* Как един млад фермер съчетава музиката и земеделието, разказва Койчо Койчев, трето поколение земеделец от Стара Загора.
* Трудният пазар на продукцията и огромната бюрокрация са сред основните проблеми в работата му.
Койчо Койчев е трето поколение земеделец, музикант и агроном по призвание, ангажиран и в двете направления. Разговора водим след общото събрание на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, чийто член е от скоро.
– Дядо ми, баща ми и леля ми са започнали всичко още след земеразделянето. Леля ми – Виолета Койчева, е доайен в земеделието в Старозагорска област, и не само. Баба ми е имала 60 декара и оттам лека полека са развили стопанството. В последствие леля ми стана председател на кооперацията в с. Бели бряг. Аз и баща ми с тези 60 дка, днес достигнахме около 3 хиляди. Землищата, в които работим са на селата Калитиново, Преславен и Хрищени.
Аз карам трактор още от малък. И доста години като ученик, във ваканции помагах с каквото мога. Учил съм Пловдивската музикална академия. Аз съм първият акордеонист в България, който завърши поп и джаз акордеон. След това в Тракийския университет бях първият акордеонист, който кандидатства за магистратура „Агроекология и растителна защита“. Таланта съм го наследил от баща ми, а и баба ми, майка ми – всички са музиканти. Първата и най-голяма страст ми е музиката. Но в последствие, баща ми като започна да се занимава със земеделие, а аз завърших в Пловдив, леля ми вече ме насочи към този сектор. През цялото време и свирих, и се занимавах с производство, но не така вглъбено, като сега. Към момента вече по-голямата част от времето ми е заето тук и по-малко с музиката, за съжаление.
Залагаме основно на тези култури, които са по-икономически издържани. Т.е. пшеница, ечемик, слънчоглед. Царевицата вече е много трудна. Неполивни условия имаме, за жалост. Няколко от селата, в които работим
СА БИЛИ СЪС 100% ПОЛИВНИ ПЛОЩИ, СЕГА НЯМА И 1 ДЕКАР!
Някои хора се опитват със сондажи, но е много трудно и за големи, и за малки земеделци. Но ние оцеляваме, защото сме семейна фирма! И всеки е на трактора – свирим, пеем, после обработваме земята, някога едновременно… Вече има автопилоти, може да свириш, докато караш трактора. Само двамата с баща ми сме, нямаме друг екип. През кампаниите наемаме още няколко човека.
Аз като агроном си попълвам дневниците, аз си ги движа. За всичко, което не знам, обичам да питам. И питам хора, които са минали през това. Вече 7 години съм регистриран ЗП и малко по малко се уча…
И ТАКА ОТ МУЗИКАНТИ, КАКТО НИ СЕ СМЕЕХА, ЧЕ ХОДИМ ПО ПОЛЕТО, СМЕ ДОСТИГАЛИ РЕКОРДНИ ДОБИВИ!
За жалост обаче, миналата година за нас още не е приключила, защото повечето от суровината стои. Чакаме! Реализирахме царевицата и слънчогледа, но пшеницата – НЕ. Трудна година, трудна реализация, незадоволителни добиви! А правим абсолютно всичко, което се изисква от нас! И растителната защита е на ниво, винаги използваме квалитетни препарати, квалитетни торове… Стараем се да е на време…
Разполагаме със собствена земя, около 1/3. Другата е под аренда. В момента рентата върви около 53-55 лева на декар.
При добри условия и отдаденост в работата, могат да се издържат 2 семейства, както е нашият случай. От 3 000 дка, могат да се изкарат добиви, колкото от стопанство с 5 000.
По отношение на машинно-тракторния парк – стараем се да го подменяме. Разполагаме и с трактори, и с комбайни, всичко необходимо за реколтиране на тези полета. Подновихме цялата техника, прикачния инвентар. Тракторът е един – Джон Диър, комбайнът е КЛААС. Съвместно работим с фирма НИК. Даже обмисляме да си закупим дрон. Торачката ни е Квернеланд, сялката ни е Хорш. Едни от най-добрите на пазара. Технологиите върват напред, всяка година излиза нещо ново. Гледаме да внедряваме повече иновации. Всичко е с автопилоти, секционен контрол. Стараем се да сме конкурентноспособни на по-големите арендатори, за да можем да стоим добре на реалния пазар.
АЗ ЛИЧНО СИ МЕЧТАЯ ЗА АВТОНОМЕН ТРАКТОР, ЗАЩОТО ЩЕ МИ БЪДЕ ОТ ПОМОЩ В РАБОТАТА. Да си свиря, той да си върши работата и това ще е супер хубаво! Защото един музикант трябва да отделя много време, за да е във форма, както се казва, да е на ниво!
Участвали сме по проекти и точно с подмярка 4.1 си възобновихме голяма част от техниката. Сега отново мислим да участваме, но пазарът е много труден. Това е лошото! Участваме и в повечето Екосхеми, но си има и изискване за минимум 3 култури. А ние залагаме 4. Не прилагаме препарати за растителна защита от първа група. Това, което можем да направим, го правим. Като малко стопанство, се стремим да обхванем всички части на европомощта.
Членуваме в Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Информацията и връзките са най-скъпото нещо на днешния ден. А тук има и от двете. Виждам, че тази година съм доста по-осведомен. Доволен съм от членството.
– А какви са проблемите, които срещате във вашето стопанство?
– Бюрокрацията, тази бумащина е голям проблем особено за малките производители. Защото големият производител има отделен счетоводител, има метачка, домакин, има тракторист, има всичко. И той си е управител… А при нас – ние сме за всичко. И когато трябва да очертаваме, трябва да се пререгистрираме, трябва да сеем, трябва да пръскаме, трябва да гледаме за неприятелите, всичко това го прави един човек, а там го правят 10. Затова е по-лесно. В тази насока съюзът помага да сме навреме осведомени. Много по-трудно е това ходене, вече сме 21 век, с един QR код можем да се улесним. А сега заявяваме тор, заявяваме горива, препарати, заверяваме дневници,
ВСИЧКО ТОВА ОТЕЖНЯВА ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС И ГУБИ ЦЕННО ВРЕМЕ. ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ИМАТ СТОКА, НО НЕ МОГАТ ДА Я РЕАЛИЗИРАТ.
Това е на дневен ред проблемът! И това трябва да е основната задача на Тракийския съюз, да се намери решение! В момента пшеницата ни стои, приблизително 800-900 тона залежава. Всичко друго реализирахме!
Културите винаги зависят от пазара. Рапица, например, при нас имаме подходяща земя, но просто отглеждането е доста трудно, защото имаш 4 влизания с пръскачка. Големите стопанства могат да си позволят да направят опити с различни сортове. Единият дава по-малко, другият повече. Ние нямаме право на това. Ние ползваме или най-доброто, или нищо.
НЯМАМЕ ПРАВО НА ГРЕШКИ, ЗАЩОТО ВСЯКА ГРЕШКА КОСТВА ЦЯЛАТА ГОДИНА.
Сяли сме и твърда пшеница. И добри добиви имахме, и качество, но във времето се оказа, че българският пазар не е толкова дорасъл за нея. И 1-2-3 години я гледахме и винаги заминаваше за фураж, за жалост. Възможност за увеличаване на площите имаме, желание също! Но ние не сме от хората, които го правят на всяка цена. Или да събираме земя на безумно високи ренти и т.н.
ЗА МЕН НАЙ-ОПТИМАЛНОТО СТОПАНСТВО Е ОТ 3-4 ДО 5 ХИЛЯДИ ДЕКАРА МАКСИМУМ.
За да имаш и свободно време. Защото иначе работата е 24/7!
Баща ми Николай Койчев и леля ми Виолета са ме научили на основните принципи в работата. Главно да не правя компромиси с нищо. Моят дядо им е казвал на тях,
НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДИГРАВА СЪС ЗЕМЯТА, ЗАЩОТО ЩЕ СИ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНОТО!
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 9-18)
