СЕМЕЙСТВО ПАНАЙОТ И ПЕНКА ХРИСТОВИ СЕ ГРИЖАТ ЗА 240 ОВЦЕ И 110 ПЧЕЛНИ КОШЕРА

* в района на добруджанското село Росен.

Семейството на Панайот и Пенка Христови преди десетилетия се установява в китното добруджанско село Росен, за да намери начин за оцеляване и развитие на собствен бизнес. Тук отглеждат 240 овце в в закупените от тях халета на бившето ТКЗС. Обработват и близо 700 дка земя. 67-годишният Панайот е родом от село Росен, откъдето са и дедите му:

– Занимавам се от малък с животновъдство, още от детските си години. Майка ми и баща ми отглеждаха и овце, и крави. Завършил съм механотехникум, след това започнах работа в ЗЕНА. След 1990 г. заводът беше закрит и постъпих в предприятието за олио, където изкарах 13 години. След това обаче и този завод беше закрит. Така се принудих да се върна на село и да се захвана със земеделие. Това дължа на баща си, който беше човекът, който ме насочи към животновъдството. Целият му род са земеделци. Така решихме да закупим част от кооперацията в родното ми Росен. Взехме два склада и един краварник и стартирахме с крави. Стигнахме до 50 броя. Започнаха обаче едни неуредици за узаконяване на тази собственост, а имахме съдружник при закупуването на сградите. Така се разочаровах и продадох кравите. Започнах отново с овце. От баща ми имах като наследство 20 броя и тръгнах да изкупувам още от съселяните си. Така станаха 50, после 90, а днес вече наброяват 240 глави.

Тази година отгледахме 200 агнета. Около пролетните празници като Великден и Гергьовден, и сега за абитуриентските балове, имаше търсене. Ние обаче сме малко отдалечен район, разчитаме само на тези, които са идвали и са останали доволни. А такива не липсват. Същите тези хора доведоха още свои приятели. Така успяхме да продадем повече от стотина.

Агнетата се търсят, но цената на килограм живо тегло е твърде ниска. Друг сериозен проблем се очертава изкупната цена на млякото. До преди две години суровината реализирахме в шуменско предприятие. Сега отказаха да идват до тук. Вече цял месец няма къде да пласираме продукцията си и я даваме на безценица. Всеки ден пътуваме на 30 км сутрин и вечер, за да продавам и да не я изхвърлям. В момента цената е около 90 стотинки. Това в никакъв случай не може да покрие нито себестойността, нито нищо. Справяме се горе-долу с разходите със собствени усилия, тъй като си произвеждаме фураж. Работим заедно със сина ми, за да оцеляваме. Само с отглеждането на животни не може. Единствено агнешкото потръгна малко тази година. Нито мляко, нито вълна се търсят и купуват.

Искам да споделя и за още един проблем – липсата на кадри в животновъдството. Трудно се намира човек, на когото не само да можеш да разчиташ, но който да разбира и да си обича работата.

Сериозна помощ за нашата ферма е един проект по ПРСР, по който закупихме нов трактор, балировачка и пръскачка. Всичко останало обаче е като игра на нерви и търпение.

Въпреки трудностите нямам намерение да се отказвам. Отглеждането на животни изисква желание, упоритост, много любов и вяра.

* * *

Благодарни сме на пчелите за това, което ни дадоха!

* Това е равносметката на съпругата Пенка Христова, която се е посветила на отглеждането на 110 пчелни семейства в покрайнините на село Росен, в екологично чист район.

Сем. Христови отглеждат и 110 пчелни семейства. Купуват първите си два кошера преди 35 години, когато решават да се захванат с пчеларство. Впоследствие успяват да ги увеличат. Районът на село Росен е благоприятен, тъй като е чист, далеч от промишлени замърсявания, със запазена природа. Пенка е категорична, че при добри грижи пчеларството дава сигурни доходи и стабилност:

– След като закриха предприятията в Добрич, решихме да дойдем на село. Имахме малко кошери с пчели и трябваше да ги увеличим. Свекърът ми имаше 180 дка земя и той ни предложи да я обработваме заедно. Така започна всичко. Закупихме един стар трактор и друг инвентар при разпродажбата на бившите ТКЗС-та. Тъй като работихме в ЗЕНА в Добрич и заводът нямаше пари да ни изплати последните заплати, ни дадоха като компенсация една сеялка и един плуг. Основната дейност на предприятието беше изработването на електронни устройства за машини за селското стопанство.

Първите два кошера с пчели бяха закупени през 1983 г. В момента имаме 110 пчелни семейства. Благодарни сме на пчеларството за това, което ни даде. След като останахме без работа, ни беше много трудно. Децата ни вече бяха големи, дъщеря ми беше студентка, синът ми завършваше. Тогава пчеларството ни спаси, даде ни успешен старт, за да се развиваме. Изобщо не съжалявам, че дойдохме на село и започнахме със земята, пчелите и овцете. Много труд е, вярно. Преди в Добрич бяхме на работа от 8 до 5, после почивни дни. Тук не е така, но сме доволни.

Пчеларството е един много тънък занаят, в който се впуснах и исках да го изуча.

Ела СТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!