Само този, който е борбен и работи с хъс и любов, ще успее!

*В това е категоричен младият фермер Ванко Иванов. Той управлява мащабно стопанство в землището на село Галата,общ. Тетевен. Поддържа 5 хиляди декара с ливади и пасища. Има овощни градини със сливи и орехи, два пчелина и модерна кравеферма в Добричко.

Да си на Христова възраст и да си създал огромно и успешно стопанство, все едно си натрупал 30 години опит, е уникален случай в най-новата история на родното ни земеделие. И неоспорим факт, който се дължи на голям хъс за работа, трудолюбие,находчивост и предприемчивост. При това да не си наследствен фермер, а да си завършил право. Това накратко е визитката на юриста Ванко Иванов, влюбен в земята,природата и свободата, която му дават,и най-вече удовлетворението, което получава от труда си. Затова след като сбъдва детската си мечта да стане адвокат, той се отдава на земеделие и животновъдство в родното си село Галата,общ. Тетевен.

Стопанството му се простира на 5 хиляди декара в 10 землища в община Тетевен, които се намират изцяло в необлагодетелствани райони. Поддържа основно ливади и пасища,има над 300 декара наети сливови градини и млада орехова градина. Отделно отглежда 2 пчелина с общо 150 кошера. Участва и в управлението на голяма кравеферма с хиляди животни в района на Добрич.Миналата година на Националния форум на младите фермери, Ванко Иванов бе удостоен с грамота за устойчив проект“Поддържане на пасища, попадащи в защитена зона по НАТУРА 2000″. Устойчивост постига чрез диверсификация на дейностите:пасища, маслодайни култури, орехи, пчели,животновъдство. Ливадите и пасищата се възстановяват по естествен начин чрез натрупване на биомаса. В стопанството е осигурена местна заетост на 5 лица.

За работата на фермера, Ванко казва, че не всичко върви по мед и масло, но този, който е амбициозен, който е борбен и не прекланя глава, той ще успее. Още през 2009 г., малко преди да приключи юридическотко си образование, разбира за благата, които предоставя Европейският съюз и програмите, които дават възможност за развитие както на младите фермери, така и на по-големите стопанства. И решава да се преориентира от право към земеделие. През 2012 г. разработва проект по мярка 112 „Млад фермер“ от програмния период 2007-2013 г. Одобрен е и започва да се развива, но и да се бори с предизвикателствата, както и с непредвидени обстоятелства. Ето какво ни разказа за бизнеса си младият фермер:

– Земеделската си дейност стартирах с всичко, което имахме на село в задния двор. Разполагах с 6 кошера, 23 зайкини-майки, 20 кокошки-носачки и 5 декара наследствена земя от прадядо ми. Намеренията ми бяха да създам орехова градина около 30 декара, да поддържам животните, да отглеждам 5 години 250 пъдпъдъка и да увелича 5-те декара ливади на 50 декара. Тъй като около мен пустееха много земи, а аз бях много амбициозен, закупих един стар трактор и една стара косачка и кандидатствах през общината да наема пустеещите ливади и пасища около мен в село Галата. Първата година наех 600 декара, на следващата година наех още толкова. Сега наред с орехите продължавам да поддържам и ливади, които в момента са 5 хиляди декара. Имам и 300 декара сливови овощни градини.

Междувременно кандидатствах и по Мярка 121 за модернизация, пак от предния програмен период, и също бях одобрен. С получените пари тогава успях да закупя първите модерни машини в стопанството си – два мощни трактора, идеални за моите терени, плюс прикачен инвентар.

През новия програмен период /2014-2020 г./ отново кандидатствах по Мярка 4.1. за модернизация – също за два трактора и един тежък вид шредер, който да раздробява на по-дребни фракции по-едрите дървета в пасищата и така те да не се задушават. Но впоследствие, тъй като имах огромни трудности с този проект, той не се реализира изцяло.

Относно тазгодишната реколта, Ванко Иванов е много доволен:

– Тази година сливовата реколта беше много богата и изобилна. Едвам смогнахме да приберем плодовете. Радостното е, че в нашия регион няма проблем с работната ръка. Но съм решил да кандидатствам с проект, с който да закупя машина за прибиране на сливи. Нямам проблем и с тяхната реализация, която е основно на свободния пазар.

Имаме и ферма за млечни крави, която е нашата гордост. Стопанството е едно от най-добрите в България. Кравите са ни внос от Германия, порода Холщайн. Започнахме с един тир от 33 животни. В момента бройката е няколкостотин хиляди. Суровината продаваме на сериозен прекупвач и сме доволни от цената, която получаваме, защото млякото е с високо качество.

А пчеларството ми е хоби и страст, въпреки че не съм потомствен пчелар. Като дете ходих при един стар човек на село, който гледаше пчели, оттам е любовта ми към тях. Помня, че бях в седми клас, когато закупих първия си кошер с пари от бране на липов чай и игличина. Започнах с 6 кошера, с които участвах по мярката „Млад фермер“. Според бизнесплана трябваше да направя кошерите 10. На следващата година ги увеличих с 20, а по-следващата – с 50. Замених старите кошери с нови. Към днешна дата имам два пчелина, общо със 150 кошера.

Колкото и да е чудно, основната работа в стопанството си върша сам. Ползвам работници, но те са временно наети – за беритбата на сливите или презасаждане на дръвчета, или при ваденето на меда.

А проблемите пред младите фермери наистина са много, всички ние ги виждаме и говорим за тях постоянно. Положителното е, че и Европа заговори за тях. Обещанията за повече подкрепа и по-лесен достъп до земя и кредити биха направили сектор „Селско стопанство“ по-атрактивен за младите хора. Важно е обаче тези обещания да не останат единствено в докладите на ЕП и на заседанията на министрите…

А за мен е важно, когато правя нещо, то да е с любов, с хъс и с желание. Само тогава човек не знае кога започва и кога свършва работният му ден, защото не го приема като работа, а като удоволствие, което му носи и доходи! – завърши с оптимизъм разказа си Ванко Иванов.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!