фермерските пазари в Пловдив – „Натурално“, и в София – на „Римската стена“. Голямо предимство е, че лично продавам стоката си, защото когато възникнат въпроси от страна на клиентите, винаги мога да им отговарям. Продавам и на място в Брестник, както и онлайн. Надявам се да се възстанови и грандиозният фермерски пазар в София, до храм-паметника Александър Невски. Там се събирахме над 150 производители от цялата страна и в съответния ден се затваряше целият район Оборище. Беше много хубаво и за клиентите и за нас производителите, но заради пандемията и този пазар е закрит. Но благодарение на това, че производството ни е малко, при нас стока не се задържа – казва Виолета Крушкова.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!