САМО ДОБРИЯТ РАЗСАД ДАВА ДОБЪР СТАРТ В ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО

  • Това е мотото на Салих Метраш от Айтоското село Тополица. Той и съпругата му отглеждат разсад за различни зеленчуци. Мечтаят да механизират производството си.

Производителите на разсад в България са стотици. Но малцина дават гаранция за предлаганата от тях стока. Сред тях е Салих Метраш от Айтоското село Тополица. По професия е инженер-химик, но по призвание земеделец. След като се дипломира, шест години работи в рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ край Бургас, след което прави завой в професионалното си развитие и поема семейния бизнес с производството на разсад. От дете е възпитаван на труд и любов към земята и от малък активно се включвал в работата на родителите си на полето. След кончината на баща му, който бил основен двигател в бизнеса, Салих Метраш твърдо решава да следва традицията и да се усъвършенства като производител на разсад. И успява, не само с опита от практиката, но и с много четене и задължително с консултации с вещи агрономи. Отглежда основно посевен материал за домати, пипер, чорбаджийски и люти чушки, праз, зеле, краставици, дини, пъпеши, тиквички и други. Отделно е производител на кромид лук и арпаджик. Общата площ, която обработва, е над 100 декара, като разсадите са върху 8,5 декара. Член е на Асоциация „Български пипер“.
Ето какво е написал фермерът в личната си уеб страница: „Специализирал съм се в отглеждането на зеленчукови разсади. За петнадесет години съм увеличил производството петнадесет пъти – от 400 кв.м. в началото през 2003 г. до 6 000 кв. м оранжерийна площ през 2018 г. Отделно от оранжериите отглеждам и 2 дка разсад на открито. Този ръст, разбира се, не е само функция на моя труд и усърдие, а по-скоро е резултат от удовлетвореността на моите клиенти. Kлиентите са тези, които ми дават кураж, защото доверието им в мен ме вдъхновява да не жаля труд и средства, за да оправдая очакванията им за добър, качествен, здрав разсад.
Извървявайки пътя на усъвършенстването няма как да не съм се сблъсквал с редица проблеми. Но именно проблемите и най-вече анализът за тяхното възникване ме научиха на един ценен урок – да не пестя труд и средства за превантивни мерки. Ето защо, аз не правя компромис по отношение на превантивното третиране на разсада с фунгициди и инсектициди. Веднъж преболедувал, дори и да е излекуван, това ще се отрази в последващото развитие на растението на нивата. Не си позволявам да храня разсада с азотни торове и да го докарам в добър пазарен вид, а наблягам на спомагащи корено-образуването торове и препарати. От седем години отглеждам разсада само с торф перлит и NPK с цел предпазване от патогени, които често се срещат в оборския тор. Ако Вие търсите професионално отгледан разсад, гарантирам Ви, че ще направя необходимото да получите такъв“, пише още Салих Метраш.

-За сега всичко при нас е ръчно, а машинката е жена ми – тя разхвърля семената след като предварително са претеглени за определена квадратура. Толкова се е усъвършенствала, че понякога нещата се случват по-добре и от механизираната сеитба. Разсадите, които произвеждаме, са предимно за пипер и за домати, но по заявка на клиента, правим за броколи, за зеле, за камби и др. В момента имам разсад за късно зеле и праз – казва фермерът. – Аз на пазар не излизам. С повечето ми клиенти работя по предварителна заявка и след като разсадът е готов, го изпращам с куриерска фирма, ако човекът е далече.
30 процента от хората ми изпращат семена, а останалите казват какъв сорт искат и аз го осигурявам. Фабрики, които държат на определени вкусови качества, наблягат на български сортове пипер – Куртовска капия, Ивайловска капия, напоследът се налага и Хисарската капия. Напоследът все повече се търсят хибридните сортове, тъй като са по-устойчиви на заболявания и са по-високо добивни – обяснява Салих Метраш.
Колкото и да е странно, но производителите на разсад като него, не получават национално или европейско подпомагане. Той е обсъждал въпроса с организационния секретар на Асоциация „Български пипер“ Георги Василев, който пък го е поставил на ниво Министерство на земеделието. Отговорът бил, че в Европа производството на разсад се възприема като манифактура, а не като отглеждане на зеленчуци и поради това няма финансиране. Като производител на лук пък е „отрязан“ от подпомагане, тъй като имал между 40 и 100 декара, а културата се субсидирала при лимитирано отглеждане до 10-15 декара. Другият парадокс бил, че съпругата му, която също е регистриран земеделски производител, нямала право да се възползва от една от европейските програми за подпомагане, тъй като двамата имали граждански брак.
До миналата година семейството отглеждало в оранжерията и зеленчуци от разсада, който остава и до нова година предлагали прясна продукция, но се отказали от тази дейност. Проблемът не е толкова в реализацията, а в ниските изкупни цени, от което страдат всички производители, както и в несигурните пазари.
Амбициите на фермера са да въведе механизация и модернизация в производството на разсадите. Не знае дали децата му ще поемат щафетата и казва, че иска първо да ги изучи, а животът ще покаже какъв професионален път ще поемат.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!