СЕЛО ДОБРОМИР – ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АЗИЯ И ЕВРОПА

* Намира се на границата между две области на главен път през Айтоския проход. Земята тук е кът, покрай язовира са останали 80 дка, от другата страна още трийсет и 150 декара са „подарък“ от погълнатото от яз. Цонево съседно село Имирово…

Бургаското село Добромир е едно от 41 съставни села на голямата община Руен. Разположено е на главен път, минаващ през Айтос за Провадия, на брега на язовир Цонево и в непосредствена близост до природния феномен „Чудните скали“ в полите на Източна Стара планина. Секретар на кметството от 1992 година е г-н Ахмед Халим Ахмед. Работил е в екип в петима кмета, познава историята на родното си село, хората – с техните радости и болки:
– От това село съм, тук съм роден. Добромир е разположено на брега на язовир Цонево, дълъг цели 30 километра. Отнел е много от нашето землище, затова сега може да се каже, че сме село без… земя – започна своя разказ г-н Ахмед. – Старото ни име е Късъклар кьой. След това се е казвало Кайряк махле. В далечни времена бежанци са дошли тук от гр. Коня, Турция. Седем семейства са били, качили се на корабите и са пристигнали на варненското пристанище. Четирите семейства се заселили в с. Партизани, а трите са останали по тези места. Виждате, селото ни е разположено в ниското, с годините местността е започнала да пропада. Единия брат отишъл в с. Билка, другият се преселил в с. Струя, тримата се разделили, скарали се за една мома и хванали по едно дере.
Но малко по малко хората се качвали по-нагоре към корията и така се образувало нашето село Добромир. Отдавна е било, преди около 3 века. От долната страна към язовира български семейства са се препитавали със земеделие, но са продали имотите си и се изселили към Аспарухово. Наблизо имаше друго село Имирово, само че заради язовира и тамошните жители трябваше да се изселят.
Навремето дядовците са ми казвали, че е в Добромир е имало само 13 къщи, но се е разраствало с годините и сега населението ни е от 1200 души, само турци. Имаме си джамия, ремонтирахме я неотдавна и стана като нова. Имаме си и ходжа, много време мина откак е застъпил (20-30 години).
През селото ни минава главния път от Азия за Европа. Нашият проход, Айтоският, е най-ниският, пътят е удобен, но не го ремонтират нацяло, а частично. Добре, че все пак се поддържа. И на това сме доволни, така Добромир е живо село, тировете спират, мястото е удобно за почивка на шофьорите. Хотел нямаме, но наблизо е разположена хижа „Чудните скали“.
Директорът на училището сега е решил да напише историята на селото. Навремето много семейства са се качвали на каруците и са отивали да се молят далече – в Мека и Медина, в Ерусалим. И днес пазим нашите традиции и обичаи, организираме Коч байрям, Шекер байрям. Почитаме ги и помагаме на хората, идват всякакви – българи, роми…
С какво се занимават нашите хора? В с. Търнак има шивашки цех, три автобуса всяка сутрин пътуват до там, два автобуса събират работници за кабелния завод в Люляково. По-младите заминаха в чужбина, взеха жените и децата си, но за байрямите се връщат при роднините.
Земята при нас е кът, покрай язовира имаме 80 дка, от другата страна – 30 дка, от с. Имирово (което го погълна язовира) останаха 150 дка, това са обработваемите ни полета. Частни стопани засадиха орехи, праскови, сливи, млади са още насажденията. Прасковите се развиват добре при нас, климатът и почвите им арадисват. Няколко семейства отглеждат по 2-3 декара зеле покрай язовира. С помпи теглят вода, за да поливат. Имаме и двама-трима животновъда, но фермите им са по-надалече, така както е по закон.
Училището ни е до 8 клас, но като отидоха младите по Европа, то и броят на децата намаля. По мое време бяхме 250 деца, а сега са по-малко от 50.
убаво е нашето село, и климатът ни е благоприятен, нали сме в планината и дъждове валят, но снегът не се задържа много. Отдалечени сме от градовете, Варна е на 80 километра, Бургас – също. Това оказва влияние и на безработицата. Когато имахме ТКЗС имаше работа и за младите, но сега очите им гледат навън. И моят син е в Германия, идва си само по време на отпуската.

(повече в Агровестник – стр. 5-31)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!