СЕГА СМЕ ПЪРВЕНЦИ, НО ИСКАМ ВИНАГИ ДА СМЕ НА ВЪРХА!

*Това е амбицията на г-жа Катя Тодорова, главен агроном в кооперация „Изток“ в гр. Шабла. Благодарение на амбициозната дама, стопанството е лидер в региона. Тя мечтае за модерно и дигитализирано земеделие, с което да постига още по-високи резултати.

Кооперация „Изток“ в град Шабла е водещата кооперация в най-североизточния район на страната. Разполага с модерен машинно-тракторен парк и прилага нови технологии за обработки на земята. Лидерската позиция на структурата се дължи основно на главния агроном г-жа Катя Тодорова, която „върти кормилото“ там от 17 години. Тя обаче казва, че добрите резултати са плод на целия сплотен екип от 32 души, който работи като добре смазана машина.
Кооперация „Изток“ е основана през 1994 г. с близо 40 000 декара земя. В началото член-кооператорите са били около 4000 души, а в момента техният брой е наполовина. След промените с развитието на земеделието, но и с нарастващата безработица в малките градове, много от жителите на Шабла се ориентират към земеделие, за да се препитават. Постепенно започват да пренаемат земя, която излиза от кооперацията. Така към днешна дата в „Изток“ се обработват 18 000 декара, основно зърнено-житни и маслодайни култури – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед.
Разговаряме с г-жа Тодорова за предизвикателствата на агрономската професия, пред които е изправен, но се справя перфектно нежният пол. Още повече, че в житницата на България – Добруджа, е мястото, където става най-голямата професиионална закалка на агронома:

-Когато започнах работа в кооперацията през 2003 г., бях единствената жена и към мен подходът беше доста резервиран. Но с течение на времето доказах, че жените сме по-експедитивни и по-креативни – започна своя разказ г-жа Тодорова. – Аз специално съм отворена към новостите в земеделието и успявам да ги налагам в практиката. Довериха ми се и вече 17 години кооперацията е на едно от първите места. Наистина, в началото ми беше много трудно, но успях да си извоювам позиции и с гордост мога да кажа, че в момента съм сред водещите фигури в района. Преди време тук действително нямаше жени агрономи, но през последните 5-6 години техният брой значително се увеличи, което много ме радва. Смятам, че доверието и мисленето на хората се е променило и довело до извода, че не само мъжете могат да вършат добра работа. Даже през последните 3-4 години много жени станаха председатели на кооперации, което също е много показателно. Доказана житейска истина е, че жените сме готови да поемем отговорност, защото да станеш председател на кооперация, е изключително голяма отговорност.
През годините в нашата кооперация сме имали много трудности, но отстояваме и продължаваме да се борим с предизвикателствата в сектора. Много от собствениците на земя излязоха от кооперацията, защото арендаторите дават по-голяма рента. За да наемат все повече земя, се увеличи и самата рента в региона и в момента е една от най-високите в България. Миналата година стигна до 100-120 лв. в община Балчик.
Въпреки трудностите нашата кооперация има доста спечелени проекти – за машини, трактори, комбайни, за оборудване и др., с които се модернизирахме и прилагаме нови технологии за обработка на земята. Последно кандидатствахме за складови помещения, но за съжаление не стигнахме до одобрение.
От година на година сушата е много голяма. Миналата година беше зле, но тази е още по-зле. Въпреки това имаме най-високите добиви в района. Получихме 360 кг/дка пшеница, докато кооперациите около нас – между 100 и 150 кг/дка, а повечето от арендаторите имаха под 100 кг. От слънчогледа прибрахме 130 кг/дка, което също е много добър добив на фона на 50-60 кг/дка в района, а от царевицата – 214 кг, отново висок добив за нашия край. Колкото и да е неочаквано някои колеги са получили едва по 25-50 кг/дка, което е страшно за царевицата, при положение, че преди няколко години средният добив от нея беше 700-800 кг/дка. Пшеницата държеше средно около 600 кг/дка, слънчогледът – над 250, до 300 кг/дка и на фона на предишните добиви сегашните са отчайващи.
Както казах, кооперация „Изток“ сме първенци в района. Смея да твърдя, че ние с колегата Валентин Статев, който от две години работи при нас, сме добри агрономи. Преценихме ситуацията още от началото на годината, когато учени призоваха чрез медиите да се внимава с препаратите и торовете, защото годината се очертава да бъде суха. Ние се съобразихме с тези препоръки и в комбинация с технологията, която приложихме, получихме тези добри резултати.
Заради продължаващата суша в Шабленско кампанията по сеитбата на есенниците е много трудна. Налага се да се извършват по две-три обработки на площите вместо по една, а това са допълнителни разходи. Ние бяхме от първите, които решихме да сеем последни. Имахме критики и обвинения, че ще фалираме, но практиката ми показа, че е по-добре да сеем по-късно. Тогава посевът се чувства много по-добре, няма толкова болести, успява да презимува успешно и после дава много добри резултати. Тези, които бяха скептични, след една-две години започнаха да прилагат нашите практики, така че в района вече всички се водят от кооперация „Изток“.
Иска ми се държавата да подпомогне възстановяването на поливното земеделие в страната, но смятам, че това ще е много дълъг и труден процес. Но въпреки всичко поливните системи и каналите като схема съществуват, което ще улесни възстановяването, вместо да се изграждат отново. Ако това се случи, много ще съм доволна, защото кооперацията притежава много земя на поливни площи, които на практика не можем да използваме, заради липса на поливна система. Когато поливното земеделие тук бе в разцвета си, районът се славеше с отглеждането на зеленчуци и най-вече на пипер. Ако преди зеленчуците заемаха хиляди декари, в момента не са повече от 100-200 декара. Специално нашата кооперация не е отглеждала зеленчуци, но имахме следната практика – на член-кооператорите, които желаят, отделяхме парцели, които се напояваха и хората си гледаха на частно зеленчуци. Ние им осигурявахме срещу заплащане обработките, пръсканията, изграждането на каналите и др. дейности. Те бяха доволни, а и допълнително препитание си осигуряваха. Когато започнах работа в кооперацията през 2003 г., близо 400 декара се заделяха за зеленчуци .
Искам да използваме нови технологии, с нови машини да си подновим парка, за да може да се облекчи работата на полето и да се върши по-добре. Искам да постигна още по-високи резултати, които да са оптимални и като разходи и като пестене на време. Това може да стане единствено с приложение на дигитализацията в земеделието. Но за нас това все още е много скъпо удоволствие, но е прекрасно и се надявам един ден да си го позволим. Сега сме първенци в района, но искам винаги да сме на върха! – каза в заключение с оптимизъм г-жа Тодорова.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!