СВИТИЯТ ПАЗАР И ЛИПСАТА НА РАБОТНА РЪКА СА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ В СЕКТОРА!

*убеден е 31-годишният фермер Митко Петров, който заедно с баща си Тихомир отглежда100 месодайни говеда в Лесидрен, обл.Ловеч

Фамилия Петрови от Лесидрен от няколко поколения е свързана с животновъдството. Вече близо 30 години с тази дейност се занимава бащата Тихомир Петров, който е подпомаган от сина си – 31-годишния Митко Петров.Синът е завършил ветеринарния техникум в Ловеч и още като дете работи в семейната ферма. През 2008 г., след дипломирането си, се посвещава на тази професия.

Семейството избира да се занимава с животновъдство още в далечната 1992 г., когато след разформирането на местното ТКЗС им връщат една крава. Постепенно увеличават главите добитък, които в момента са 100.Те са основно Абърдийн Ангус, като 7-8 екземпляра са Симентал. Петрови насочват дейността си към месодайно направление преди близо 10 години, като залагат основно на изкуствено осеменяване.Митко се справя отлично с тази дейности в момента животните му са с необходимото родословие.

– Причината за избора ни е, че изискванията за млечно направление ферми са изключително високи и са необходими сериозни инвестиции. В момента отглеждаме стадото в стопански постройки извън селото, като около 8-9 месеца са на паша. Изкарваме ги още в началото на март, като обикновено са навън до първите снегове през декември – посочи младият фермер.

Районът на Лесидрен е не само необлагодетелстван, но е включен в Натура 2000. Намира се в планинска територия. Стадото на Петрови ползва пасища, заградени с електропастир. То се храни с естествена растителност, тъй като теренът не позволява култивирането му.

– Сами осигуряваме грубия фураж, но купуваме зърно и протеинов концентрат – обясни Митко Петров. – Стриктно следим храненето на животните да е оптимално. Практикували сме два варианта на отглеждане на малките. При първия телетата бозаят няколко месеца, след което пашуват заедно с майките си. Така угояването продължава около 24 месеца, тъй като съдържанието на суров протеин в планинската трева е много под необходимата норма. Във втория случай малките сучат от майките си 7-8 месеца и се хранят около 11 месеца с концентриран и груб фураж. Така наддават и са подходящи за клане след около 18 месеца.

Младият стопанин точно е установил от практиката, че говедата трябва да бъдат заплодени 60-90 дни след отелване. Така циклите на угояване са изчислени и телетата могат да се продават за клане.

Митко Петров признава, че осигуряването на пазар е най-голямото предизвикателство за повечето български фермери. Другият проблем в сектора е намирането на работна ръка, която в почти всички случаи е неквалифицирана. Затова с грижите на стадото са се заели само двамата с баща си и не допускат случайни хора.

Митко Петров забелязва, че с всяка година субсидиите за животните намаляват. Спомня си, че през 2015 г. за глава под селекционен надзор са изплащани по 380 лв., а м.г. – около 180 лв. Признава, че не разчита на тези помощи, а основно на труда си.

Не смята да увеличава ударно стадото си, а да поддържа този брой животни, които двама души може да отглеждат. Признава, че въпреки голямата ангажираност във фермата, това е професията, на която иска да посвети живота си.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-29)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!