РАЗДЯЛАТА С ЖИВОТНИТЕ Е ВИНАГИ БОЛЕЗНЕНА!

*особено, когато си ги гледал 30-40 години, когато те са част от ежедневието и живота ти. Чакаме секторът да стане приоритет на държавата – тайно се надява фермерът Александър Александров от с. Белозем, Пловдивско. В момента той стопанисва ферма с 80 Маришки овце. Произвежда житни, ориз, картофи и както казва за себе си: „сам войнът е войн“.

Александър Александров е от с. Белозем, на 58 години. Живее и развива бизнес в своето родно село. Отглежда животни, зеленчуци и зърнени култури. Стопанисва ливади, трайни насаждения, люцерни.

-Дори започнах да се отказвам поетапно от някои зеленчуци, защото няма кой да работи. Продадох два декара оранжерии. И сега съм ангажиран само с животните, 80 броя е поголовието, фермата е извън селото. Имах и кози, но и тях продадох. Отглеждам картофи предимно, миналата година бяха 3-4 дка. А преди години и крави съм гледал, и свине-майки. А по-миналата имах 2 дка оранжерийни зеленчуци и на открито още 2 дка. Засаждах домати, краставици, започнал съм през 1986-та г., та до скоро. Не беше лесно. Тази година се ограничих само с отглеждането на картофи.
Сея около 25 дка ориз, това е основно перо в растениевъдството. И трактор и инвентар си имам. Закупих общинска земя, построих ферма, изградих я по правилата, но се оказва, че трудностите, изискванията и съответно санкциите продължават.
Отглеждам Маришка вакла овца, Аваси закупих неотдавна и др. автохтонни породи. За да ги съеша. Млякото вече не се изкупува в селото ни, затова ги отглеждам предимно за агнета. В годините назад на пункта в Белозем съм предавал по 5 тона мляко. Стадото ми е младо, животните са на година и половина, тепърва ще разгръщат потенциала си. 50 са майките и около 35 са агнетата, но има още за агнене. Мъжките продавам, женските оставям. Плодовитостта ми е близо 90% близнета. Когато ги гледаш и храниш както трябва – те ти се отблагодаряват. Доказано правило в бизнеса!
Доста средства отидоха по фермата, но и спънките са много. Трябваше да сменя статута на земята по предназначение, подавах нееднократно молби. Сам си осигурявам фуражите, наел съм общински пасища, люцерната ми е 35 дка, отделно фуражни смески, сея фий, овес. Но част от земите ми са оризови клетки и реших да ги оползотворя.
При обслужване на стадото ползвам услугите на ветеринарен лекар от селото ни, много добър специалист е. Но ето и друг проблем, годишно ми отиват по 200-300 лв. за ушни марки и не след дълго се случва овцата да се закачи някъде, да си нарани ухото, да го разцепи дори. Ушната марка пада незнайно къде и санкцията е готова! Само преди 10 дни ветеринарят постави марките и виждам, че на едно от животните едната е паднала. Какво очаквам, очаквам проверка по 137 Мярка и съответно санкция. Такава е реалността в нашия бизнес.
Искам да работя законно, първи излезнах извън селото и в един момент се оказвам незаконен. Така че проблемите в животновъдството продължават. Нали ви е ясно – този, който не произвежда продукция е в най-добра позиция, защото не могат нищо да му вземат, а този, който произвежда е санкциониран.
Сега трябва да инвестирам над 4-5 000 лв. в различни помещения: стая за млякото, площадка за оборски тор, дезинфекционна, отделно пътеки… Как да се случи, като инвестицията няма покритие. Оказва се, че тези колеги, които работят незаконно са по-добре, а аз, който се старая всичко да е на светло – съм потърпевш.
Цената на агнетата живо тегло върви около 7 лв. за килограм. Сега в момента като не доя и не предавам мляко (защото няма къде) съм принуден да оставям приплодите да сучат, да достигнат килограми и да ги продавам. А някои стават и шилета… Цената от 1.10 лв. за литър овче мляко е от 30 години, епизодично се вдига с някоя стотинка и толкоз. А как да се откажа, като овцевъдството ме тегли…
Овцете гледам пасищно и оборно. 200 дка са пасищата – мои, общински и частни. Що-годе подредихме нещата, но непрекъснато излизат нови и нови наредби, много от тях непосилни за дребния фермер.
В бъдещ план? Чакаме все още отрасълът да бъде приоритетен, както обещава аграрното министерство. Шест месеца чакам отговор на една моя молба за закупуване на място от общината. Същевременно то не представлява интерес за никого, иска ми се на това място да си построя навес, място за техниката, за колите. Но трябва да мине през Общинския съвет за насрочване на търг. Оправданието е пандемията.
Миналата година ми се наложи да се лекувам, но не съм ползвал нито ден болничен, макар че се осигурявам по правилата. Това също те обезкуражава.
Преди мислих за мини мандра, но сега и от това се отказах. И за тази дейност ми трябва специалист, да е майстор, да прави добри продукти, да получава добра заплата. Във фермата имаме всичко – ток, вода, тя се намира на 150 м от селото, не е кой знае колко далеч, но за да ми прекарат ток заплатих съвсем немалка сума. И това не е всичко. Само за една регистрация ми се налага по пет пъти да отивам до общината, до ветеринаря, до счетоводството. После идват проверки, с тях и санкциите.
Получаваме субсидии, а на практика не можем да разберем за какво са, веднъж по 10 лв, друг път – 15… Същото е и за земята, преведоха ни по 19 лв./дка, какво мога да планирам с тези пари. Дори само за една оран не стигат! А разходите за декар житни са стотина лева, за ориза – 400 лв. Работата става още по-трудна и несигурна. Затова разчитам на себе си…
(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!