„РОЗИТЕ СЪЗДАДОХА ФЕРМАТА, СЕГА ФЕРМАТА ПОДДЪРЖА РОЗИТЕ…”

*така формулира развитието на семейния бизнес г-н Стоян Кисьов от Гурковското село Паничерево. Рози, лозя, ръж, люцерна, пасища и ферма със 70 подбрани крави от Черношарената порода – разностранна е дейността на фамилията. Отскоро своята професионална реализация тук откриват синът Валентин и племенникът Стилян.
*По Наредба 26 семейството изгражда малка мандра, в която част от млякото се преработва в сирене, което е прочуто далеч зад околията. Заявките вървят с предварително записване – месец напред. Защото сиренето се приготвя от истинско качествено краве мляко, с майсторлък и много любов, а и отговаря на всички изисквания на стандарта.

Срещата ни с г-н Стоян Кисьов, фермер от с. Паничерево, е на полето. Знаем, че времето е ценно за всеки земеделец, затова действаме организирано. Заставаме до трактора в края на едната от розовите градини и без много предисловия започваме разговора. Естествено мислено се връщаме към началото.

-Работим от 1998-99 година след земеразделянето, взехме си собствените земи (на дедите ми) и започнахме с лозята, а впоследствие и с нивите. Лозовите насаждения бяха само 8 дка. Но още първата година като събрахме гроздето и го продадохме (беше с много добра цена), си закупих първия трактор – МТЗ. Масивите днес са с пъти повече, вече достигнаха 120 дка. Част от земята е собствена, но повечето е наета. Разположена е в различни землища, сортовете са винени най-вече: Мерло, Алиготе, Мискет отонел и малко Памид. Преди години прекупвачите ни извиваха ръцете, купуваха на много ниски цени – до 20 ст. е падала цената, а последно продадохме суровината на Винпром Ямбол за 50 ст. килограма. Разбира се, че и тази цена не е достатъчна, но пък е по-добра от предлаганата от прекупвачите.
Отглеждам още 42 дка рози и около 400 дка люцерна, ето там, на горната нива. 280 дка е ръжта, утре започваме да я силажираме, готова е вече и се заемаме с приготвяне на фуража за стадата. Земята при нас е бедна – кафяви горски почви, и с торене даже не дава кой знае какви резултати. ОБЩО СТОПАНИСВАМ 740 ДКА, В ТОВА ЧИСЛО 170 ДКА ПАСИЩА, НАЕТИ ОТ ОБЩИНАТА.
Културите са различни и работата е много. Всичко е свързано със срокове.
През 2017 година закупих този трактор Джон Диър, МТЗ-то поостаря, Болгарът – също, и ето, че техниката не ни достига. Необходим ни беше трактор и във фермата, затова се наложи да закупим трета машина с мощност 110 к.с.
ЖИВОТНИ отглеждаме отпреди 1990 г, моите родители бяха закупили една крава и при ликвидацията на ТКЗС-та като дялов капитал от Нова махала ни дадоха още една. Закупихме още две и след това „стадото нарасна”, достигна 7-8. Но се заредиха трудни години, зърнена криза ни връхлетя, фуражът не достигаше. И се върнахме в началото, както се казва на „кота нула”, останахме с една крава. А и гроздето не ни го платиха в онова време, в замяна получихме само бележки, та нямахме пари дори за фураж. Децата бяха малки, оставихме само една крава за наши нужди.
Съпругата ми Красимира прояви желание и много упоритост, та от едно животно направихме стадо от двайсетина, които гледахме в двора в малък обор. През 2015 г започнахме да изграждаме фермата. Трябваше ни време, средствата отново не достигаха, да, навремето на това място е имало стара овцеферма, но от нея нищо не беше останало.
Сега вече кравите са 69, 45 дойни, останалите са подрастващи. Краси се занимава основно с фермата, тя дои, тя прави сиренето. Породата е Черношарена, адаптивна е за нашите условия, отплаща ни се за грижите. Заплождаме изкуствено със семенна течност от Холщайн-фризийски разплодници. И от 2-3 години ефектът е очевиден. Стана така, че докато с постъпленията от розите и лозята навремето съградихме фермата, сега вече животните поддържат растениевъдството…
Млечността ни е много добра – 27 литра от крава, животните ни са под селекционен контрол. През изминалата година постигнахме лактационна млечност от 6 800 кг, при норматив от 4000 кг. Суровината предавам на Млекопреработвателно предприятие Минчеви от Кортен.
В кравефермата работим цялото семейство – аз, съпругата ми, синът ми Веселин и още двама души, пастир и общ работник. Два месеца пастирът е зает със стадото на пасището, а през зимата изкарваме животните навън за около час-два. Защото разходката е неизменна част от техния режим.
По Наредба 26 си направихме минимандра и близо 300 литра суровина ежедневно се преработва на сирене, а останалото количество отива в мандрата в Кортен. Регистрацията ни е за сирене и ръчен кашкавал, но кашкавалът е трудоемка работа, затова рядко го приготвяме. А сиренето е изключително търсено, Красимира записва желаещи за месец напред. Но рано или късно сме решили, че ще увеличим продуктите.
В семейната ферма успешно съчетаваме и растениевъдството, и животновъдството. Тези рози тук са повече от 15 години, но за да ги подмладим миналата година се наложи да ги изрежем до долу. Не се поколебах, особено като имахме проблем с изкупната цена на розовия цвят. Нещо повече, дори сме на мнение да редуцираме насаждението. Защото работната ръка не достига, а е и скъпо платена. Розовият цвят се търгува евтино. Земята в региона е най-благодатна за етерично-маслените, но сега вече ще я заемам с люцерна, с ръж, която дава много листна маса и голям обем зелен фураж. Колкото и да не ни се иска, други култури ще заемат мястото на казанлъшката маслодайна роза – емблемата на нашия край, традицията и препитанието на хората тук.
В бъдещ план? Синът ми Веселин, както ви споменах, работи във фермата, завърши зооинженерство в Стара Загора, та разчитаме на него. Нормално е, имаме намерение да увеличим поголовието, но пък за целта ни е необходим по-голям сграден фонд. Обмисляме вариант да изградим още един обор до този. Притеснено ще ни бъде, основно заради средствата, но ще се развиваме.
Иска ми се да закупим доилен робот, дойните крави са около 50-60, и „този дояч” напълно ще може да се справя с тях. Само че цената му не е малка. Вероятно ще отговорим и на изискванията по програмите, но всичко е въпрос на бъдеще. Ще се интересуваме. Красимира вече 20 години плътно е ангажирана с доенето, а и в мандрата работата я чака. Искаме да я облекчим, да се фокусира само в преработката на суровината.
Ако искаме да надграждаме трябва да следим новостите – това е пътят! Например аз не съм привърженик на оборното отглеждане и хранене. Затова нашите крави задължително по час-два ежедневно ги извеждаме на разходка до пасището. Това със сигурност им е от полза.
Питате ни за субсидиране на сектора. Нашето стадо е под селекционен контрол и получаваме по 590 лв. на крава. Повече е от миналогодишната субсидия и това ни помага много. Къде влагаме средствата, разбира се, че отново във фермата. Получихме парите и си закупихме нов миксер. Докато със стария фуражът се раздаваше за 3 часа, то с новия това става доста по-бързо и качествено, за 40 до 50 минути. Храната е питателна, животните приемат сенажа с охота.

(повече в Агровестник – стр. 15-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!