*категоричен е проф. д-р Николай Ценов от Добруджански земеделски институт. И допълва: храненето трябва да бъде съобразено със сорта, ако залагате над 1500 дка е хубаво да подберете поне 2 сорта. Най-оптималната норма е в порядъка 650-750 кълняеми семена.
По време на Деня на пшеницата в Лозница, организиран от утвърдения семепроизводител Стефан Пенев, проф. д-р Николай Ценов, селекционер в Добруджански земеделски институт Генерал Тошево, направи кратък обзор за състоянието на пшеницата.
-Благодаря на г-н Стефан Пенев, че за поредна година имам възможността да посетя този добре организиран открит ден. Аз обикалям почти цяла България и имам представа какво е състоянието на реколтата. Както всяка година, така и тази се отличава с особености, които оказват влияние върху растежа и развитието на житните култури – ечемик, пшеница и тритикале. Технологията е лична за всеки. Тя обаче все пак си има принципи и правила, за да бъде реколтата възможно най-добра и най-висока. Последните години забелязвам, че житните трябва да започнат да се СЕЯТ ПО-КЪСНО. По редица причини, свързани най-вече с промяната на климата. В сравнение с отпреди 30-50 години различията вече са доста осезаеми.
МОЯТА ПРЕПОРЪКА Е ЗА ДИМИТРОВСКА СЕИТБА! Заради липсата на достатъчно валежи и по-високите температури, които се забелязват напоследък през октомври, ноември, а и декември, се наблюдава една постоянна вегетация. Влагата и високите температури предразполагат пшеницата да се развива малко по-бързо и малко по-рано да настъпват тези фази. Тя започва рано да брати… През последните няколко години дори ноемврийските сеитби се оказват по-удачни. Това се забелязва и на север – в Румъния, Унгария, дори в Украйна. Нещо повече, там започват да пренаписват учебниците.
Свидетели сме на топли и дълги есени, при които пшеничните посеви формират прекомерно високо количество на братята, което в една степен е добро, но в друга – не. Не е добро, защото условията провокират растенията да братят, обаче тези братя не са продуктивни. 2-3 и 6-7 братя са съвсем различни неща, конкуренцията между тях е много висока и недопустима. Растението изхранва основното си стъбло и евентуално 1 брат, всичко останало отпада.
По въпроса за предсеитбеното торене също има известна промяна – не трябва да се слага повече от 3-4 кг активно вещество азот на декар, особено ако няма фосфор и калий. Повечето използвате NPK или NP-решения, което е хубаво, но не трябва да се прекалява с дозите, защото се получават допълнителни негативни ефекти. Затова моите наблюдения водят до NPK, 20 максимум 35 кг в различен вид торове. В това отношение DAP е много по-добър.
ХРАНЕНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪОБРАЗЕНО СЪС СОРТА! Този, който брати повече, трябва да е с намалена норма и обратно. Говорим за 10-20% разумно увеличаване на посевните норми.
Напоследък царевицата започва да се връща като предшественик, преди години беше понамаляла. Тя изисква по-високи посевни норми. Обработките са по-различни и евентуално ще имаме загуба на посевен материал. Зависи и от категорията. Семенните участъци трябва да се засяват с по-ниски норми, за да се получат семена с по-висок рандеман. По-изхранени, по-еднакви и т.н. Не трябва да се преследва добив, а качество на посева! За да получите достатъчно висок размножителен коефициент – от 10 до 15 зърна. Ако сеем с оптимални норми загубата ще бъде по-малка.
Сортовете са много различни и по едрина на зърното, не подценявайте това! Стартът е важен! Залагаме посев, който ще гледаме 9 месеца. Ако сгрешим в началото, после как да компенсираме…
СОРТОВАТА СТРУКТУРА Е НАЧИНЪТ ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМИТЕ! Промяната на климата е голямо предизвикателство, защото през последните години на практика ние цяла зима имаме вегетация. Пшениците, ечемиците, тритикалето се държат по съвсем различен начин. Ако не е спирачката, която имаме от фотопериодизма – т.е. едно житно растение, за да изкласи трябва да мине през много по-дълъг ден (над 11,5-12 часа), за да встъпи във фаза вретенене, загубени сме! Видите ли сортове, които още февруари-март започват да изпреварват останалите, това е сигнал, че в тях има някаква по-голяма доза „пролетност“. Т.е. те могат да се развиват и на по-къс ден. И по-скоро се освободете от такива сортове, защото не се знае какво ще се случи.
Тази година например април беше по-студен отколкото март – изключително странно явление. И това, което се случи през първите 3 месеца, април го задържа и то така, че да не се развиват културите, а плевелите. И тези слани, които ни удариха повсеместно бяха в чувствителна фаза. Освен това температурите не са истинската температура на посева! Когато пшеницата е малка, ниска, има т.нар. радиационна температура – на повърхността винаги е по-ниска, отколкото на 2 метра, освен лятото. И всеки сорт реагира по различен начин. Идва студ или слана, някъде се получава стерилизация на класа – класчета, които нямат зърно, а при по-напредналите посеви – директно влияе върху братята. Това е невидима заплаха!
Процесът на вретенене тази година беше уникален! Това е една от най-критичните фази за развитие на пшеничните растения. Периодът, в който се залага дължината на класа и колко цветчета и зърна ще има вътре. Забавянето този сезон поради ниските температури и оскъдната влага, доведе до забавяне и на вретененето. По-ниските температури след ниските (които създадоха проблеми) спомогнаха този процес да протече по-бавно. А това от своя страна доведе до запазване на някаква част от братята. Т.е. след големия студ растенията не бяха в стрес и в някаква степен се компенсираха. Аз го виждам по стъблостоя – трябва да се вгледаш, за да разбереш, че са отпаднали братя. И това е почти навсякъде!
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? Да влезем с листни торове, с които да помогнем на растенията! Има моменти, когато можем да отложим употребата на хербициди, защото растението е в стрес. Това не трябва да се подценява! В растителната защита няма да навлизам, но спецификата на сорта показва с колко и кога трябва да се пръска. Този сезон, например, в Добруджа имаше повече житна дървеница, третирахме с инсектициди, за да намалим популацията. Но всичко е много конкретно за района.
ВЪШКИТЕ – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ! ВИДЯХ ПОСЕВИ СЪС ЗАГИНАЛИ ОТ ТЯХНАТА ВРЕДОНОСНА ДЕЙНОСТ РАСТЕНИЯ! Напълно стерилни. Единственият начин е растителна защита. Трябва да се наблюдават посевите! Житната муха може да се избегне с малко по-късна сеитба. Ако не можете да се справите, търсете съвет, консултация с агроном! Търсете взаимодействие и с колегите си! – завърши проф. Ценов.
Пламена ПЕТКОВА
(повечев Агровестник – стр. 7-8)
На снимката: проф. Ценов (вляво) и Стефан Пенев.
