РОДЕН СЪМ ЗА ЖИВОТНОВЪД!

*Това твърди Симеон Паралов от Петричкото село Капатово. Той и семейството му поддържат ферма с овце, кози, зайци и голямо разнообразие от пернат добитък. Стопанинът апелира да се регулират изкупните цени на млякото и месото.

Симеон Паралов е животновъд с близо 30-годишен опит. Оприличава се не като потомствен, а като човек, роден за животновъд. Притежава стопанство с голямо разнообразие от дребен и пернат добитък, разположено в подножието на Пирин планина – в село Капатово, община Петрич. В него се отглеждат овце – над 400 броя от породата Каракачанска, 40 кози, над 100 кокошки, 50 пуйки и още толкова токачки, 20 гъски, гълъби – 40 бр., както и патици, зайци, и др. Фермата се простира върху 8 декара, отделно стопанинът е закупил 40 декара, които са в съседство.
С много работа, безсънни нощи, но с и много любов и грижи се поддържа толкова голямо стопанство, казва чистосърдечно Симеон Паралов. В работата му помагат съпругата и двамата му сина. Не иска да разчита на чужди хора, тъй като е убеден, че никой няма да се труди с отговорност така, както най-близките. Със съжаление казва, че преди време е имал работници, които се оказали недобросъвестни и крадливи, затова ги освободил. Отчита, че животновъдният сектор е най-трудният за намиране на работна ръка. Доенето на животните се извършва машинно, като в един апарат влизат 12 броя. Спомня си, че преди 15 години, преди да закупи доилна зала, със съпругата му са издоявали на ръце по 330 литра мляко на ден.
Заради ниската изкупна цена на млякото и скъпия фураж, преди няколко години семейството се принуждава да изгради собствена мандра. Тя е с капацитет 200 литра на ден, като в нея се обработва изцяло суровина от стопанството. От овчето мляко приготвят сирене, кашкавал, извара, и кисело мляко, които продават по Наредба 26, а брандът, под който са разпознаваеми, е „Ферма Паралови“. Млечните продукти се майсторят по класическа рецепта. Преди години животновъдът е изучил и този занаят от опитни майстори мандраджии, а днес ги правят двамата със съпругата си. Добавки като подправки, гъби шийтаке, сладко и др., не слагат, тъй като с тях крайните продукти много се оскъпяват и стават непродаваеми. Реализацията и без това е трудна, хората нямат пари, а и нашите клиенти не са богати. По-важното е, че това, което консумираме като чиста храна в нашето семейство, предлагаме и на нашите клиенти, казва г-н Паралов и уточнява, че заради многото работа нямат време да ходят по фермерски пазари. Хората в района ги познават и купуват на място от фермата. Част от продуктите се реализират в съседни винарни, които развиват винен туризъм и предлагат различни мезета по време на дегустациите. От „Ферма Паралови“ излизат също яйца от домашни кокошки, патици и пуйки, живи петли. Отделно приготвят и консерви от шилешко месо, както и домашно приготвени луканка, бабек и създърма.
Относно Програмата за развитие на селските райони фермерът е категоричен, че по свои съображения не желае да кандидатства по нито една от мерките. Смята, че подпомагането, което държавата осигурява на животновъдите е крайно недостатъчно. Трябва да има утвърдена изкупна цена на млякото и на месото. Произвеждаш агнета, а няма фиксирана цена. Кланиците не плащат повече от 5 лв. за живо тегло. Грубия фураж, силаж и люцерна закупуваме, само царевицата е 55 стотинки – накъде вървим, пита г-н Паралов и уточнява, че за съжаление в България е така. Той не вярва, че ситуацията може да се подобри за предстоящия Великден и дори търговските вериги да наблегнат на българско агнешко месо, на предна линия пак са кланиците, които гледат собствените си интереси и ще печелят отново те, а не производителите. Така или иначе пак ще е в сила приказката „за сиромаху песен нема“.

Ние сме гледали животни и преди подпомагането, и ако сме живи и здрави, пак ще ги гледаме и след като свърши това подпомагане, което не е адекватно за всички земеделски производители – акцентира на проблемите в бранша г-н Паралов. – Моите синове за сега помагат, но нямат желание да поемат щафетата, нито аз ще им позволя след време, когато годинките ми напреднат повече и няма да мога да се справям. Колкото и да е жалко, няма бъдеще в животновъдството….
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!