Село Царимир се готви да празнува „Муфканица“

*Над 100-годишният обичай се отбелязва на 11 февруари в чест на здравето на едрия рогат добитък. За него разказа г-жа Христина Маджарова, доскорошен секретар на местното читалище НЧ „Арх. Андонов 1928“, която го организира и предава на поколенията.

*През годините Денят на волското здраве се е почитал като национален празник в Пловдивското село.

Пловдивското село Царимир се готви да отбележи за поредна година фолклорния празник „Муфканица“. Той се чества всяка година на 11 февруари, когато православната църква почита Св. Влас. Светецът е покровител на едрия рогат добитък и домашните животни, който в миналото, а и сега в някои райони на страната,най-вече високопланинските, все още се използва за впряг при обработка на нивите. През годините Муфканицата,наричана още Денят на волското здраве,която е с над 100-годишна история, се е зачитала едва ли не като национален празник в Царимир. Той е предвестник на пролетта и новата стопанска година. В продължение на половин век традицията с пищно отбелязване на празника е пазена от г-жа Христина Маджарова – доскорошен секретар на местното читалище НЧ „Арх.Андонов 1928“ Царимир. Тя разказа закорените на празника и как се е отбелязвал преди и сега:

– Този обичай се е предавал от поколение на поколение и е третият по големина и значимост от обредните обичаи в България. Аз го наследих от баща си, а той от баба ми. Пазих го ревностно в продължение на 48 години, но го предадох на по-младите. През всички тези години участвах активно и привличах съмишленици – организирала съм над 100 деца и 50-60 възрастни, които се обличаха с носии и с готовност се включваха в ритуала. На „Муфканица“ хората не се поздравяваме с „добро утро“ или „добър ден“, а с „мууу“, откъдето идва името на празника. На този ден зачитаме кравите и воловете и се молим за тяхно здраве. Според поверието на Власовден воловете не са „стегнати и препасани с девет колана“ и поради това е грях да бъдат впрягани. За здравето на воловете и предпазването им от болестта „влас“ се пекат обредни хлябове, наричани „Света Петка“, „Блага питка“, „Власувина“, от които се раздава на съседи и роднини, които също отговарят с мучене, по подобие на кравите и биволиците.

На празника има много музика, настроение, игри и танци. Според обичая се палят огньове на центъра на селото и се прескачат за здраве и дълголетие. Освен това огънят прогонва злите духове и лошото от животните. Колкото по-висок е, толкова по-здрав ще бъде добитъкът.

Друго характерно за „Муфканицата“ е надиграването на ръченица и хоро, от което са се „крадяли“ булките. Острани на хорото чака украсена каруца, впрегната с кон. Когато кандидат-женихът или неговите приятели „скъсат“ хорото и грабнат избраната мома, я качват на каруцата и бягат. Моят мъж също ме е крал от хорото, но без каруца, като ме грабна, ме понесе тичешком на гръб – спомня си с усмивка г-жа Маджарова.

Друга атракция по време на празника е играта на „пияните баби“, които накрая ги отпращат с каруца. По традиция в ритуала се включват най-възрастните жени в селото, които надигат менци с вино и пресушават чаши с греяна ракия и мед. Опияняването е, защото бабата не дава внучката да се омъжи за личния ерген в селото. Но както всяка приказка обаче той успява да открадне момата.

В Царимир се пази и друг местен интересен обичай. „Куди“ е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието и готовността им за участие в едновремешното хайдушко движение. Той се е чествал на 20 януари /Ивановден по старому/, но вече не се празнувал. На този ден момчешки групи, облечени с народни носии, обикаляли със сурвакарски песни по улиците и с менче вода и китка ръсели за здраве всеки срещнат. Накичването на водача на „кудата“ бил цял ритуал за семейството. Под ръководството на водача ставало издирването и наемането на оркестър и уточняването на домовете на момичета, които ще посетят. Вървейки по улиците от дом в дом оркестърът свирел, а момците пеели песента: „Бели коне ходят“.

Иначе на 24 май е съборът на селото. Още вечерта на 23-ти започва веселието. Съборът се съпътства от състезания по борба, празненство за малчуганите и други. Тодоровден също е голям празник за селото. Отпразнува се с конни надбягвания, много музика и веселие.

Село Царимир е разположено в Тракийската низина, на 25 км от гр. Пловдив. Земята е плодородна, щедра и богата някога е била обрасла с обширни гори и тучни ливади. Селото е голямо и благоустроено.

Читалищната сграда е построена праз 1946 г. За съжаление в момента е необитаема. Читалището в с. Царимир е основано през 1928 г. Отначало се използва за салон училищният коридор. През 1948 г. читалището вече развива оживена дейност. С доброволния труд на населението през 1951 г. се построява новата сграда. Така се създават по-добри условия за развитие на художествената самодейност. Разкриват се танцов състав, хор и драм-състав, както и музикална школа по акордеон. Там се помещаваше и библиотеката, чийто книжен фонд бе достигнал до 3500 тома. Сега библиотеката е преместена в сградата, в която се намират кметството и здравната служба.

За съжаление днес основното училище е закрито поради липса на ученици. Но пък функционира детската градина. Царимир се гордее с двама спортисти, родени там и прославили България по света – това са щангистите Асен Златев и Иван Стоицов.

За текста са ползвани и архивни материали от Община Съединение

АделинаГЕОРГИЕВА

На снимката – г-жа Маджарова е втората отдясно. 

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!