РАЗСАДЪТ СЕ ГЛЕДА КАТО МАЛКО ДЕТЕ!

*Трябва да угаждаш на растенията, да ги наглеждаш, да не им е горещо, нито пък студено, да са нахранени… И след това да чакаш културите да дадат плод. Аз съм специалист по пипера, но залагам и други зеленчуци, а от тази година и билки – в този ред на мисли премина разговора ни с младия фермер Стойко Лилчев от с. Могила, Старозагорско.

Стойко Лилчев е родопчанин, родом е от Смолянското село Кундево. Семеен с малка дъщеричка. И както обикновено се казва, че „случайни неща няма“:

Вече 21 години съм в с. Могила. Дойдохме тук, защото в нашия край няма работа. Родителите ми се препитаваха от тютюна, но и този бизнес затихна. В началото нашите отглеждаха тютюн в Мъглиж, в Главан, и то допреди 7-8 години. Но се преориентирахме в друго направление – към зеленчукопроизводството. Полека-лека закупихме ниви, други пък наехме. Сега работя с баща ми, а съпругата ми Добрияна помага в активните сезони. Отговаря за поръчките, заявките.
Специалист съм по пипера, но тази година заложих и бял равнец. Един колега от Преславен го отглежда и аз също реших да опитам с тази билка. Той събира цветоносите и от тях извлича масло. Намерил е и добри пазари, отглежда и лавандула (близо 800 дка). Та това тук е разсадът от белия равнец, към края на април ще го изнесем на полето.
Тази година ще отглеждам 65 дка пипер, предполагам, че за една седмица ще го засадим. 20 човека ще работят на къра, а тук в двора 7-8 жени ще скубят разсадите, такава е организацията. Помагат ми приятели, познати, хора от селото. Разсада го заложих на 26 март, направих 65 лехи, по една за декар. По 11 м са дълги. Не е лесно да се гледа зеленчуков пък и какъвто и да е друг разсад, все едно се грижиш за малко дете.
След 10 май ще бъда готов да изнеса пипера на полето. Сега лехите са завити, растенията вече са кръстосали, но найлонът е по-нависоко, та няма опасност от запарване. 120 г семена ми отидоха на леха. Специализирахме се в разсадопроизводството, имаш ли желание, нещата се получават. Полагам в таблите торопочвена смес, поливам, засявам, покривам с тор и отново поливам.
Почвите в землището на Могила са добри за зеленчуци, нивите ми са наблизо (в края на селото), но ги подменям, правя сеитбооборот. В стопанството си отглеждам и други култури, миналата година имах люцерна, зърнени, картофи, домати.
Белият равнец ще остане на едно място 6-7 години, цъфти през август, ще го окося и ще го предам на колегата, който ще извлече маслото.
Сега подготвям и тази оранжерия, в нея ще отглеждам също домати. А тук съм засял картофи. Засял съм още 7-8 дка и в двор на близко семейство. Рано ги заложих и вече са поникнали. Миналата година от декар и половина получих около 6 тона картофи, доволен съм. Научиха ни хората, харесват ги и идват да си купуват.
Празно място в стопанството си не държа. Щом изнеса пипера по полето, на негово място засаждам праз. Вече съм го засял. Тук в двора заедно с къщата площта е около 8 дка. Навремето, когато купувах земите, цената им беше добра, в регулация съм. И градът е близо, та откъдето и да погледнеш са все удобства.
В бъдещ план имам намерение да разширя площите, но все пак всичко зависи от пазарите, цените. Засега се оправяме сами с баща ми и съпругата ми. Всеки работен ден планирам от вечерта на предходния, но много пъти нещата се случват в движение.
Свикнал съм с този бизнес, не мисля да изневеря на земеделието. Преди 2 години ходих в Холандия, три-четири месеца работих в оранжерия, през зимата беше. Тамошните колеги постигат невероятни добиви, от корен домати берат по стотици килограми. Държавата обаче подкрепя своите производители, а те от своя страна спокойно свалят цените на купувачите. И не жалят дори когато стотици тонове продукция се изхвърля. Имало е случаи по 500 тона домати дневно сме изхвърляли. За какво да са притеснени фермерите, след като продукцията им е предварително заплатена.
Но никъде по света не може да се родят такива зеленчуци като нашите – слънчеви, вкусни. Предпочитат ги германци, англичани, италианци… Затова съм се насочил към затваряне на цикъла и предлагане на краен продукт – печен и белен червен пипер. Стопанството ми и процесите се нуждаят от модернизация, обмислям проект и в тази посока. Надявам се да успея, разбира се, с повече упоритост и с много, много работа…
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!