СЕМЕЙСТВО ПЕТРОВИ ПАЗИ БИТА И ТРАДИЦИИТЕ В ГАБРОВСКО

*Във фермата си се грижат за 30 животни от породата „Българско кафяво говедо“и над 40 овце „Ил дьо Франс“. Развиват селски и еко туризъм с Къща за гости“Старото школо“.

*Младият домакин Петър Петров е председател на НАМФБ, като активно участва в изготвянето и налагането на политики в областта на земеделието и социалното предприемачество на местно и национално ниво.

В село Съботковци, Габрово, сгушено вполите на планината, живеят само около двадесетина души. Тук обаче открива място за бизнес, но и за запазване на българските обичаи и традиции, семейство Петрови. Родителите Ели и Илия, заедно със своя син Петър, отглеждат крави и овце, откриват къща за гости, поддържат местната църква…

Посрещат ни в къща за гости „Старото школо“с вкусен обяд от български гозби,специално приготвени от домакините. В типично битова обстановка се запознаваме с фермата и развитието й. Младият домакин Петър Петров разказва:

-От 18-годишен се занимавам със земеделие. Завършил съм семестриално магистратура“Зооинженерство“ в Тракийски университет Стара Загора. Потомствен фермер съм – моят прадядо е бил председател на БЗНС. Дядо ми не се е занимавал с това,а баща ми е станал земеделец по стечение на обстоятелствата – да има чисто и качествено мляко за мен. Когато са разтурвали ТКЗС-то, той е купил 1 краваи е видял икономическите ползи от това производство. После е взел още 2, нещата не вървели така гладко, както си представял в началото, но все пак е продължил. Така фермата частично беше купена през 1993 г. и съм прекарал голяма част от детството си там. Когато навърших 18 години баща ми ми я подари, понеже ми беше интересно,имах желание да се занимавам с това.

Няколко години работих сезонно в чужбина, събрах средства и закупих първите крави – порода Кафяво българско говедо. В момента са над 30 броя. Доенето им е механизирано, сега се надявам да намеря финансиране за доилна зала. Грижим се и за 40-на овце – Ил дьо Франс. Породата е месодайна, избрахме я поради липсата на работна ръка за доенето. В момента се регистрираме по Наредбата за малка мандра, за кланичен пункт – не, защото животните са твърде малко. Тази година от 40 овце имаме 60 агнета. Коне, пилета, кучета, токачки, фазани, запълват картинката най-вече заради къщата за гости, за която ще разкажа след малко.

Фермата ни не е сертифицирана като биологична, аз лично не виждам смисъл в това, просто е нерентабилно. Намираме се по-скоро в планински район, въпреки че по документи не е така (долу селото е на 480 м, а ей там горе – 520 м., това е безумие). Иначе се водим необлагодетелстван район – земята е масово 8-ма категория, нищо не може да се сее, използваме я за пасища. Освен това е много разпокъсана, имотите основно са между 200 и 800 квадрата, което е голямо затруднение за нас. Ние стопанисваме близо 1000 дка земя – собствена и наета, от тях около 700 дка са използваеми, другите трябва да се почистват.

Надявам се до месец да заработи „Фермерски пазар“ и в Габрово. С колегите от региона се разбираме, но трудно биха се случили нещата за кооператив да кажем. Въпреки, че знам как трябва да стане, имам ноу-хау.

Не съм използвал финансиране от никоя европейска програма. Въпреки, че от 18-годишен съм регистриран като земеделски производител, нямам право да кандидатствам по „Млад фермер“, понеже имам по-голям стаж. Още едно безумие… Подавал съм проект по Мярка 4.1., но го върнах понеже финансирането беше намалено. За къщите за гости – не сме селски район, селото ни е близо до Габрово и няма как да кандидатстваме и по тази програма. Реализирал съм проект за фермата единствено по САПАРД, както и по един Българо-Швейцарски фонд.

В момента защитавам проект към Фондация „Америка за България“. Две години бях в Щатите по тяхната програма „Лидери в земеделието“ – за обучения в областта на млечното говедовъдство.

Членувам в Националната асоциация на младите фермери в България, която към момента наброява 40 човека. През декември миналата година избрахме нов Управителен съвет, на който аз съм председател. Смятам, че бързо се разрастваме. Наскоро имахме среща в Института по аграрна икономика в София във връзка със swot-анализа, който МЗХГ е възложил. Допитаха се до нас, за което им благодарим, казахме им какви са нашите проблеми, надявам се да се вслушат. На 9 май ще представят официално анализа, там ще присъства и наш представител. Асоциацията ни е призната от министерството, включена е в работните групи. Имаме желание да се обединим с другата такава.

* * *

Комплекс за селски и еко туризъм „Боженски чифлик“ – български бит, домашен уют, топлина и вкусни гозби

– От около 6 години отворихме и комплекса „Боженски чифлик“. Идеята беше да се диверсифицират доходите. Къщите за гости са 2 – долната („Старото школо“) има 3 стаи, горната – 4. Общият им капацитет е за 18 човека. До 1942 г. сградата е била училището и читалището на селото, като дете нямам спомен да е била отворена. Ние я купихме и реновирахме с името „Старото школо“, като запазихме стила на старата балканска къща. – обяснява Петър.

Що се отнася до гозбите, с които посрещаме гостите си – майка ми ги приготвя, но трябва да се похваля, че и аз готвя. Хлябът също е домашен – пече го мой приятел, който има малка пекарна в съседно село.

Предлагаме най-разнообразни начини за забавление на гостите. Работим с различни фирми, организираме тимбилдинги. Възстановили сме и няколко еко-пътеки. Поддържаме битов кът „Живи български традиции и занаяти“. Силният ни сезон е от края на април до октомври. По официалните празници също идват доста хора.

„Боженски чифлик“ е мястото, където може да се докоснете до вълшебствата на високопланинската природа, да се запознаете отблизо с живота във фермата и с нейните обитатели, да отморите на чаша билков чай с мед и домашно кисело мляко със сладко от горски плодове, да откриете магията на старите български традиции. Домакините са ангажирани с мисията да популяризират и съхраняват българската природа, културното наследство, бита и традициите на региона. Специално внимание се обръща на децата, като целта е да се провокира в тях любов към природата и животните, интерес към миналото чрез обичаи, бит и традиции, в които те са активни участници. Провеждат се тематични програми: „По пътя на хляба“, „По пътя на млякото“, „Обичай животните“, “ Да обичаме природата“, “ От скрина на прабабите“, „Обработката на вълната в миналото – изкуство и необходимост“, „Грънчарството – най-старият занаят“ и др.

* * *

Благодарение на семейство Петрови и усилията на местни хора старата черква „Св. Николай Чудотворец“ в Съботковцие спасена от срутване и ремонтирана за нов живот.

-Църквата датира от края на 19-ти век, паметник на културата е и една от най-старите, запазени в Габровско. С дарения – наши, на гости на селото, успяхме да направим това, което виждате в момента. Целият покрив е подменен, камбаните са нови, пребоядисана е отвътре, за да се нанесат новите икони. Зографската школа към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се зае с реставрацията им. Както и отвън – дуварът, дворът, всичко е направено с дарения… Сложихме и камери, тъй като имахме няколко обира…

Пламена ПЕТКОВА

На снимката – Петър Петров с майка си Ели

(повече в Агровестник – стр. 15-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!