Сапарева баня – с невероятна природа и неповторими забележителности

* кметът на курортното селище Калин Гелев заявява: „Това е една от най-китните общини, с интересно географско разположение, с неповторими природни и исторически дадености, с много забележителности“.

Калин Гелев е първи мандат кмет на Сапарева баня. Роден е в града през 1964 г. Завършил е Колеж по туризъм в Благоевград със специалност „Бизнес администрация“.Женен.

-Г-н Гелев, каква е визитната картичка на Сапарева баня и как природните дадености съдействат за развитието на общината?

-Сапарева баня е един малък модел на красива България. Бог ни е дарил с невероятна природа и забележителности- минерална вода, уникалната хубост на Рила планина, Седемте рилски езера,живописния курорт „Паничище“,прекрасни пешеходни маршрути. Разбира се, нашата гордост е Гейзера – фонтан с температура на водата от 103 градуса,която блика от над 400 м дълбочина. Той е единствен на Балканите по тези показатели и втори в континентална Европа по температура на животворната течност.

Да, това е една от най-китните общини, с интересно географско разположение, с неповторими природни и исторически дадености, с много забележителности. Използваме минералната вода по изключително добър начин, защото достига до много ползватели. Едни от най-големите потребители са Специализираната болница за рехабилитация, Акваклуб „КОТВАТА“ и хотелите я ползват за балнеология и спортни нужди – имат изградени плувни басейни. Тези обекти са допринесли значително за увеличаване на туристопотока към нашата община.

В момента реализираме проект по Националната програма „Минерални води“, съвместно с Националния доверителен екофонд за събиране на водата в 2 резервоара по 500 куб. м, от които водоподаването ще тръгне към над 30 потребители (хотели, къщи за гости, басейни). Надявам се, че така ще привлечем още гости.

През миналата година са регистрирани 60 000-70 000 нощувки. Голяма част от гостите преминават оттук на път към Седемте Рилски езера, които наричаме седемте „очи“ на България. Те са вторият притегателен център за гостите от страната и чужбина.

Нашата основна грижа е туристопотокът да достигне по-голяма уседналост – вместо 1-2 нощувки, хората да остават в Сапарева баня за три-четири и повече дни. Сигурен съм, че посоката, в която се развива градът е правилна и ще доведе до увеличаване на посещаемостта.

– Какво е нивото на развитие на различните агроотрасли, предвид, че тук е планински регион?

– Зеленчукопрозводството и овощарството бяха позабравен поминък, въпреки че преди 30-40 години бяха традиционни за района. Тук се отглеждаха много ябълки. Вече се усеща възраждането на тези земеделски дейности и част от младите хора развиват собствен бизнес в тази сфера. Общо 16 012 дка с пасища, ливади, овощни градини (224 дка), полски култури (2411 дка).

– Какви са инициативите за облагородяване на курорта и ползвате ли европейските програми?

– Реализираме европейски проекти по различни оперативни програми и сме селска община по Програмата за развитие на селските райони. В момента извършваме модернизация на ЦДГ „Св. Ана“ с бази в селата Ресилово, Овчарци и Сапарево. Извършват се строителни дейности по първите две бази, след което ще започне ремонт и в детското заведение в града.

Вторият проект, който осъществяваме е рехабилитация и ремонт на улици от градската мрежа и в трите села, за които стана дума. Отпуснати са 1,5 млн. лв., като 500 000 лв. е съфинансирането от наша страна. С тези средства северният вход на Сапарева баня ще придобие нова визия, тъй като ще бъде изградено ново кръгово кръстовище.

Следващият проект касае рехабилитация на най-южната улица и на 7 август пуснахме обществената поръчка. Тя се състои от три съставни улици – „Липа“, „Славяни“ и „Горица“, на които ще се положи нова асфалтова настилка. Безвъзмездно са предоставени над 1 млн. лв. чрез ДФ „Земеделие“, от които стойността на СМР е близо 900 000 лв. Подготвяме проект и по оперативна програма „Околна среда“ за разделно събиране на отпадъци на стойност около 400 000 лв…

Населението на общината е 7400 души, а в града живеят около 3500-3600 души. Неотдавна в средното училище беше направен вътрешен ремонт. Сградата, в която се помещаваше професионалната гимназия има сериозна нужда от модернизиране. Важно е да се отбележи, че основните обществени сгради в Сапарева баня – кметство, училище, детска градина, читалището са на термално отопление чрез горещата минерална вода.

Поликлиниката ни в момента се санира и ще бъде с нова визия. На първия етаж е спешна и неотложна помощ, на втория – работят трима общопрактикуващи лекари. В сградата се помещават и кабинети на зъболекари. Радваме се, че местните жители и туристите са доволни от медицинските услуги.

Водопад „Горица“ и екотъпеката към него в с. Овчарци е другата атракция, която си заслужава да бъде посетена. На улицата преди изходния пункт на маршрута се осъществява проект за подмяна на стария резервоар за питейни нужди с нов. За тази цел са отделени 255 000 лв. от капиталовите разходи. Имаме съгласуван проект с разрешение за строеж на довеждащия водопровод на Сапарево.

Църквите във всички населени места са доста. Основната ни черква е „Св. 40 мъченици“. Прекрасна е и църквата в курортната местност Паничище, посветена на Св. Иван Рилски. Имаме и два манастира – Ресиловски „Покров Богородичен“ и „Свети Стефан“ в Сапарева баня. Многобройни са параклисите около всяко от селата.

Моето желание е централната градска част и районът при бившата баня да се обособят като пешеходни зони, за да може туристите да са по-спокойни. Ако придобием главната улица, може да обособим платено паркиране и по нейното протежение.

Трябва всички жители заедно да се грижат за опазването на нашите природни и културни дадености. Каквото се изгради трябва да го оценяваме и съхраняваме.

Сапарева баня е община, която е в състояние да се самоиздържа. Това е перспективата пред много от общините в България, но трябва да се позволи да използват в максимална степен своите ресурси. Другата важна насока са усилията ни да задържаме младите хора по родните им места. Те трябва да виждат този красив курорт като място, в което да реализират своите идеи и мечти.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!