СЕЛО МУСИНА Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

* Пещери, пропасти, карстови форми, каньони и куп още красиви и омайни кътчета правят селото притегателно за туризъм.

* Тук е изграден първият в община Павликени паметник на загиналите във войните. Мусинчани тачат и поддържат тази светиня. В селото е открито първото в региона килийно училище.

На отиване и на връщане от Велико Търново за Павликени пътят минава през с. Мусина. Чисто българско село, чиито първи сведения за него датират от 14 век. Предполага се, че е било тракийско селище, а някога е имало и римско присъствие.

Как е възникнало селото? След Освобождението хората са се събрали около извора на р. Пещерска, заселили се. Именували го на Мусьо войвода. В региона има селищна могила, но кой знае защо археолозите не са проявили интерес към нея, та разкопки досега не са правени. В южния край е разположен геоложкият комплекс “Пропастите”. Водата, която извира оттук е каптирана и подземен канал, дълъг 17 км, я отвежда до древния римски град Никополис ад Иструм. През 70-те години на миналия век на р. Пещерска е изградено и пъстървово стопанство, което от няколко години не е действащо…

Тези и редица още подробности и интересни факти научаваме от г-н Христо Иванов, кмет на с. Мусина вече четвърти мандат. Родом е от селото, тук е израснал. Завършил е специалност “Студена обработка на металите” в гр. Дебелец, а висшето си образование – “Библиотечни и информационни дейности” в Русенския университет.

Къде насочихте най-напред усилията си, сядайки, образно казано на кметския стол? – питаме нашия събеседник.

– Първата задача беше да се заема с църквата. Състоянието й беше окаяно, почистихме района, ремонтирахме я и хората започнаха да я посещават. Ползвахме национални средства, помогна ни и църковното настоятелство в Павликени и лично архимандрит Георгий.

Камбаната беше открадната, преди 3 години закупихме нова. Открихме църквата на 19 април 2009 г, именувана е “Света Параскева”, та всяка година на Петковден честваме празника на селото ни. И още един празник тачат мусинчани – на 11 май, когато оттук е излязла четата на Поп Харитон и е поела за Дряновския манастир…

Село Мусина не е голямо, 240 са къщите, по-малко от 200 са жителите. В сравнение с останалите села в общината уличната мрежа тук е в задоволително състояние, част от улиците са асфалтирани, но има и покрити с трошено каменна настилка. Разположението на селото, климатът и забележителностите го правят привлекателно кътче за българи и чужденци.

Земята при нас е плодородна, цялото землище е около 12-13 000 дка, трима арендатори я стопанисват, но има и по-дребни стопани. Пасищата също не са малко (1500 дка), а горите наоколо са зеленото ни богатство. Но животните като цяло намаляха, няма ги вече онези многочислени стада с овце, крави. Все пак се радваме на оживление в земеделието. Тази година арендатор се зае с ореховата градина, която е стара, но започна да я почиства, да я подмладява… И цех за здравословни и вкусни блокчета от ядки, сушени плодове и мед беше открит неотдавна.

С радост трябва да посочим, че пчеларството набира скорост, доста пчелари се навъдиха. И обслужването на населението е добро, два магазина предлагат всичко необходимо за домакинствата. Автобусите се движат редовно, поща се доставя през ден… Вижте, училището е затворено доста отдавна – през 60-те години на миналия век.

Пенсионерите се събират се в Клуба на пенсионера, който бе открит на 2 февруари 2009 г. Успяхме да съхраним книгите от библиотеката, нищо че си нямаме читалище.

Край Русаля е разкрита кариера, която дава хляб на доста хора. Имаме желание да изградим детска площадка. Тази година чествахме 140 години от Априлското въстание, тук е бил сборният пункт на четата на поп Харитон. На 28 април стар стил са се събрали 200 въстаника от Бяла черква, от Михалци, Вишовград, от Русаля, Дичин, Мусина и са тръгнали за Балкана. Но на Дряновския манастир турците ги обграждат и там цели 9 дни водят бой с тях. Четата е разбита – ни припомня исторически факти кметът.

Средствата, които се отпускат от община Павликени за нас са малко, но и на това трябва да сме доволни. Успяваме да поддържаме уличното осветление, снегопочистването също не е проблем. Медицински фелдшер идва всеки ден и е на разположение на хората. В кметството сме двама, аз и главен специалист Ангелина Христова. На половин щат имаме и озеленителка, а по направление временна заетост обикновено наемаме един работник. Но нашите хора милеят за селото и много доброволци се включват в различните прояви.

Нека завършим нашия репортаж с любопитни и за туристите факти. Обект на посещение в околността представляват както пещерата, така и двете пропасти – Понорите. Природата там е красива и омайна. Ако решите да останете за отдих, има къде, в селото са изградени и къщи за гости. А на следващия ден можете да поемете към каньона на р. Негованка, известен още като Йеменския каньон, а защо не и към Хотнишкия водопад…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!