СЕЛО БУЙНОВЦИ Е НА ПРЕДЕЛА МЕЖДУ СЕВЕРНА И ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

  • Тук е съхранена традиционната за района архитектура, околностите са изключително живописни и красотата им привлича туристи от цяла България. На тяхно разположение са и десетки къщи за селски туризъм – посочва кметският наместник Стефан Котуков.

Село Буйновци е разположено в прекрасно място в Еленския Балкан. Понеже е само на 10 км от гр. Елена е запазило своите жители, но привлича и много гости. Около 60 човека са постоянно живеещи, но през лятото броят на населението нараства, тъй като много хора от други градове ползват имотите си като вили. В селото са съхранени редица старинни къщи с традиционна за Еленския Балкан архитектура.

-Към кметство Буйновци са махалите Лазарци, Нешевци, Кожлювци, Котуци, Шубеци, Долни Танчевци, Ничовци – посочи кметският наместник Стефан Котуков. – Населеното място се намира край главния път Твърдица – Елена, на предела между Северна и Южна България. Той е преасфалтиран през 2011 г. и е в добро състояние.
Буйновци е разположено на 600 м височина, в южните поли на хълма Острец. От него се открива гледка към билото на Стара планина с връх Чумерна, към Шипка и Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина. Тук е районът на Държавно горско стопанство Буйновци, което сега е към Северноцентрално държавно предприятие. Неслучайно в околността има прекрасни гори от дъб, бук, габър. Съхранен е и дивечът, като може да се зърне сърна, кошута, дива свиня и интересни видове птици.
Тук се намира природният резерват „Хайдушки чукар“. Създаден през 1968 г. с площ 339 декара. Целта му е запазване на вековна букова гора, около 180 г., с участие на явор, смърч, бор, шестил, зимен дъб, папрати и др. През 2010 г. площта му е намалена на 317,8 декара.
Местността около селото е изключително живописна и красотата му привлича туристи от цяла България. Затова функционират няколко къщи за селски туризъм, които са разпръснати и в съставните махали. Местните жители се препитават с животновъдство, като има 3-4 ферми в селото и в махалите Лазарци и Нешевци. Много от жителите работят и в горското стопанство.
До населеното място води хубав път от общинския град. То е облагородено, като в добро състояние са сградите на основните институции – на Горското стопанство, на кметството и пощата, на читалище „Св. св. Кирил и Методий 1928“.
Големият ни проблем е с водата – независимо че язовир „Йовковци“ е недалеч от нас, ползваме местен каптаж, който пресъхва през топлите месеци. Освен това и ВиК-мрежата е стара, сподели кметският наместник.
Иначе селото е изключително облагородено. За съжаление автобусите до общинския град са само в определени дни от седмицата. Училището е закрито през 2000 г. и петте деца от населеното място пътуват с училищен бус до Елена. Сградата вече е част от манастирския комплекс.
По проект в периода 2013-2017 г. е ремонтиран храма на манастирския комплекс „Свети Пророк Илия“. Църквата е построена през 1836 г на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. Както година по-рано в Марян, така и буйновчани откриват останки от по-стар храм и стари гробове. Там са намерени пръстени и кръстчета, което свидетелства за християнското минало на Буйновци. През Руско-турската война (1877-1878) църквата е изгорена и разрушена, за да бъде възстановена отново през 1890 г.
За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Другата версия е, че в годините на владичеството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който го основал. Третата е, че е получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
Не е за пропускане и разходката до съставните махали, които също са заобиколени от красивата природа на Еленския Балкан.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!