САМО ЕДИННА НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАЩИТИ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПЧЕЛАРИТЕ

*В това е убеден г-н Николай Гайдов, председател на Общинско пчеларско сдружение „Акация 1899“ – Пловдив.

Изключително тежка 2020 г. ще запомни пчеларският бранш. Наред с Ковид-пандемията, годината бе съпътствана с неблагоприятни климатични условия, които доведоха до драстичен спад на добивите от мед на много места в страната. Високата смъртност на пчелите, причинена не само от отравяния с пестициди, евтиният внос на мед, както и ниските му изкупни цени у нас, допълнително утежниха ситуацията в сектора. За проблемите и перспективите в бранша разговаряхме в навечерието на празника на пчеларите – Св. Харалампий (10 февруари), с председателя на Общинско пчеларско сдружение „Акация 1899“ Пловдив – г-н Николай Гайдов.

-Г-н Гайдов, каква е равносметката на пчеларите за изминалата стопанска година?

-2020 г. бе най-тежка за пчеларството. Много ниски добиви от мед и много висока смъртност при пчелите. От месец септември имам информация за над 70 процента загинали пчелни семейства в някои области на страната. В момента не можем да си обясним тази висока смъртност, с колегите имаме само предположения. Вероятно една от основните причини е климатът, както и липсата на поленоотделяне и протеини, необходими при зазимяване на пчелните семейства през есента. Вследствие на това има ниска яйценосна дейност на майката, което също е причина. А в съчетание с 1, 2 или три болести загубите са неизбежни.
В новата селскостопанска политика, която очакваме от 2023 г., пчеларска програма на практика няма да има. По начина, по който са зададени нещата от Европейската комисия, вече ще има отделни интервенции, т.е. при сегашната пчеларска програма ако се кандидатства за различни мерки, през новия програмен период те ще бъдат разделени на интервенции. На този етап няма голяма яснота как това ще се отрази на бранша, но най-голямото ни притеснение в тази връзка е, че няма да може както сега да се прехвърлят средства от една мярка в друга. Тоест ако едната мярка не е усвоена, парите от нея се прехвърляха към други мерки, за които липсваше финансов ресурс. Например сегашната мярка за подпомагане на пчеларите за закупуване на техника е много атрактивна и за нея не стигат средства, част от парите от другите мерки, които не се усвояват, се прехвърлят по тази мярка и не се губят. При новата ОСП това няма да е възможно, въпреки че са предвидени 2 млн. евро повече за пчеларството.

-Удачна ли е според Вас електронната платформа, която Българска агенция по безопасност на храните въведе за оповестяване на пръсканията и регистрацията на пчеларите и стопаните в тази система?

-Тази платформа за оповестяване на пръсканията още не е разработена и вероятна ще проработи, но не и по начина, по който ние искаме. Ние и досега бяхме информирани по места, но контролът върху тези пръскания го няма, не е предвидено да се извършва такъв. Така че отново това е една палиативна мярка, която няма да доведе до решение на проблема с пестицидите, напротив той се задълбочава. Извършиха се промени в Закона за пчеларството, които минаха без мнението на сектора, но и които няма да се отразят добре. Едно от нещата е, че отпада регистрацията на пчелините в кметствата, което означава, че ние не можем да очакваме предупреждение преди пръскане – устно или писмено от самите кметове.
Вече 10 години в пчеларството в България нищо не се случва и нищо не можем да променим. Най-лошото е, че не успяхме да създадем единна национална организация, която да защитава интересите на пчеларите. Пръсканията с препарати за растителна защита са едно от нещата, които в съчетание с другите проблеми, които коментирах, водят до гибел на колониите. Освен, че смъртността при пчелите е много висока, голяма част от колегите афишират слаби семейства, което означава, че още месец и половина зима, която очакваме да има, а през март винаги има студове, вероятността да се увеличи смъртността е много голяма. Вече идват сигнали в две посоки – както казах има гибел на цели семейства. В същото време интересен и тревожен е фактът, че се наблюдават и напълно липсващи семейства в кошерите, а при това вътре има мед. На този етап за ситуацията няма обяснение, нито реални параметри, а само догадки.

-А има ли положителна промяна по отношение на изкупните цени на меда?

-За съжаление, няма промяна! Изкупната цена варираше около 4,20 лв./кг. Много рядко стигаше до 4,50 лв. Има сериозен натиск, вероятно от вноса. Доста колеги се отказаха да продават на едро, тъй като едровата цена е неадекватна. Вследствие на това продажбите на дребно се увеличиха, конкуренцията стана много голяма. И няма как при тези разходи, които един пчелар прави за един кошер, килограм мед да струва 4,20-4,50 лв., а в същото време в съседните страни това е цена в евро.

-Какви са очакванията за тази пчеларска година?

-След месец и половина искаме да видим колко от оцелелите семейства са живи, за да можем да вземем мерки и да си направим собствени изследвания за това, което се случва и поне да спасим една година, която вследствие на предишната тръгва зле. Ако имаме възможност да постигнем количествата, които по принцип достигаме в Пловдивска област – 20-25 кг мед от кошер, това ще е добре, за да могат да се възстановят пчелните семейства. Не можем да имаме по-смели очаквания, при положение, че миналата година имаше пчелини, които добиха максимум 3-5 кг от пчелно семейство. Климатът се променя драстично и заедно с пръсканията, това е най-тежкото, което се случва. Важното е обаче да сме здрави, за да вървим напред.
Разговаря Аделина ГЕОРГИЕВА

На снимката – Николай Гайдов /вляво/ на изложението „Апи България“ в Международен панаир Пловдив през 2017 г.

(повече в Агровестник – стр. 7-29)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!